ЕК иска още анализи, преди да финансира софийския завод за смет

От Европейската комисия са поискали нови разяснения по проекта за изграждане на завода за преработка на столичните битови отпадъци, преди да вземат решение дали да одобрят финансирането на съоръжението по Оперативна програма “Околна среда“ (ОПОС).

Това е второто писмо с коментари от страна на Брюксел по внесената през април 2010 г. апликационна форма за предоставянето на около 81 млн. евро безвъзмездно финансиране.

То е получено преди около месец и в него се иска допълнителна информация за постигане на целите на проекта за решаване на проблема с отпадъците на София, както и още икономически и финансови анализи на избраната технология, обясни пред Mediapool Малина Крумова, ръководител на управляващия орган на ОПОС.

По думите ѝ това е напълно в реда на кореспонденцията с Брюксел по подобен вид проекти и въобще не означава, че Европейската комисия е отхвърлила искането за финансиране и Столична община няма да получи парите, каквито интерпретации направи в парламента депутатът от БСП Михаил Миков.

Крумова допълни, че в момента се подготвят отговорите на новите запитвания на ЕК и припомни, че тримесечният срок за одобряване на апликационните форми за финансиране от Брюксел спира да тече в момента, в който започне кореспонденцията с въпроси от Еврокомисията и разяснения от страна на България.

Процедурите за одобряване на финансирането на депата за твърди битови отпадъци във Враца и Габрово са отнели съответно година и година и два месеца, отбеляза Крумова.

Междувременно министърът на околната среда и водите Нона Караджова заяви в парламента, че от ЕК са поискали повече информация и за самата технология, по която ще работи заводът. Става въпрос за биологичното стъпало на преработка, което е съвсем нова технология.

От думите на екоминистъра стана ясно, че не е изключено типичното забавяне на този тип процедури. Тя припомни, че изборът на българо-немския консорциум “Хут-Станилов“ за изпълнител на проекта се обжалва от двама от останалите участници в конкурса за обществената поръчка.

Комисията за защита на конкуренцията прецени, че това не пречи на подписването на договора, но има внесена жалба срещу това решение във Върховния административен съд.

Офертата на “Хут-Станилов“ за изграждане на съоръжението е за 209 млн. евро, като след пускането му в експлоатация Столична община ще плаща по 9.4 млн. лв. годишно за преработката на отпадъците.

Водените разговори с ЕК са за около 81 млн. евро финансиране, Столична община има с Европейската инвестиционна банка договорка за заем от 50 млн. евро. Останалите пари трябва да осигури Столична община.

Разчети и графици

Първоначалните разчети на бившия кмет на столицата и сегашен премиер Бойко Борисов бяха, че съоръжението ще заработи през 2011 г., но наследникът му на поста Йорданка Фандъкова ревизира сроковете до средата на 2012 г.

От Еврокомисията обаче считат за по-реалистично това да стане в края на 2012 г.

От Министерството на околната среда и водите посочиха, че ако изграждането на завода се забави след това, държавата ще трябва да плаща огромни санкции. Освен това тогава ще се изчерпи капацитетът на сметището в “Суходол“.

През ноември миналата година ЕК заведе първото си дело срещу България в Съда на европейските общности заради неразрешените проблеми със софийския боклук.

Комисията реши да не отлага повече наказателни мерки, защото по нейно мнение няма изгледи ситуацията с управлението на отпадъците в София да се разреши в кратки срокове.

Преди година ЕК посочи, че София няма да разполага още няколко години с необходимите съоръжения за преработка на сметта и независимо, че Столична община предприема мерки за изграждане на цялостна система за управление на отпадъците, все още има много неясноти за това кога системата ще заработи.

Година по-късно тази прогноза на ЕК изглежда доста точна.

И Севлиево протестира срещу софийските бали

Проблемът със софийския боклук е кризисен години наред, но темата отново стана актуална заради ново решение на Министерския съвет за "разселване" балите с отпадъци в четири други общини, независимо от тяхното несъгласие.

Заплахата от евросанкции в размер на 50 000 евро на ден заради складирането на балите на две незаконни площадки край София принуди предишното правителство да започне извозване на пакетирания боклук към депа в други общини. София обаче все още е зарита от стотици тонове балирани отпадъци, за които няма трайно решение.

Досега общините, приемащи софийски боклук на своя територия, получаваха компенсаторно финансиране от правителството. Сега обаче към политическия разрив между пловдивския кмет Славчо Атанасов и премиера Бойко Борисов се добави и отказът на правителството да плаща за извозването на софийския боклук в Пловдив.

Наложи се и промяна в Закона за отпадъците, която позволява на правителството да резервира до 10 процента от капацитета на общинските депа за смет на други населени места. На тази база бе взето и решението на Министерския съвет от вторник, но то ще се обжалва от община Пловдив, тъй като има колизия с текста от Закона за управление на отпадъците, вменяващ само на местната власт отговорността по съхранението на боклуците.

Пловдивският общински съвет освен това реши да се насрочи дата за спиране на работата на депото в Цалапица, където трябва да се депонират 30 хил. т от балите със софийския боклук, тъй като ще започне експлоатацията на завода за преработка на смет в Шишманци.

Севлиево – друга от общините, определена да приюти 20 хил. тона софийски боклук, също е против. В петък бе съобщено, че само за един ден над 900 души са подкрепили протестната подписка. Очаква се следващата седмица Общинският съвет да приеме протестна декларация. Против едноличния акт се обяви и бизнесът от местното сдружение на работодателите "Севлиево 21 век", както и кметът Йордан Стойков, се казва в съобщение на общината от петък.