ЕК: Банки ще плащат за спасяване на банки, а не данъкоплатците

Европейската комисия предлага да бъде променен досегашният принцип, при който закъсали банки, "твърде големи, за да фалират", са спасявани с милиарди евро пари на данъкоплатците.

Ние смятаме да скъсаме връзките между банките и публичния сектор, заяви комисарят по финансовите въпроси Мишел Барние при представянето на проекта в сряда. "Банките трябва да плащат за банките", допълни той.

Проектът предвижда банките да бъдат задължени да изготвят планове за възстановяване, които ще влизат в действие при влошаване на финансовото им състояние. Националните правителства могат да посочват "специални мениджъри", които да надзирават проблемите институции.

Предлага се правителствата да могат да се намесват в управлението на проблемните банки, като разходите за оздравяването им ще се поемат от собствениците на финансовите институции и кредиторите, а не от данъкоплатците. За целта ще се създадат фондове за оздравяване, които за 10 години трябва да достигнат 1% от обезпечените депозити.

 

За да влезе решението в сила, то трябва да бъде одобрено от Съвета на министрите и Европейския парламент. Очакванията са, ако няма много спорни въпроси, процедурата да отнеме най-много няколко месеца. Не е ясна българската позиция по този въпрос.

Причината за въвеждането на новия инструмент е, че за да се предотвратят масови фалити на банки и икономически сътресения, правителствата трябваше да вложат над 4.5 трилиона евро за сметка на данъкоплатците. Сумата се равнява на 37 % от брутния вътрешен продукт на ЕС.

Брюксел се надява ситуацията да се промени с предложените правила за възстановяване и оздравяване на банките, които ще важат за целия Европейски съюз.

“Две седмици преди срещата на върха в Лос Кабос Европейската комисия представя предложение, което ще помогне да защитим нашите данъкоплатци и икономики от последиците от евентуални бъдещи банкови фалити. Днешното предложение е важна стъпка към създаването на банков съюз в ЕС и ще направи банковия сектор по-отговорен. Това ще допринесе за стабилността и доверието в ЕС в бъдеще по пътя към по-нататъшна интеграция и взаимозависимост на нашите икономики“, каза председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу.

“Необходимо е да предоставим на властите подходящи инструменти, за да могат да реагират адекватно на бъдещи кризи в банковия сектор. В противен случай гражданите ще трябва отново да плащат сметката, а спасените банки ще продължават по същия начин, тъй като знаят, че могат отново да разчитат на външна помощ“, посочи комисарят по въпросите на вътрешния пазар Мишел Барни.

Предложените инструменти са разпределени по правомощия - “предотвратяване“, “ранна намеса“ и “оздравяване“, като намесата от страна на властите става по-категорична с влошаването на състоянието.

Превенция

Първата стъпка е превенцията, като банките трябва да разработят планове за възстановяване с мерките, които ще предприемат, при влошаване на тяхното финансово състояние и с помощта на които ще възстановят своята рентабилност.

От властите, отговорни за оздравяването на банки, се изисква да подготвят планове за оздравяване с варианти за действия спрямо банки в критично състояние, които вече не са рентабилни. Плановете за възстановяване и плановете за оздравяване се подготвят както за групата като цяло, така и за индивидуални институции в рамките на групата.

Ако властите установят пречки банката да бъде успешно оздравена, те могат да изискват от нея промени в правните или оперативните ѝ структури, за да се гарантира, че може да бъде оздравена по начин, който не накърнява важните дейности, не застрашава финансовата стабилност или не поражда разходи за данъкоплатците.

Дава се право на финансовите групи да могат да сключат споразумения за вътрешногрупова подкрепа, за да ограничат разрастването на кризата и да окажат бърза подкрепа на финансовата стабилност на групата като цяло. С разрешение на надзорните органи и със съгласието на акционерите на всеки субект, който е страна по споразумението, работещите в група институции могат да предлагат финансова помощ (под формата на заеми, предоставяне на гаранции или активи за обезпечение при сделки) за други субекти в рамките на групата, които изпитват финансови затруднения.

Ранна намеса

Ранната намеса ще осигури действия в отговор на финансовите затруднения веднага щом възникнат. Правомощията за ранна намеса се задействат, когато банката не удовлетворява или е вероятно да наруши регулаторните капиталови изисквания.

Властите могат да изискат от банката да приложи набелязаните в плана за възстановяване мерки, да разработи програма за действие и график за нейното изпълнение, да изисква свикването на събрание на акционерите, на което да бъдат взети спешни решения, и да изиска от институцията да състави със своите кредитори план за преструктуриране на дълга.

Освен това надзорните органи ще имат правото да назначават в банките извънреден управител за определен период от време, когато е налице сериозно влошаване на тяхното финансово състояние, а горепосочените инструменти не са достатъчни за подобряване на ситуацията. Основно задължение на извънредния управител е да подобри финансовото състояние на банката, както и разумното управление на нейната стопанска дейност.

Оздравяване

До оздравяване на банката ще се стига, ако предишните две намеси на властите не са дали резултат и има опасност банката да фалира. Тогава властите ще имат право да поемат контрола върху финансовата институция и да пристъпят към решителни мерки за оздравяване.

Хармонизираните инструменти и правомощия за оздравяване, заедно с подготвените предварително планове за оздравяване, както за национални банки, така и за трансгранични банки, ще гарантират, че националните власти във всички държави членки разполагат с един и същ набор от инструменти и подход за управление на банковите фалити.

Използването на инструментите води до намеса в правата на акционерите и кредиторите, която е оправдана поради крайната необходимост от защита на финансовата стабилност, на вложителите и данъкоплатците, но въпреки това са предвидени защитни мерки, които гарантират, че инструментите за оздравяване няма да бъдат използвани неправомерно, се казва в съобщението на Европейската комисия.

Властите ще имат право да продадат цялата фалирала банка или част от нея на друга банка.

Друг инструмент, който ще се прилага за оздравяването на закъсала банка, е “мостова институция“. Той се състои в определяне на качествените активи или важните дейности на банката и отделянето им в нова банка (мостова банка), която да бъде продадена на друг субект. Старата банка с лошите или второстепенни функции се ликвидира съгласно обичайното производство по несъстоятелност;

Инструментът за отделяне на активи, чрез който лошите активи на банката се слагат в дружество за управление на активи и по този начин се изчиства балансът на банката, е друго предложение за оздравяване на Еврокомисията. За да не се използва този инструмент единствено като мярка за държавна помощ, рамката предвижда той да се прилага само във връзка с друг инструмент (мостова банка, продажба на стопанска дейност или обезценяване). Това гарантира, че едновременно с получаването на помощ банката ще се преструктурира.

Инструмент за спасяване на банката чрез рекапитализация чрез частен капитал посредством отмяна на акции или намаляване на дяловото участие, а исковете на кредиторите се намаляват или преобразуват в акции, е друга опция предложена от Брюксел.

Институция, за която не може да бъде намерен частен купувач или чието разделяне е твърде сложно, може да продължи да предоставя основни услуги, без да е необходимо да бъде спасявана с публични средства. Така властите ще разполагат с достатъчно време да я преструктурират или постепенно да ликвидират части от нейния бизнес. За тази цел банката ще трябва да държи минимален процент от общите си пасиви под формата на инструменти, които могат да бъдат използвани за спасяване чрез рекапитализация. Ако това се случи, те се обезценяват по предварително определен ред в зависимост от ранга на вземанията, за да може институцията да възстанови рентабилността си.

Сътрудничество между националните органи

По отношение на банки от ЕС или групи, които имат трансгранична дейност, рамката насърчава сътрудничеството между националните власти на всички етапи от подготовката, намесата и оздравяването.

За целта се създават колегиуми за оздравяване, ръководени от органа за оздравяване на групата и с участието на Европейския банков орган (ЕБО).

ЕБО ще улесни съвместните действия и при необходимост ще играе ролята на медиатор. С това се поставят основите на все по-тясно обвързан надзор на равнище ЕС върху трансграничните субекти, който ще бъде допълнително разгледан през следващите години в контекста на прегледа на европейските надзорни структури.

Финансови ресурси за оздравяването

За да бъдат наистина ефективни, инструментите за оздравяване се нуждаят от известни финансови средства. Така например, ако властите създадат мостова банка, за нейното функциониране ще бъде необходим капитал или краткосрочни заеми.

Ако не може да се разчита на пазарно финансиране и за да не се налага оздравяването да бъде финансирано от държавата, ще бъде осигурено допълнително финансиране посредством фондове за оздравяване, които събират от банките вноски, съобразени с техните задължения и рискови операции. Във фондовете трябва да се натрупат достатъчно средства, които за десет години да достигнат 1% от обезпечените депозити. Те ще бъдат използвани единствено за постепенно преструктуриране и оздравяване, а не за спасяване на банка с публични средства. Националните фондове за оздравяване ще си взаимодействат най-вече с оглед осигуряване на финансиране за оздравяване на трансгранични банки.

Директивата за оздравяванията предвижда също да се използват схемите за гарантиране на депозитите (СГД) на държавите членки. СГД ще предоставят финансиране успоредно с фонда за оздравяване, за да се постигне защита на вложителите на дребно. Държавите членки дори ще имат право да обединяват СГД и фонда за оздравяване, при условие че съществуват гаранции, че схемата разполага с достатъчно средства, за да обезщети вложителите в случай на фалит.