Ейми Барет е новият върховен съдия на САЩ

Сенатът на американския Конгрес утвърди кандидатурата на Ейми Барет за член на Върховния съд на Съединените щати.

Петдесет и двама сенатори подкрепиха кандидатурата на Барет, а 48 гласуваха против. Само един сенатор републиканец гласува заедно с демократите, отбелязва ДПА.

Утвърждаването на кандидатурата на Барет е победа за американския президент Доналд Тръмп, който я номинира за върховен съдия малко след смъртта на бившата върховна съдия Рут Гинсбърг, която бе икона за либералите. Очаква се това решение да тласне Върховния съд в по-консервативна посока.

Назначаването на Барет предоставя на републиканците историческа възможност да изпълнят ключовия консервативен приоритет и обещанието на кампанията за трансформация на федералните съдилища чрез назначаване на доживотни присъди. 

48-годишната Барет вероятно ще служи в съда в продължение на десетилетия и ще даде на консерваторите мнозинство от 6-3 във Върховния съд, промяна в състава му, която ще има драматични последици за различни въпроси, които могат да възникнат, включително бъдещето на Закона за достъпни грижи и всички потенциални спорове по отношение на изборите през 2020 г.

"Сенатът постъпва правилно. Продължаваме напред с тази номинация и, колеги, утре вечер ще имаме нов член на Върховния съд на САЩ “, заяви лидерът на мнозинството в Сената Мич Макконъл, след като Сенатът издигна номинацията в ключов процедурен вот за разбиване на демократичния филибъстър.

Демократите предупредиха, че потвърждението на Барет застрашава защитата на здравеопазването и Закона за достъпни грижи. Те твърдят, че процесът на потвърждение е ускорен и обвиняват републиканците в лицемерие при напредването на номинацията, след като блокираха разглеждането на кандидата на бившия президент, Барак Обама, Мерик Гарланд през 2016 г.

"Републиканската партия е готова да игнорира пандемията, за да ускори тази номинация във Върховния съд", каза лидерът на демократите от Сената Чък Шумер в речта си, произнесена в неделя, припомни БГНЕС.

Демократите, които са малцинство, имаха ограничени възможности да се противопоставят на номинацията, но протестираха срещу процеса по различни начини.

Тръмп празнува в Белия дом

Президентът Доналд Тръмп отпразнува с церемония в Белия дом потвърждаването от Сената на номинираната от него кандидатура на Ейми Кони Барет за съдийка в 9-членния Върховен съд на САЩ само осем дни преди президентските избори, предаде Ройтерс.

Празненството се състоя на поляната пред Белия дом съвсем преднамерено в праймтайма за телевизиите и бе почти повторение на церемонията преди месец, когато Тръмп обяви номинацията на консерваторката Барет. То се състоя само час след като контролираният от републиканците Сенат одобри назначаването на Барет.

Висока цена

Под заглавие "Върховният съд на Републиканската партия", вестник "Ню Йорк таймс" констатира в редакционна статия, че стремежът за укрепване на политическия консерватизъм в най-висшата съдебна инстанция в САЩ идва на висока цена.

"Случилото се вчера в Сената бе наглед нормална, добре установена процедура от американския конституционен ред - утвърждаване на кандидат, номиниран от президента, за вакантно място във Върховния съд. Но републиканците в Сената, които представляват малцинството от американския народ, изопачиха легитимността на съда с утвърждаването на дълбоко консервативния юрист Ейми Кони Барет с доживотен мандат само дни преди изборите, на които според анкетите тяхната партия ще претърпи голямо поражение", пише изданието.

"Предвид двете предишни номинации на президента Доналд Тръмп за членове на Върховния съд - Нийл Горсъч и Брет Кавано, подробностите от юридическия опит на Барет са по-малко важни, отколкото фактът, че тя бе миропомазана от консервативните активисти. Заедно със стотиците нови съдии в долните инстанции, назначени на вакантни места, които републиканците отказваха да запълнят през мандата на демократа Барак Обама, подборът на тези трима върховни съдии е част от проект, който да превърне съдилищата от щит срещу мнозинството, защитаващ правата на малцинството, в антидемократичен меч срещу популярно и прогресивно законодателство, като например закона за достъпно здравеопазване", заявява "Ню Йорк таймс".

Според изданието целият процес е имал "привкус на невиждано лицемерие", защото републиканците са бързали да утвърдят съдията Барет само седмица преди националния вот в нарушение на принцип, който те шумно са отстоявали преди четири години. А отговорът на въпроса как ще гласува Барет на делата в съда се съдържа в трескаво скоростната процедура по нейното утвърждаване, продължава "Ню Йорк таймс".

"Републиканците претендират, че тя не е твърд привърженик на забраната на абортите, към която те отдавна се стремят, но те предадоха самите себе си с агресивността на своя стремеж да я вкарат във Върховния съд. И преди да се състои гласуването в Сената в понеделник вечерта, през мандатите на републикански президенти са били назначавани 14 от последните 18 върховни магистрати. От половин век насам в съда мнозинство имат назначени от републиканци съдии, но сега тази висша съдебна инстанция е толкова консервативна, каквато не е била от 30-те години на миналия век", подчертава "Ню Йорк таймс".

В заключение вестникът припомня твърдението на покойния върховен съдия Антонин Скалия, че "система на управление, която поставя народа в подчинение на комисия от деветима неизбрани юристи, не заслужава да бъде наричана демокрация".

Вашингтонското издание "Хил" се пита дали Ейми Кони Барет ще осигури изборната победа на Тръмп и си отговаря, че предстои да видим доколко партийна ще стане американската правосъдна система. Изданието припомня принципа, че федерален съд не може да променя изборните правила през определен период преди изборите, защото това ще обърка гласоподавателите и ще създаде проблеми на изборната администрация. Принципът произтича от решение на Върховния съд от 2006 г. по дело Пърсел срещу Гонсалес и затова е назован Принцип на Пърсел.

В началото на миналата седмица федералният Върховен съд с изравнени гласове - по четири "за" и "против" - остави в сила оспорено от републиканците решение на съд в Пенсилвания, което позволява да бъдат преброявани подадените по пощата бюлетини, които имат клеймо преди датата на изборния ден 3 ноември, но са пристигнали в изборната секция след тази дата. Това бе победа за демократите в щата, а в петък те удържаха още една съдебна победа там - щатският Върховен съд отхвърли единодушно претенция на щаба на Тръмп да бъдат сравнявани подписите на гласоподавателите върху изпратената по пощата бюлетина и заявката му за участие в изборите. Мотивът за решението на щатските висши магистрати беше, че в пенсилванското законодателство няма изискване за сравняване на подписи.

"Хил" отбелязва, че Пенсилвания е ключов щат с 20 електорални гласа, който може да определи изхода от изборите. Там гласуваха вече над 1,4 милиона избиратели и е късно за промяна на изборните правила. Изданието подчертава обаче, че с влизането на Ейми Кони Барет в състава на деветчленния федерален Върховен вече няма възможност за блокиране на решение, освен ако тя не се въздържа. Но няма никакви основания да вярваме, че тя ще се въздържа, защото гласуването "въздържал се" е знак, че безпристрастността на съдията може да бъде поставена под въпрос. Макар че този уважаван принцип може да не я спре, заключава "Хил".