ЕК: Данъците, банките и социалният сектор са слабостите на България

Брюксел отправи три препоръки към София за 2018 г. и 2019 г.

ЕК: Данъците, банките и социалният сектор са слабостите на България

Събираемостта на данъците, банковите практики и социалните сфери са най-слабите места на България в социално-икономически план. Това са трите сфери, в които Европейската комисия отправя препоръки към София за 2018 г. и 2019 г. в рамките на т. нар. Европейски семестър. Трите препоръки бяха одобрени на заседанието на Съвета по икономичеките и финансовите въпроси на ЕС (ЕКОФИН) в петък.

Европейският семестър е ежегодна процедура, чрез която Брюксел наблюдава и дава препоръки на държавите членки за подобряване на икономическата политика. От тази година в семестъра е включен и Европейският стълб на социалните права. През миналата година комисията имаше четири препоръки към България, като първите три от тях до голяма степен се повтарят с новите от 2018 г., защото отново обхващат данъчната събираемост, надзора над банките и социалните проблеми. Единствената препоръка, която тази година е отпаднала, е по отношение на обществените поръчки, където ЕК очевидно е удовлетворена от взетите мерки.

Управлението на държавните фирми е слабо и рисково

"През 2018 г. и 2019 г. трябва да се вземат мерки за подобряване на събираемостта на данъците и ефективността на публичните разходи, включително чрез мерки за намаляване на дела на сивата икономика. Необходимо е усъвършенстване на рамката за управление на държавните предприятия в съответствие с международните добри практики", гласи първата препоръка.

ЕК като цяло е доволна от фискалната политика на България. Евроекспертите смятат, че заложените бюджетни цели до 2021 г. за балансиран бюджет и малки излишъци са изпълними.

В същото време комисията е на мнение, че изпълнението на данъчните приходи се подобрява повече в резултат от доброто развитие на икономиката, отколкото от подобряване на събираемостта от страна на НАП и митниците. По-големият проблем обаче е ефективността на публичните разходи, която според ЕК е "много ниска". Брюксел смята, че сегашният момент е много благоприятен за реформи в управлението на публичните финанси.

Икономическото представяне на държавните предприятия е слабо, не отговаря на международните стандарти и представлява риск за публичните финанси заради натрупаните дългове на тези фирми, подчертава комисията.

Има "забележим напредък" в банковия надзор

ЕК отчита, че стабилността на финансовия сектор е продължила да се подобрява, поради което страната бе извадена от групата на страните с прекомерни макроикономически дисбаланси в началото на годината.

В същото време обаче остават определени уязвимости, които трябва да се адресират, твърдят евроекспертите. Лошите бизнес заеми намаляват, но са все още с висок дял. Капиталовите буфери на банките като цяло са добри. ЕК отчита "забележим напредък" в подобряване на надзора върху финансовия сектор, макар че някои важни мерки все още не са напълно реализирани като ограничаване на кредитите за свързани лица и подобряване на оценката на банковите активи, а също и на балансите на застрахователните компании.

За поредна година ЕК иска да се вземат мерки по проблема с неефективната правна рамка на търговската несъстоятелност, която пречи да се намали задлъжнялостта в частния сектор.

Най-сериозни са социалните проблеми

Най-много забележки ЕК изрежда в социалните сектори.

На първо място са проблемите на пазара на труда. Остават високи нивата на недекларираната заетост и проблемът с неосигуряването на работниците върху пълната заплата, което води до по-малки приходи в бюджета и по-ниски пенсии. Подобряването на заетостта и намаляването на безработицата не засягат в достатъчна степен уязвимите групи като дълготрайно безработните, неактивните млади хора, ромите, живеещите в бедни и селски райони. Това води до недостиг на работна ръка, което отслабва перспективите пред икономиката, отбелязва Еврокомисията. Основните усилия на властта трябва да са към ангажиране на уязвимите групи на пазара на труда и повишаване на квалификацията на работещите, смятат евроекспертите.

Задълбочаващото се неравенство на доходите е друг сериозен проблем на България. Доходът на 20-те процента най-богати българи е почти 8 пъти по-висок от този на 20-те процента най-бедни, което нарежда България сред страните с най-голямо неравенство. Проблем остава големият дял на населението в риск от бедност, а също и лошият достъп до ключови услуги като образование, здравеопазване и жилище.

Държавните разходи за социална защита са ниски. "Въпреки подобряването на адекватността на социалните помощи и минималните пенсии системата за социална защита не осигурява достатъчно подкрепа за най-уязвимите групи като ромите, децата, възрастните, хората с увреждания и живеещите в селските райони", посочва Еврокомисията.

За поредна година към България се отправя забележката, че все още липсва справедлив механизъм за определяне на минималната работна заплата.

Ограниченият достъп до здравеопазване е друг голям проблем. Според ЕК той се дължи на ниските публични разходи за този сектор, неравномерното разпределение в страната на здравните услуги и големия брой на неосигурените за здраве. Комисията все пак е доволна, че броят на лекарите, напускащи в България, в последно време е намалял.

Въпреки мерките за модернизация на образователната система резултатите на учениците остават слаби и силно повлияни от социално-икономическия статус на семействата. Ромите нямат осигурени равни възможности в образованието, смята ЕК. Тя настоява да се работи за етнически смесени детски градини и училища.

Необходима е реформа на учебните програми, ако България иска да подобри образователните резултати и дигиталните умения на учениците, които са сред най-ниските в ЕС.

Има подобрение при обществените поръчки

ЕК като цяло е доволна от изпълнението на стратегията в областта на обществените поръчки.

"Според представители на бизнеса и неправителствените организации цялостният пейзаж в областта на обществените поръчки е започнал да се подобрява. Въпреки това прозрачността и корупцията все още остават проблемни", коментира Еврокомисията.

По-сериозни критики са отправени към изоставането на страната по отношение на научните изследвания. Особено ниско е финансирането на изследванията както от страна на държавния бюджет, така и от частния сектор. Отбелязва се също, че продължават да стоят предизвикателствата пред проекта "София тех парк", който има проблеми с мениджмънта и дългосрочен финансов ангажимент от страна на държавата.

В доклада с препоръките изрично се споменава, че България продължава усилията си да реформира съдебната власт и да адресира проблемите си в борбата с корупцията и организираната престъпност. "Тези сфери не са покрити в доклада със специфичните препоръки за България, но са относими към развитието на позитивна бизнес среда в страната", посочва ЕК.

Още от Бизнес