ЕК: България има слаб напредък в икономическите реформи

ЕК: България има слаб напредък в икономическите реформи

България има слаб напредък по четири от петте специфични препоръки, отправени от европейските институции към страната през 2015 г. в социално-икономическата сфера. Това стана ясно при представянето в четвъртък в София на Доклада на Еврокомисията за социално-икономическото развитие на България през 2016 г. Само ден по-рано ЕК съобщи, че оставя България и през 2016 г. в категорията на държавите с "прекомерни макроикономически дисбаланси" заради проблемите, породени от банковата криза.

Брюксел отправи общо пет препоръки към страната ни през пролетта на 2015 г. с цел те да бъдат адресирани от властите: да се избегне влошаването на публичните финанси, да се извърши независим анализ на качеството на активите в банките, застрахователните дружества и частните пенсионни фондове, да се подобри положението на уязвимите групи на пазара на труда, да се приеме реформата в училищното образование и да се реформира правната уредба на несъстоятелността. С изключение на образователната реформа по останалите препоръки е постигнат предимно "ограничен напредък" според евроекспертите.

Бави се прегледът на активите на застрахователи и пенсионни фондове

Комисията например е силно притеснена от забавянето на подготовката на прегледа на портфейлите на пенсионните фондове и застрахователния сектор. "Трябва да се преодолее рискът от концентрация и проблемът с експозициите към свързани лица", пише в доклада. Според ЕК възможно най-скоро трябва да започне техническата част от прегледа. По отношение на т. нар. "стрес тестове" на банките обаче всичко върви по план, стана ясно от изказването на Ищван Секели, шеф на генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" в ЕК. "Работим в тясно сътрудничество с властите по този въпрос. Засега сме убедени, че нещата вървят както трябва", посочи Секели.

Шефът на управителния съвет на "Еврохолд" Кирил Бошов обаче алармира, че има редица слабости в изпълнението на стрес тестовете в застраховането. "Първоначално се планираше прегледът да стартира на 31 март, но в момента нямаме никаква информация дали това ще се случи. Знаем само, че е избран консултант. В същото време няма достатъчен административен и одитен капацитет да се проверят толкова много компании в такива кратки срокове", посочи Бошов. Затова той предложи прегледът в сектора или да се отложи за догодина, или да се ограничи само до системно важните компании, а не до всичките 56 дружества. Секели обаче отговори, че не е добре прегледът да обхваща само системните институции и че има достатъчно одитори, които да го извършат. 

България има "ограничен напредък" и по отношение на реформата на правната уредба на несъстоятелността и инвестиционния климат. Според ЕК трябва да се подобрят механизмите за преструктуриране, преди фирмата да изпадне в несъстоятелност. "От съдебната система зависи как ще се развива икономиката. Ако на съда му отнеме 5 години да реши даден спор или пък е повлиян от едната страна в спора, няма как да има правосъдие", посочи Секели.

Без прогрес за "изпадащите ученици"

През последната година не е постигнат напредък по отношение на достъпа до начално образование на децата в неравностойно положение. "Това е тиктакаща бомба", заяви директорът на генерална дирекция "Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване" в ЕК Стефан Улсон. Другите слабости в социалната сфера са високият процент на хората, живеещи в риск от бедност (над 40%), а също и голямата неефективност на социалните трансфери. Нивото на минималния гарантиран доход в размер на 65 лв. на месец, според ЕК, е твърде ниско, за да изпълнява функциите си. Въпреки че ЕК не е доволна от бързото покачване на минималната работна заплата, Улсон приветства намерението на социалните партньори и властите до края на 2016 г. да се въведе ясен механизъм за определянето ѝ по модела на Световната организация по труда.

Напредък в здравеопазването и събирането на акцизите

Публичните финанси са сферата, в която България има малко по-съществен напредък през последната година, смятат евроекспертите. Те имат предвид главно подобряването на събираемостта на акцизите от Агенция "Митници", а също така и въвеждането на Националната здравна карта от април 2016 г. Брюксел гледа положително и на прехвърлянето на 25 от общо 3000 болнични процедури към доболничната помощ.

_______________

Този документ е  създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България. 

Споделяне
Реформирай това!

Проектът "Реформирай това!“ ще следи провеждането на управленски реформаторски мерки. Имаме амбицията да "реформираме“ и медийния подход към случващото се като сбор от отделни събития, за сметка на самите процеси.

Ако имате позиция, мнение или въпроси, с които да допринесете към темата, може да се свържете с нас тук.

Проектът се финансира в рамките на програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г.

Всички писмени материали в рубриката ‟Реформирай това!“ са създадени с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България (www.ngogrants.bg).

Още по темата
Още от Реформирай това!