ЕК критикува София заради ниски енергийни цели

Европейската комисия разкритикува българския проект на национален интегриран план "Енергетика и климат" до 2030 г. като неамбициозен, поставящ по-ниски от европейските цели за повишаване на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност в Общността и прекалено общи цели за решаване на климатичните проблеми. Дори и тези цели обаче не са подплатени с конкретни инвестиционни планове с оценка за необходимите вложения за повишаване на енергийната сигурност на страната, а хаотично са нахвърляни възможности за европейско финансиране и то само до края на 2020 г.  Правителството не е предложило ясен план за спиране на субсидирането на сектора и за подпомагане на социално слабите в прехода към по-чиста, но и по-скъпа енергия.

Това се посочва в доклад на Европейската комисия за адекватността на българския проект на плана "Енергетика и климат", публикуван във вторник. Оценени са и вариантите на документи на останалите страни членки и са отправени съвети към държавите за отстраняване на недостатъците.

Препоръките към България са десет и до края на декември 2019 г. правителството има време са ги отрази в окончателните планове, за да бъдат одобрени те от  Европейската комисия.

Общи приказки

В Брюксел са недоволни от това, че България залага 25 процента дял на възобновяемата енергия в общото потребление на страната до 2030 г.. Това е под предвидените 27% ВЕИ в Парижкото споразумение за действия срещу климатичните промени. Иска се повишаване и на целта за енергийна ефективност, която от София са предвидили да е 27 на сто, но според Еврокомисията е недостатъчно. Критика има и срещу това, че документът не дава представа как България ще постигне целите си за дял на ВЕИ в отоплението и охлаждането и не е отчетен адекватно ефектът на транспорта върху замърсяването на въздуха и климатичните промени. В доклада се обръща внимание на това, че страната е повишила с 53 процента изхвърляните от транспорта въглеродни емисии спрямо нивата от 1990 г. и трябва да се набележат мерки за решаване на този проблем.

В областта на ВЕИ-тата има препоръки към правителството да опрости административните процедури за използване на възобновяема енергия за собствени нужди, за да се намалят разходите при преноса и разпределението на електроенергия, произвеждана от големите мощности. Настоява се страната ни да набележи мерки за внедряване на умни мрежи за управление на преноса, снабдяването с енергия и потреблението ѝ.  Изисква се и конкретен  график за изпълнение на мерките за намаляване на енергийната консумация и оценка какви можа да са очакваните икономии.

България е посъветвана да преосмисли ефективността на сега предвидените задължителни икономии на енергия от страна на електроразпределителните дружество, за която те се оплакаха, че е неефективна – товари ги с нереални инвестиции, а в същото време не желае да ги признава в цената на тока за бита и реално нищо не се постига.

Без оценка за инвестициите и идеи за финансирането им

Докладът на Европейската комисия се спира и върху необходимостта от по-надеждна стратегия за разнообразяване на доставките на природен газ, а също и на ядрено гориво. Страната продължава да е напълно зависима от един руски газов доставчик, независимо от посочените проекти за газови връзки със съседните държави, както и от един снабдител на свежо ядрено гориво, което при факта, че атомната ни енергетика и втора по дял на производството на ток, застрашава пазара. ЕС иска конкретни стъпки за ускоряване на газовата диверсификация и ясно прилагане на стратегия за дългосрочните доставки на ядрено гориво.

ЕК ни  мъмри, че планираните инвестиции в енергетиката не са ясно структурирани и оценени, а по-скоро страната ни е нахвърляла планове и източниците за финансирането им изглеждат хаотично изброени. Посочени са основно еврофондовете до 2020 г. като начин за реализиране на енергийните планове на страната, съвсем бегло и некоркретно е спомената възможността България да получи 362 млн. евро по плана за модернизация на своята енергетика на база на преобразуване на спестените от нея парникови емисии.

ЕК е против субсидиите, но е за социални помощи

Брюксел иска и план за пазарна трансформация на енергетиката и изчистването ѝ от субсидии. За целта от България се чака да се идентифицира ясно вида на предоставяните от нея субсидии и да се изготви план за поетапното им отпадане.

До края на годината българското енергийно министерство трябва също така да представи в ЕК анализ за възможното отражение на конкретно заложения енергиен преход върху гражданите и бизнеса, особено там, където се използват въглища или се наблюдава повишено замърсяване на въздуха. Брюксел настоява за подробен анализ как различните български сценарии за постигане на европейските цели за по-чиста околна среда ще се отразят върху цените на електроенергията за домакинствата, но и за промишлеността, за да не бъде силно уязвена тяхната пазарна конкурентност. Иска се ясна социална политика за подпомагане на енергийно бедните, за да могат да поемат удара на повишените цени на електроенергията, което ще е неминуемо заради прилагането на екологично по-чисти, но и по-скъпи технологии.

Препоръчва се още България да засили сътрудничеството си със съседните държави не само в областта на газовите доставки, но и за търговията с електроенергия в региона и преноса ѝ, за по-лекия преход по внедряването на възобновяемите източници, за повишаване на енергийната ефективност, както и в областта на науката и иновациите.

Друг съвет на  Европейската комисия е България да предостави ясни мерки за насърчаване на частните инвестиции в енергетиката и въобще в икономиката за намаляване на въздействието на климатичните промени. Това ще улесни страната и при изготвянето на програмата за финансирането ѝ по европейската многогодишна финансова рамка в периода 2021 - 2027 г., смятат в Брюксел

София има шест месеца за поправка на плана си в съответствие със сега отправените ѝ препоръки и да ги изпълнява в следващите години.