ЕК даде зелена светлина на петролопровода Констанца – Триест

Конкуренцията за пренос на петрол в Централна и Югоизточна Европа се засилва, след като във вторник тържествено бе дадена зелена светлина на проекта за изграждане на Паневропейския петролопровод, свързващ румънското черноморско пристанище Констанца с италианското пристанище Триест на Адриатическо море.

Така засега проектите за петролопроводи в тази част на континента стават три – Бургас – Вльора, Бургас – Александруполис и Констанца – Триест. И трите проекта имат амбициите да доставят петрол за Централна и Западна Европа от Русия и Каспийския регион.

Във вторник енергийните министри на Румъния, Сърбия, Хърватия, Словения и Италия подписаха в хърватската столица Загреб министерска декларация за изграждането на Паневропейския петролопровод, предадоха информационните агенции. Зад проекта застана Европейската комисия, като под документа символично сложи подпис и еврокомисарят по енергетика Андрис Пиебалгс. В предишни свои изявления той е подкрепял идеята за повече алтернативни пътища за пренос на енергийни суровини, включително и за изграждането на тръбопроводите от Бургас до гръцкото пристанище Александруполис и от Бургас до албанския порт Вльора.

Подписването в Загреб стана в рамките на провеждащ се голям регионален форум, посветен на енергийната сигурност, в който участват енергийни и икономически министри от България, Румъния, Албания, Македония, Сърбия, Черна гора, Турция, Босна и Херцеговина, Хърватия, Гърция и Молдова като наблюдател. От българска страна във форума участва министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Той е в състава на делегацията, придружаваща премиера Сергей Станишев при официалното му посещение в Загреб, започващо също във вторник. 

Министерската декларация предвижда изграждането на петролопровод с дължина 1360 километра, който ще свързва Констанца с Триест. Проектното годишно количество петрол, което ще бъде транспортирано по петролопровода, е 90-112 милиона тона, а доставките ще са от Русия и Каспийския регион.

Смята се, че с изграждането на допълнителна отсечка от 80-100 км между Хърватия и Италия, петролопроводът ще може да бъде свързан с тръба, прекосяваща Алпите, през която нефт ще се доставя и на пазарите в Австрия и Германия.

Според финансови експерти изграждането на петролопровода ще струва 2,6 млрд. евро. Само Румъния разчита на годишни приходи над 2 млрд. долара от експлоатацията на тръбата. Румънците смятат, че за разлика от проекта Бургас – Александруполис, който има само транзитираща функция, Паневропейският тръбопровод ще има и функцията на доставчик и до крайни потребители, като например до рафинерии в Румъния или до сръбския нефтокомбинат в Прахово.

След подписването на документа хърватският премиер Иво Санадер заяви, че ангажиментът на ЕС към проекта е от ключово  значение. "Първата стъпка е направена. Сега трябва да започнем да го превръщаме в реалност", каза още хърватският министър-председател.

Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?