ЕК има съмнения и за готвената актуализация на бюджета

Намеренията на европейската статистическа служба Евростат да провери съвместно с Европейската комисия качеството на българските статистически данни предизвика силен смут в София. Управляващите побързаха да успокоят, че всичко е в реда на нещата и са очаквали подобна инспекция заради ревизията на данните за дефицита през 2009 г., но от Брюксел пристигна вест, че се съмняват и в сметките за тази година.

Преди ден еврокомисарят за икономическото развитие Оли Рен обяви след среща на финансовите министри на ЕС в Люксембург, че проверката на българската статистика е продиктувана от притесненията за надеждността на данните.

"Ние сме нотифицирали Евростат по собствено желание. Работили сме винаги прозрачно, ще отворим всички книги", коментира в сряда финансовият министър Симеон Дянков. На въпрос защо Оли Рен не е обяснил всичко това, Дянков отговори: "Той е от Финландия, може би финландците разговарят по друг начин".

Брюксел потвърди съмненията

В същото време говорителят на ЕК по икономическите и валутни въпроси Амадеу Алтафаж потвърди, че Брюксел "има известни съмнения за българската статистика".

"Притесненията ни са свързани с два аспекта -  промяната в проектобюджета за тази година и от планирания бюджетен дефицит", заяви той.

Говорителят уточни, че ЕК е била информирана със закъснение от София за размера на ревизията в бюджета за тази година. "Това нарушава европейските договори," посочи Алтафаж, визирайки чл. 126 от Лисабонския договор, според който ЕК трябва да наблюдава развитието в състоянието на националните бюджети, с оглед установяването на очевидни грешки.

Проверката на Евростат и на ЕС ще е фокусирана върху статистиката за 2009 г., за да стане ясно какви данни са използвани и как българските статистически служби стигат до тях. ЕК засега не се ангажира с оценка дали в България има неподходяща статистическа методика или манипулация на макроикономическите данни, каза още Амадеу Алтафаж.

"Второ, комисията няма информация защо България е ревизирала планирания си бюджет за 2010г. от балансиран бюджет до бюджетен дефицит от 3.8% от БВП само за няколко седмици," обясни говорителят на Оли Рен. "Ревизията противоречи на макроикономическите сценарии, които са непроменени и дори се подобряват," заяви Алтафаж.

"Вследствие от тези важни промени, настъпили в твърде кратък срок, Европейската комисия не може да оцени бюджетните планове на българското правителство за тази година. Това оправдава намерението ни да изпратим мисия," каза Алтафаж. Той посочи, че през април Евростат е приел без резерви статистическите данни, предоставени от българското правителство, защото тогава то не е информирало, че планира значителна ревизия на бюджета.

През април т.г. правителството коригира данните за бюджетното изпълнение в края на 2009 г., представени в Брюксел. Първоначално то обяви, че годината завършва с дефицит от 1.9%, а след това коригира числото драстично нагоре - на 3.7%, като обяснението бе в различната методология на статистическо изчисление.

Решението за актуализация на тазгодишния бюджет бе взето през май т.г. и предстои да бъде гласувано в парламента.

По повод твърденията на управляващите, че обявената във вторник проверка на Евростат е рутинна и очаквана, тъй като ще се занимава със свърхдефицита за 2009-та, Алфатаж уточни, че става дума за две различни неща. Има планирана мисия на Евростат, която ще проучва данните за 2009-та, но друга проверка ще се занимае с прогнозите за бюджета за 2010 г. и ще проучва какво е наложило ревизията му и как е аргументирано планираното повишаване на бюджетния дефицит. Двете проверки може да бъдат проведени заедно, но все още няма насрочена дата.

Преди ден финансовите министри на ЕС решиха да разширят правомощията на Евростат. Ако това бъде одобрено и от Съвета на ЕС, проверката по бюджета за 2010 г. може да е одиторска, а не просто справка за статистическата методология.

НСИ – некомептентност или слагачество

Ако проверката докаже съмненията на ЕК за икономическата статистика на България, ръководството на Националния статистически институт (НСИ) трябва да си отиде, заяви в сряда лидерът на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов.

″Ако съмненията са основателни, причините могат да бъдат две - некомпетентност на ръководството на НСИ, или голямо слагачество към правителството с надежда да се защитават работни места или позиции. И в двата случая, ако се потвърдят съмненията и ако статистическият институт не може да докаже качеството и верността на своята информация, ръководството трябва да бъде освободено и заменено с хора, които си вършат почтено работата и изпълняват изискванията на закона”, заяви още Костов.

″Ако се подвежда правителството, няма как от него да се очаква да прави верни бюджети″, продължи още бившият премиер.

″Трябва да е ясно следното – некачествена информация – некачествено управление. Това е абсолютно задължителна връзка”, каза Костов. ″На финансовия министър трябва да се казва истината и само истината за състоянието на страната. Същото трябва да бъде и с премиера”, добави той.

Ако се потвърдят съмненията на европейския комисар, това ще бъде много лош атестат за България и ще означава още една причина да намалее доверието в страната ни, а оттам и да се покачат лихвите, смята Костов и добави, че много му се ще да няма разминаване.

НСИ: Данните за бюджета получаваме от МФ и БНБ

Председателят на НСИ Марияна Коцева коментира, че институтът работи по хармонизирана методология с ЕК и има специално ръководство за изчисляване на дълга и дефицита. "След представяне на данните в Евростат има 3 седмици процес на верификация на тези данни, т.е. задават се въпроси и се уточняват елемент по елемент как сме изчислили тези данни. Следва писмено потвърждение, че тези данни са коректно изчислени, такова имаме в писмен вид - писмо от ЕК и в резултат на което на 21 април бяха публикувани данните за дълга и дефицита на България на страницата на НСИ и ЕК. В момента даже обсъждаме с ЕК дали не се е получило някакво недоразумение", посочи Коцева пред БНТ.

Тя уточни, че данните за дълга и дефицита идват основно от Министерство на финансите, а също и от БНБ и министерството на икономиката.

Коцева допълни, че при НСИ грешка не може да има: "Даже имаме писмено потвърждение от ЕК, че нашите данни са верифицирани и е спазена методологията."

ГЕРБ: ″Неприятно е, но няма подвеждане″

Според председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) няма нищо притеснително в една бъдеща проверка на Евростат, каквато, впрочем, е била обявена за март. ″Проверката ще покаже, че България е лоялен и коректен партньор в ЕС″, каза тя и повтори, че разминаването в данните за дефицита е причинено от различната методология, използвана от НСИ по закон, и тази, приета в европейската статистика.

В България се прилага кешовото отчитане на бюджета, а в Брюксел - начисленото, тест с поетите задължения. От това е дошла разликата за бюджетния дефицит за миналата година, каза тя.

Стоянова допълни, че на среща на председателите на парламентарните бюджетни комисии в Брюксел неотдавна са били коментирани данните, подавани от националните статистики. Повод за това е било положението на Гърция, която десет години е подавала манипулирани данни за бюджета си, докато се е стигнало до безпрецедентната криза, разтърсила еврозоната.

Орешарски: "Ако има вина, тя е в Министерството на финансите"

Според бившия финансов министър Пламен Орешарски одитът на Евростат ще разсее съмненията за качеството и достоверността на данните, подавани от България.

″Този случай ще е добър урок за управляващите, преди да коментират, да мислят за последиците″, каза Орешарски по адрес на Симеон Дянков, който побърза да се похвали с ниския дефицит миналата година и след това да омаловажи коригираните данни, като хвърли вината за тях на предното правителство, което укрило задължения.

Според Орешарски, ако има разминаване в числата, вината не е в НСИ, а в Министерството на финансите.

"Първичната информация, с която работи НСИ, е в МФ и поне в предишни години информацията, която подава МФ, отива в Брюксел през статистиката. Статистиката не разполага с капацитет, за да изменя цифрите, подавани от МФ", каза той и поясни, че одитите и проверките от Евростат в България датират от предприсъединителния период. "Всяка година през пролетта е идвала мисия на Евростат и са дискутирали данните – основните фискални параметри”, каза още бившият министър.

Запитан дали може да се търси вина в НСИ, Орешарски каза: "Аз не мога да говоря за тази година, затова направих сравнение с минали години и ако за минали години има такива разминавания, националната статистика няма вина".

Евродепутатът от ГЕРБ Илиана Иванова заяви пред БНТ, че умишлено представяне на грешни данни пред Еврокомисията няма, а ако е имало изкривяване на информацията, то е резултат от разкритите в по-късен етап задължения на държавата.

"Мисля, че нямаме основание за особено притеснение, тъй като това е стандартна процедура при свръхдефицит", каза тя.

Според евродепутата от БСП Ивайло Калфин съмненията в ЕК са реални. "Предполагам две неща. Първото е свързано със заявения по-нисък и след това многократно завишен дефицит за миналата година. Знаете, че г-н Дянков просто излъга ЕК с дефицита... А вторият проблем е свързан с актуализацията на бюджета, която в момента тече в България."

Според Калфин е видно, че сметките са зле направени и че липсват основателни причини да се актуализира бюджетът. "Ако действително сметките, които са представени от статистиката и финансовото министерство са верни, не би трябвало да се притесняваме", обобщи Калфин.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес