ЕК: Медийната среда в България блокира реформите

Главният прокурор да докладва знаковите дела, този ВСС е отписан, властите не реагират на скандалите

ЕК: Медийната среда в България блокира реформите

Липсата на независима медийна среда блокира реформите, главният прокурор трябва да докладва работата по знаковите дела, за да разсейва съмнения за политически зависимости, а Висшият съдебен съвет (ВСС) в този му състав е отписан от Брюксел заради скандалите. Това са основните изводи от доклада на Европейската комисия, който обобщава реформите в страната в последните десет години. Цялостният прочит на документа води до извода, че българските власти не предприемат почти никакви реални мерки в борбата с корупцията и организираната престъпност. Поради тази причина напредъкът се смята за недостатъчен.

Първият отбелязан проблем в доклада на ЕК е този с българската медийна среда. С уточнението, че това не е част от наблюдението, се казва, че медиите оказват пряко отрицателно влияние върху реформите в страната.

"Българската медийна среда се характеризира често с ниска степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти, което оказва отрицателно влияние върху обществения дебат относно реформите. Въпреки че тези въпроси са извън обхвата на Механизма за сътрудничество и проверка, те оказват пряко въздействие върху способността за осъществяване на реформи и затрудняват повече постигането на напредък от страна на България", се казва в документа. В бележка под линия се допълва, че България е на последно място от всички страни в ЕС по свобода на печата.

Докладът не споменава нищо за намерението на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер мониторинът да бъде прекратен до 2019 година. Отбелязва се само, че наблюдението ще приключи, когато бъдат изпълнени всички ангажименти. От препоръките се разбира, че това няма да се случи скоро за България. Следващият доклад ще бъде публикуван в края на 2017 година.

Заради съмненията Цацаров да докладва знаковите дела

Ключова е препоръката за създаване на механизъм за публично отчитане на напредъка по делата за корупция по високите етажи на властта, които вече са известни на обществото.

"При зачитане на презумпцията за невиновност, главният прокурор следва да докладва за разследванията и за повдигнатите обвинения. Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието следва да докладват за постановените осъдителни присъди, както и за изпълнението на наказанията", искат от Брюксел.

В момента прокуратурата буквално не подлежи на отчетност при воденето на знаковите дела срещу публични фигури, което води до редица съмнения за нейната безпристрастност. Подобен извод има и в доклада на Брюксел:

"Прокуратурата в България е част от съдебната власт и е независима от изпълнителната власт. Същевременно тя играе основна роля не само в наказателното производство, но и в контрола върху администрацията в по-общ план. Тази липса на разграничение между нейните функции и тези на изпълнителната власт често засилва съмненията за неправомерно влияние и критиките по отношение на липсата на цялостна отчетност на прокуратурата", се твърди в документа.

Главният прокурор обаче не желае да се отчита детайлно пред парламента и дори сезира Конституционния съд, за да се забрани на депутатите да го питат по конкретни дела. Повод за сезирането на КС станаха въпроси на депутати от РБ за делото "КТБ".

ЕК отчита, че прокуратурата е в центъра на два "разгорещени дебата" – за нейните правомощия, както и за "продължаващата липса на убедителни резултати по отношение на осъдителните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта или за тежка организирана престъпност". Брюксел отчита, че въпреки множеството промени през последните десет години, предизвикателствата пред държавното обвинение остават.

ВСС, съдиите и гражданите

ЕК отбелязва, че ключовият фактор за съдебната реформа е бил "готовността на магистратите, както и представителите на гражданското общество, да изразяват своето мнение в подкрепа на реформите". В случая става дума за част от съдийската гилдия, защото прокурорите изглеждаха като пасивни наблюдатели на реформата.

Огромният негативен фактор си остава ВСС. На две места в доклада ЕК споменава несекващите скандали в кадровия орган на съдебната власт. "Непрекъснатото напрежение между членовете на съвета на фона на твърденията за липса на обективност при вземането на ключови решения продължава да буди безпокойство", коментират от комисията. Тонът към ВСС е много остър и на места звучи сякаш ЕК вече не очаква нищо от съвета в този му състав. Погледите са насочени към новия, който ще бъде избран през септември. Все пак се настоява за проява на приличие при избора на шеф на Върховния административен съд, който ще е последният голям избор на този ВСС.

"Особено важно е в тази институция (ВСС) да има деполитизирана и професионална работна атмосфера, позволяваща концентриране на вниманието върху приоритетите на съдебната реформа. Поредицата от скандали и вътрешни борби, които белязаха работата на ВСС през изминалите години, създадоха съмнения за наличие на външно влияние и подкопаха доверието на обществеността в съдебната власт", се казва в доклада на ЕК.

Напомня се, че ВСС не е предприел достатъчни усилия, за да провери какво се е случвало в Софийския градски съд (СГС) по времето на Владимира Янева. Това, според Брюксел, е "засилило допълнително твърденията за неправомерно влияние във ВСС". Причината да не се разплете цялата история около СГС и аферата "Яневагейт" бе мнозинството в съдебния съвет, структурирано около главния прокурор Сотир Цацаров.

Всички положителни промени в България са свързани със законодателния процес и нямат нищо общо с управителното тяло на системата – ВСС. Брюксел оценява високо последните промени в съдебния закон, които създадоха възможност за съдийско самоуправление и по-ясни критерии за кадрово израстване. Те бяха инициирани от бившия правосъден министър Христо Иванов и приети след множество задкулисни политически договорки по времето на Екатерина Захариева.

ЕК настоява и за ускоряване на процеса по закриване на слабо натоварените съдилища и прокуратури – т.нар. реформа на съдебната карта. Това вече зависи от ВСС, а в съвета има сериозна съпротива и по тази тема. ВСС е критикуван за почти цялата си дейност – дисциплинарна и кадрова. В същото време мнозинството във ВСС ясно показва, че не намира вина в себе си. Преди две седмици съветът официално поиска прекратяване на европейския мониторинг заради постигнатия напредък в кадровата практика. От доклада на ЕК излиза точно обратното.

Българските власти не реагират

"Досега в България броят на конкретните дела за корупция по високите етажи на властта, завършили с влезли в сила осъдителни присъди, е много ограничен, а увеличаването на броя на тези присъди е най-ясното доказателство, че борбата срещу корупцията е реален приоритет. България продължава да е сред държавите членки на ЕС, с най-високи равнища на възприятие на корупцията и гражданите и предприятията продължават да смятат корупцията за значителен проблем", се казва в доклада на комисията.

В него се отчита, че властите буквално не са реагирали на скандалите в Комисията за конфликта на интереси по времето на Филип Златанов. Не е бил приет и антикорупционният закон, въпреки поетите ангажименти. Докладът допълва, че институционалната структура за борба срещу корупцията в България продължава да е разпокъсана и поради тази причина — неефективна.

ЕК казва, че в България не се е случила необходимата коренна промяна в борбата срещу корупцията по върховете на властта. В същото време се допълва, че сериозен проблем остава и корупцията на по-ниско равнище в държавната администрация. Проблем има и с борбата срещу организираната престъпност, където се искат трайни резултати.

ПРЕПОРЪКИТЕ

  • Да се гарантира прозрачен избор на членовете на бъдещия ВСС
  • Да се установи практика назначаването на висши съдебни длъжности да бъде прозрачно и да се основава на качествата на кандидатите, като това следва да важи и за предстоящото назначаване на нов председател на Върховния административен съд.
  • Да се подобри функционирането на съдебния инспекторат с външна експертна помощ от ЕК и/или от Съвета на Европа.
  • Да се приемат изменения на Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс за подобряване преследването на корупцията по високите етажи на властта и тежката организирана престъпност.
  • Да се публикува за обществена консултация доклад, в който подробно се отчита напредъкът по изпълнението на националната стратегия за съдебна реформа. Напредъкът да се отчита непрекъснато.
  • Да се реформира съдебната карта и да се намери решение на положението с натовареността в най-натоварените съдилища
  • Да се изготви пътна карта за изпълнение на препоръките в доклада на европейските прокурори.
  • Да се изготви пътна карта за изпълнението на препоръките от изследването на прокуратурата на осъдителните решения срещу България на съда в Страсбург.
  • Да се приеме антикорупционно законодателство.
  • Да се изготви пътна карта за подобряване на взаимодействието между институциите при случаи на корупция по високите етажи на властта. Трябва да се предвиди механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост.
  • Да се осъществява външен контрол върху предварителните проверки на процедурите за обществени поръчки.
  • Да бъдат въведени основани на риска мерки за противодействие на корупцията по ниските етажи на властта във високорискови сектори в държавната администрация, като се черпи вдъхновение от постиженията в МВР.
  • Да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по изпълнението националната стратегия за борба с корупцията.
  • Да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за корупция по високите етажи на властта, за които вече има информация в общественото пространство. При зачитане на презумпцията за невиновност, главният прокурор следва да докладва за разследванията и за повдигнатите обвинения. Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието следва да докладват за постановените осъдителни присъди, както и за изпълнението на наказанията.
  • Да се приемат изменения на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и да се гарантира, че Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество ще продължи да работи независимо и ефективно.
Споделяне
Още по темата
Още от България