ЕК ни даде 5 месеца за постигане на осъдителни присъди

Европейската комисия очерта срок от 5 месеца, в които България трябва да демонстрира успехи в борбата срещу престъпността. Това стана ясно в понеделник след срещата между вътрешния министър Михаил Миков и директора на дирекция "Правосъдие, свобода и сигурност" на ЕК Джонатан Фол.

"В следващите 4-5 месеца ЕК се надява да види реални резултати от реформите в сектора на правосъдието и вътрешния ред", заяви Фол, цитиран от пресцентъра на МВР. Пред Миков той уточни, че под "реален резултат" в Брюксел разбират наличие на осъдителни присъди.

"Няма перфектни закони и структури, но резултатите са онова, което показва дали нещата се променят", е казал още Фол.

Визитата му в София се разглежда като подготовка за посещението на еврокомисаря по правосъдието и вътрешния ред Жак Баро през януари. През февруари ЕК се очаква да излезе със следващ доклад, който да посочи как България се е справила с безпрецедентно острите критики, отправени през юли т.г.

На срещата с европейския представител Михаил Миков е акцентирал върху изграждането на капацитета на полицейското разследване, свършеното в сектора на вътрешната сигурност и изпълнението на критериите по Шенгенското споразумение.

Джонатан Фол е проявил интерес към законовия ред за използването на специални разузнавателни средства и промените в Наказателно-процесуалния кодекс, съобщава пресцентърът на МВР.

Пред своя домакин представителят на Брюксел е изразил увереността на ЕК, че "сегашният правителствен екип на България е напълно отдаден на работата за отстраняване на проблемите, посочени в последния евродоклад". Той е изразил надежда, че "смущаващата" за Брюксел и София процедура по наблюдение ще "скоро ще бъде премахната".

Преди ден министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова отчете напредък по мерките, свързани с правосъдието и вътрешния ред, но в същото време призна, че полето на влезлите в сила съдебни присъди стои обезкуражаващо празно.

След последните изключително тежки критики на Брюксел от края на юли, българските власти решиха да отговорят със създаване на суперсекретно звено за борба с организираната престъпност. Целта е прекратяване на тече на информация и по-тясно взаимодействие между прокуратурата, МВР и ДАНС.