ЕК хвали България за реформите, но напомня за липсата на присъди

Докладът на Европейската комисия за върховенството на закона в ЕС дава положителна оценка на България за извършената през последните два месеца съдебна реформа, но напомня за продължаващата липса на присъди за корупция, политическа намеса в съдебната власт и проблемите, с които се сблъскват българските медии.

Положителното за страната е още и решението на ЕК да закрие Механизма за сътрудничество и проверка, който бе въведен върху България и Румъния като условие за приемането им в ЕС през 2007 година. В рамките на този механизъм двете страни бяха сложени под мониторинг, който продължи ефективно до 2019 година за България и до есента на 2022 година за Румъния.

Премахването на мониторинга дава сериозен аргумент за премахването на ветото на Нидерландия за членството на България в Шенген.

Вицепрезидентът на ЕК Вера Йоурова препоръча дипломатически действия за постигането на положително решение за приемането на България и Румъния в Шенген. Тя отново уточни, че няма връзка между механизма и разширяването на европейското пространство без гранични проверки.

Критика за липсата на присъди

ЕК критикува България основно за липсата на напредък при подобряване на ефективността на разследването, както и заради липсата на стабилни резултати и окончателни присъди по дела за корупция на високо ниво.

Препоръката е "да се осигури подобрена ефективност на разследванията и да се постигнат солидни резултати по дела за корупция по високите етажи, включително чрез институционалните реформи в антикорупционната комисия", пише в доклада.

Комисията отбелязва, че няма напредък с реформата на Висшия съдебен съвет и съдебния инспекторат. В същото време България е призована да ускори усилията си за реформите на тези две институции, за да се намали рискът от политическо влияние върху тях.

Комисията напомня, че възприятието на обществото за независимостта на съдебната система продължава да е много ниско. Общо 30% от българите и едва 33% от българския бизнес възприемат нивото на независимостта на съдилищата и съдиите като "сравнително или много добро" през 2023 година. Въпреки това и тук има някакъв напредък, защото тази стойност остава по-висока от измерените 23% през 2016 г.

ЕК напомня, че все още не е приета реформата на антикорупционната комисия, докато гражданското общество "настоява, че делата са помрачени от политическа намеса, липса на проактивна позиция и подходящи разследвания от страна на прокуратурата и нееднозначно качество на обвиненията".

"Случаят "Осемте джуджета” се използва и като пример за демонстриране на бездействието на прокуратурата", пише в доклада.

За какво България е похвалена

Докладът на ЕК отбелязва на първо място, че България най-накрая е изпълнила своите дългогодишна ангажименти, като е създава на механизъм за ефективна отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор и неговите заместници.

"Този закон отговаря на дългогодишните опасения от предишни доклади за върховенството на закона и отговаря на последния конкретен ангажимент, поет от България по Механизма за сътрудничество и проверка", се казва в политическия документ на Комисията.

Докладът на ЕК отбелязва "значителен напредък" при конкурсите за назначаването на съдии и прокурори, което помага за избягване на командироването на магистрати за свободните позиции. Премахването на командироването е важно условие за намаляване на вътрешните зависимости в съдебната система.

Комисията отчита напредък по отношение на мерките за превенция на корупцията, насочени към подобряване на почтеността на конкретни сектори на публичната администрация, включително полицията и съдебната система.

Има напредък в подобряване на прозрачността при разпределянето на държавна реклама, договорена чрез посредници, като медийни агенции.

За административното правосъдие се казва, че продължава да бъде ефективно, но липсата на данни затруднява оценката на цялостната ефективност на правосъдието. България е похвалена, че е приела нови закони за разширяването на правната помощ и задължителната съдебна медиация, които са били приветствани от повечето заинтересовани страни.

Денков: Реформата трябва да продължи

В позицията на Министерския съвет за доклада се напомня, че ЕК е критична по отношение на превенцията и противодействието на корупцията. По думите на премиера предложените в Народното събрание промени на антикорупционната комисия са една от възможните реакции на тези критики.

"Необходимо е част от тези промени да бъдат допълнително развити с промени в Конституцията. Тази дейност започна в това Народно събрание, но ще отнеме поне няколко месеца, за да се стигне до законодателни решения", каза премиерът Николай Денков.

Той напомня, че въвеждането на ефективна отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор, е законодателство, което ЕК го очакваше от България повече от 10 години.

Денков подчерта, че реформите трябва да се направят не толкова заради препоръките на Европейската комисия, а защото българските граждани и бизнес се нуждаят от върховенство на правото.