Египетският конфликт навлиза в нова фаза след щурма на силите за сигурност

Египет е в ново състояние на несигурност, след като силите за сигурност прогониха поддръжниците на президента Мохамед Морси от двата им лагера, където те прекараха над шест седмици с искане държавният глава ислямист да бъде върнат на поста си.

 

Този ход, вследствие на който загинаха стотици протестиращи, а няколко лидери на "Мюсюлманските братя"на Морси бяха арестувани, постави фундаменталисткото движение в опасна изолация.

 

Тези действия накараха и вицепрезидента Мохамед ел Барадеи, носител на Нобелова награда за мир и поддръжник на реформите във временното правителство, да подаде оставка в знак на протест срещу бруталните мерки, а подкрепяното от армията правителство наложи едномесечно извънредно положение и вечерен час.

 

Защо сега?

 

Временната администрация, която пое управлението след свалянето на Морси на 3 юли, предупреждава от дни, че планира мерки срещу палатковите лагери, които задръстваха важни

кръстовища в двата края на египетската столица.

 

Правителството обвини протестиращите, че плашат жителите на кварталите, предизвикват насилие и пречат на движението. Министърът на отбраната ген. Абдел Фатах ас Сиси, който свали Морси, призова за масови митинги миналия месец, които да покажат подкрепа за действията срещу протестиращите.

 

На 26 юли милиони излязоха, за да заявят подкрепата си. По-късно правителството заяви, че дипломатическите усилия са се провалили и че решението да се разчистят седящите протести е "необратимо". Поддръжниците на Морси укрепиха позициите си. Още повече хора се включиха към лагерите, след като в понеделник сутринта в медиите изтече информация за планираните решителни мерки. Полицията обяви, че отлага решението, но не съобщи за друга дата.

 

Кое доведе до тук?

 

Морси беше първият демократично избран президент на Египет, след като спечели първите президентски избори след свалянето на Хосни Мубарак с почти 52 на сто от гласовете. Неговият възход до най-висшите ешелони на властта беше рязка промяна за "Мюсюлманските братя", потискани с десетилетия при управлението на Мубарак, както и част от общото приближаване към властта на ислямистите, на което сме свидетели след серията революции от "Арабската пролет", довели до свалянето на Мубарак и на авторитарните режими в Тунис и Либия.

 

Но Морси се изправи пред ответен удар. Либерални и светски политически активисти обвиниха него и "Братята", че се опитват да наложат монопол върху властта и не са успели да приложат необходимите социални и икономически реформи. Морси и неговите поддръжници твърдят, че са били обречени на провал поради постоянните протести и усилията за подкопаване на неговото правителство.

 

Правителството му освен това беше критикувано заради серията обвинения и жалби срещу активисти, журналисти и познати от телевизионния екран личности, включително известния сатирик Басем Юсеф, за това, че са обидили Морси, а понякога дори и исляма.

 

На 30 юни, годишнината от встъпването му във власт, движението Тамарод, или "Въстаник" на арабски, събра милиони на улиците, за да призоват за оставката на Морси. Влиятелната армия отговори, като постави Морси под арест на 3 юли и създаде временно гражданско правителство.

 

Кои са основните спорни моменти, които блокират преговорите?

 

"Мюсюлманските братя", които получиха властта и спечелиха серия от избори след свалянето на Мубарак, подкрепят Морси и обещаха да не напуснати протестните лагери, докато той не бъде върнат на поста.

 

Ислямистите отхвърлиха подкрепяния от военните политически процес, който призовава за промяна на конституцията, приета миналата година и за произвеждането на парламентарни и президентски избори в началото на следващата година.

 

Международните дипломатически усилия в помощ на помирението, включително телефонните разговори и посещения на високопоставени дипломати от САЩ и Европа, се провалиха.

 

Временната администрация и либералните и светски активисти, които поведоха кампанията за сваляне на Морси, твърдят че действията срещу първия демократично избран президент на Египет са оправдани, защото той е злоупотребявал с властта си, а страната е имала нужда от втори шанс за демокрация. Властите предприеха мерки и срещу лидерите на "Мюсюлманските братя", като задържаха няколко ключови фигури и ги обвиниха в подстрекателство към насилие.

 

Каква е позицията на САЩ?

 

Държавният секретар на САЩ Джон Кери се присъедини към останалите западни и мюсюлмански страни, като осъди насилието от сряда. Той заяви, че насилието е нанесло "сериозен удар" на усилията за политическо помирение и призова египетското временно

правителство да отстъпи и да успокои ситуацията. Но администрацията на Обама не показа никакви промени в политиката си спрямо Египет. Вашингтон избягва да нарече свалянето на Морси преврат, което би принудило администрацията да спре годишната военна помощ от 1.3 милиарда долара за страната. Белият дом и чиновници от Държавния департамент заявиха, че ролята на САЩ е предимно да насърчават временното правителство да изпълнява обещанията си за провеждане на политическа реформа.

 

Предизвика ли насилието симпатии към поддръжниците на Морси?

 

Повечето египтяни са мюсюлмани, но сред умерените е широкоразпространена неприязънта към "Мюсюлманските братя". Те се опасяваха, че Морси и съюзниците му се опитват да наложат в страната по-строга версия на ислямския закон. Въпреки това мнозина възразяват срещу бруталните мерки, взети срещу протестиращите и смятат, че не може да се възстанови стабилността без участието на ислямисти в политическия процес.

 

Оставката на Барадеи беше първият знак за разцепление в позицията на правителството. Бившият ръководител на Международната агенция за атомна енергия на ООН беше назначен едва миналия месец за заместник на временния президент Адли Махмуд Мансур.

 

В оставката си той написа, че не е готов да бъде държан отговорен "и за капка кръв" и изрази съжаление, че Египет е по-поляризиран, отколкото когато той е поел поста, сочи получено в АП електронно копие от писмото му.

 

Какво следва?

 

Трудно е да се каже. Още няколко лидери на "Мюсюлманските братя", включително влиятелните Мохамед ел Белтаги и Есам ел Ериан, бяха арестувани след като силите за сигурност пометоха двата лагера на протестиращите. Движението може да има проблеми с прегрупирането, защото поддръжниците на Морси от лагера бяха разпръснати. Правителството обяви извънредно положение и наложи вечерен час в опит да спре насилието, но сблъсъци имаше цялата вечер.

 

Гневът от свалянето на Морси вече доведе до повишаване на ислямисткото насилие в северната част на полуостров Синай, който граничи с Израел и ивицата Газа.

 

Засилващият се гняв от мерките на силите за сигурност и смъртта на стотици цивилни може да се използва от екстремистите, за да разпалват насилието на различни места в страната.

 

По БТА