ЕК налага мерки за защита на журналистите

Европейската комисия отправи в сряда серия от препоръка към всички държави членки да предприемат необходимите действия за защита живота и независимостта на журналисти. Темата за безопасността и свободата на журналистите в ЕС става неизменна част от годишния доклад за върховенството на закона, който се изготвя от комисията.

ЕК призовава всички държави от блока да създадат национални системи за оказване на помощ на журналистите, в това число правни съвети, психологическа подкрепа и дори скривалища за хората, чийто живот е застрашен. Еврокомисията настоява за увеличаване защитата на журналистите по време на демонстрации, както и особена подкрепа за жените в медиите.

През миналата година България стана печално известна в ЕС с бруталното полицейско насилие върху протестиращите срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. По време на демонстрациите пострадаха тежко и няколко журналисти, като най-тежкият случай бе с побоя върху кореспондента на редица международнии медии Димитър Кенаров.

Прокуратурата се показа неспособна да проведе обективно и независимо разследване на полицейското насилие по време на протестите. Заради отказа да се образува досъдебно производство срещу полицаи за побоя на Кенар "Репортери без граници" сравни България с "държавата на Оруел".

Само през 2020 година в целия ЕС са регистрирани 900 посегателства срещу журналисти. Всеки трети инцидент се случва, докато журналистите отразяват демонстрации.

Препоръката е държавите да осигуряват редовни обучението на полицията, за да може журналистите да вършат работата си максимално безопасно и без ограничения. Предлага се идеята за назначаване на полицаи за връзка с журналистите, които да ги информират за потенциалните рискове при отразяването на планирани протести.

"Никой журналист не трябва да бъде убиван или нараняван заради работата си. Трябва да подкрепяме и защитаваме журналистите; защото те са от съществено значение за демокрацията. Пандемията показа повече от всякога ключовата роля на журналистите за нашата информираност. Има спешна необходимост публичните власти да направят повече, за да ги защитят. Днес искаме от държавите–членки да предприемат решителни действия, за да се превърне ЕС в по–безопасно място за журналистите", каза заместник-председателят на ЕК Вера Йоурова.

ЕК призова държавите да разследват енергично и да преследват всички престъпни деяния, насочени срещу журналисти. Комисията насърчава в разследванията да се включат и европейски институции като Европол и Евроджъст, когато това е уместно.

Препоръките на ЕК подчертават значението на обучението и укрепването на достъпа до социална защита за всички медийни професионалисти.

На фона на масовото подслушване на политици, протестиращи и журналисти в България през 2020 година, особено любопитно звучат препоръките на ЕК за осигуряване на киберсигурността на медиите. От държавите се иска да осигуряват помощ при поискване от журналисти, които се опитват да разберат дали техните електронни устройства или онлайн акаунти са били компрометирани, подслушвани и следени.

ЕК отделя внимание на равенството в журналистическата гилдия, както и на заплахите срещу журналисти, които пишат за дискриминацията в обществото.

"Журналистки и журналисти, принадлежащи към малцинствени групи, както и журналисти, които пишат по въпросите на равенството са особено уязвими за заплахи и атаки", се казва в позицията на ЕК.

Журналистките се сблъскват с повече заплахи, отколкото техните колеги мъже. 73% декларират, че са преживели онлайн насилие в хода на тяхната работа. Препоръката е държавите да подкрепят инициативи, насочени към защита правата на жените в медиите, както и към медийните професионалисти, които принадлежат към малцинствени групи.

Комисията покани медиите да представят проекти за свободата на медиите и разследващата журналистика, които ще бъдат финансирани с близо 4 милиона евро.