ЕК иска до октомври план за справяне с корупцията и престъпността

ЕК иска до октомври план за справяне с корупцията и престъпността

България да подготви до октомври 2007 г. план за действие с конкретни мерки за преодоляване на шест проблемни области, а Румъния – в четири, ще поиска Европейската комисия. Това е записано в доклада за напредъка на двете страни, които в началото на годината се присъединиха към Европейския съюз, но с продължаващо наблюдение, предаде Портал Европа във вторник. Ден по-рано стана ясно, че ЕК ще продължи да следи най-новите си членки поне до средата на 2008 г., въпреки очакванията, че  мониторинга ще отпадне сега.

Исканите "Планове за действие" нямат връзка с информацията, която България и Румъния трябва да представят веднъж на шест месеца в изпълнение на механизма за контрол и сътрудничество, одобрен от Европейската комисия през декември миналата година, каза източник от Брюксел, цитиран от БТА.

По-късно днес работещите по докладите се събират пак, за да подготвят окончателните проекти, които до следобeд трябва да са готови. В момента преобладава мнението, че в докладите, които трябва да бъдат огласени утре, е спазен един добър баланс между вижданията за по-внимателен и мек и по-твърд език. Известни малки поправки очевидно ще има, но очерталият се вече  баланс няма да бъде сериозно променен, добави източникът, след като сутринта Ройтерс съобщи, че трима еврокомисари са изразили резерви към някои аспекти на доклада за напредъка на България и Румъния.

Резонно това са българският и румънският еврокомисари  Меглена Кунева и Леонард Орбан, както и италианският им колега Франко Фратини, който е зам.-шеф на Европейската комисия (ЕК) с ресор правосъдие и сигурност. Агенцията посочва, че Фратини се противопоставил на някои от критиките към България и поискал езикът на доклада за страната ни да бъде смекчен.

За първи път докладът, изготвян от генералния секретар на ЕК Катрин Дей, ще посочи указания във всяка отделна област за специфични мерки, които трябва да бъдат предприети. Повечето от еврокомисарите са подкрепили тона на доклада и са казали, че ЕК трябва да бъде твърда и непреклонна, за да насърчи доверието в политиката за разширяване на ЕС, предлагайки на новите две страни членки помощ, за да изпълнят изискванията.

Източниците на Ройтерс добавят, че документът ще бъде леко преработен преди заседанието в сряда в пълен състав на комисията, но балансът няма да бъде променен.

Докладът се спира само накратко върху въпросите за земеделската реформа, авиационната сигурност, ветеринарните мерки и безопасността на храните, като се отбелязва, че тези сектори ще бъдат обект на отделни оценки. Главният акцент пада върху правосъдието и борбата срещу корупцията и организираната престъпност.

Тревога има около интегрираната система за администрация и контрол за директните плащания за земеделските производители и по-конкретно за връзката между земеделския регистър и идентификационната система на парцелите. Дали ще се редуцират плащанията за фермерите обаче ще зависи от започналата в понеделник мисия, проверяваща фонд "Земеделие", който трябва да бъде акредитиран като разплащателна агенция за фермерските субсидии.

За авиационната безопасност се припомня, че през декември 2006 г. бе приложен защитен механизъм, в резултат на който от 1 януари 2007 г. българските авиопревозвачи остават със статут на такива от трети страни - не на членки на ЕС, и също така че няма взаимно признаване на сертификатите са безопасност, издадени от българските власти. Припомня се също, че през февруари България сама наложи ограничения спрямо пет карго-превозвачи.

Ново разглеждане на ограниченията на износа на българско месо и мляко ще има през септември, маркира докладът.

Шестте проблеми области, за които ЕК иска от България план за действие, са свързани с корупцията и организираната престъпност, но не са самостоятелни сфери, които могат "да се отмятат" една по една като осъществени, а са свързани една с друга, пише още в доклада.

В него са маркирани и конкретните мерки, които България трябва да предприеме, които в известна степен повтарят препоръките от последния доклад за напредъка на страната.

София трябва да отстрани двусмислиците по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система, посочват от Брюксел. От ЕК отбелязват, че още не е създаден предвиденият в последните конституционни поправки инспекторат, който ще наблюдава дейността на съдебната система. Отчита се също, че Законът за съдебната власт все още не е влязъл в сила, вследствие на което не е създаден и инспекторатът.

ЕК иска да осигурим по-прозрачен и ефективен съдебен процес посредством прилагане на нов закон за съдебната власт, който е приет на 14 юни и е рано да се докладва прилагането му,  и приемането на нов Гражданско-процесуален кодекс, който в момента се разглежда окончателно в парламента.

Български  видни магистрати, както и експерти по туининг-проекти, отбелязват като недостатък, че критериите да станеш съдия, прокурор или следовател не изискват кандидатите да преминат неколкомесечно обучение в Националния институт по правосъдието или първоначален период със съдия, прокурор или следовател - "ментор", пише още в доклада. В него се посочва също, че одобрените от Министерството за правосъдието правила за рестрикции на достъпа до информация за съдебните решения могат да подкопаят задължението за прозрачност и отвореност на съдебната система.

В доклада се препоръчва още да се увеличава професионализма, отчетността и ефективността на съдебната реформа..Отбелязва, че Етичният кодекс на българските съдии е от 2003 година, кратък 4-страничен документ, който не е променян, следователно не е сигурно, че разглежда етичните проблеми към днешна дата.

Акцентира се и върху продължаващата липса на система за мониторинг върху състезателния принцип по подбора на магистратите, както и върху това, че разпределението на съдебни дела на случаен принцип от компютър става само в три офиса на прокуратурата, а в останалите това се прави ръчно. Властите в България обаче обещават до края на година софтуер за казват, пише в доклада, че до края на тази година навсякъде в страната ще бъде инсталиран софтуер за това, така че разпределението на случаите да става на случаен принцип.

Постигнатият напредък в съдебните действия срещу "високата" корупция в България е все още недостатъчен, се твърди в доклада на ЕК. Приетата програма за действие за борба с корупцията няма ясни граници на отговорностите. Липсва и ефикасен координационен механизъм, което затруднява поддържането на действията на всички нива на администрацията и на изпълнителната власт.

Не е ясно дали ефективно се защитават лица, дали информация за корупция, и налага ли се допълнително законодателство за тяхната защита. Споменава се, че с помощта на британски експерти Министерството на държавната администрация е съставило специален закон за защита на чиновниците, съобщили за случаи на корупция. Този закон обаче не е предоставен все още за парламентарно одобрение. Освен това висши представители на българските власти се съмняват в стойността на този закон, тъй като той дублира вече действащи постановки на други закони, се посочва в доклада..

Отбелязва се още, че в описаните случаи за проверки срещу държавни служители не става ясно какъв е рангът на тези чиновници. Посочва се също, че инспекторатите зависят от бюджетното финансиране на министерствата, на изпълнителната власт, а главният инспекторат е на пряко подчинение на министър-председателя.

Докладът казва още, че остава също така неясно от българския отчет, дали има криминални разследвания на случаи за оказано влияние върху разследвания на корупция - има ли, колко са, и как се процедира с тях.

Отчетено е, че България прилага актуализиран план за действие по организираната престъпност, но оценката за неговото отражение не може да е подробна, тъй като липсват методология за измерване и достоверна статистика.

Все още е недостатъчен напредъкът в борбата срещу организираната престъпност. България е отчела спад в престъпленията срещу личността, но статистическите данни, които българското правителство дава, не отличават ясно типовете извършени престъпления. Например, пише в доклада, в статистиката се смесват битовите убийства и убийствата, свързани с престъпността и също с организираната. Показните убийства са в една категория с битовите, пише в доклада. Липсва информация за напредъка на разследванията по организираната престъпност. Отбелязва се, че до момента не е създаден механизъм за публикуване на доклади и отчети от следствията, съответните обвинения и присъдите в тези области.

Трудно според доклада на ЕК е и да се оценят подобренията по отношение на прането на пари.

Още по темата
Още от Бизнес

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?