ЕК: Изборите в Иран са стъпка назад за демокрацията

Европейският съюз разкритикува последните парламентарни избори в Иран като заяви, че те са "стъпка назад за демокрацията".

Диего де Охеда, говорителел на еврокомисаря за външните отношения Крис Патън, изтъкна, че изборите в Иран не са се състояли в съответствие с международните норми. Резултатите от изборите са фактор, който трябва да вземем под внимание в бъдеще в отношенията ни с Техеран, подчерта Де Охеда.

Международните критики на проведените в Иран избори стават на фона на продължаващите спорове там за броя на гласувалите.

Хардлайнерите - консерватори спечелиха оспорваните парламентарни избори, проведени в края на миналата седмица. Реформаторите, които бойкотираха вота, тъй като по-голямата част от тях не бяха допуснати за участие, сега твърдят, че изборите са нелегитимни. Консерваторите отхвърлят тези твърдения и оспорват официалните данни за участието в изборите.

Консерваторите, които са лоялни на ислямските лидери, печелят 149 места в 290-местния парламент.

Реформаторите и независими кандидати спечелиха само 65 места, като окончателните резултати се очаква да бъдат обявени по-късно днес.

Според иранското вътрешно министерство са гласували около 50 % от имащите право на глас, което означава, че избирателната активност е рекордно ниска. През 2000 г. тя беше 67%.

При общите избори в Иран от самото начало бяха допуснати недостатъци, тъй като кандидатите на реформаторите бяха отстранени от участие, заяви британският външен министър Джак Стро, цитиран от Франс прес.

Най-малко в половината от избирателните окръзи в Иран кандидатите на реформаторите не получиха възможност да се представят пред електората, поясни Стро пред журналисти.

Според него резултатите от изборите могат да попречат на усилията за затопляне на отношенията между Техеран и Запада. За всички е ясно, че това бяха недемократични избори, изтъкна Стро.

Германският външен министър Йошка Фишер посочи, че Европа е имала опасения за изборите още от началото и много внимателно ще анализира отношенията си с Техеран.

Победоносните консерватори в Иран са изправени пред предизвикателството да се опитат да решат своите собствени противоречия във властта, след като изключиха повечето от съперниците си реформатори от надпреварата за парламента, коментира в същото време Ройтер.

Според анализатори ислямските консерватори, които спечелиха най-много места в изборите в петък далеч не са единни. Те варират от ожесточени антизападни хардлайнери, които искат да заглушат гласа на печата, да хвърлят в затвора дисиденти и да наложат по-строги ислямски обществени норми, до прагматици, които искат да се фокусират върху икономиката и да позволят относителни политически и лични свободи.

Те може да са единни в общоприетия шиизъм и в лоялността си към върховния лидер аятолах Али Хаменей, но са разединени по отношение на САЩ и икономическата и социална политика.

Според коментатора консерватор Амир Мохебиян новото мнозинство ще преследва политика на разведряване на отношенията със Запада и вероятно ще се движи по-бързо от реформаторите на президента Мохамад Хатами след 1997 г., защото ще се ползват с по-голямо доверие от страна на елита от духовници.

Някои западни дипломати също вярват, че консерваторите може да са в по-добро положение да сключат сделка със Запада по въпроси като ядрената програма на Иран и отношението на страната към арабско-израелския конфликт и борбата срещу тероризма. За да направят това обаче, те ще трябва да преодолеят своята собствена реторика и да рискуват да разочароват твърдите си поддръжници, които продължават всеки петък да напяват в молитвите си "Смърт на Америка, смърт на Израел".

Аятолах Хаменей, който има последната дума за външната политика, използва антиамериканска реторика, за да прикани иранците да гласуват. Той призова към висока избирателна активност, която "да зашлеви Америка през лицето". Някои източници, запознати с мисленето на Хаменей, твърдят, че според него ислямската система има нужда от траен американски враг.

Въпреки че тайните проучвателни разговори в Ню Йорк, евентуалното отваряне на Иран към САЩ ще трябва да изчака президентските избори догодина, които ще лишат Хатами от политическа слава, прогнозират ирански и чужди анализатори.

Консерваторите се делят също на такива, които искат да отворят икономиката на Иран към света, за да стимулират растеж и нови работни места за младите в бързо нарастващото 66 милионно население и на други, които са враждебно настроени към Международния валутен фонд и Световната търговска организация.

Споделяне
Още от Свят

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?