ЕК очаква 1.5% растеж на българската икономика тази година

Икономическият растеж на България се очаква да се забави през 2023 г. и да се повиши отново през 2024 г., обяви Европейската комисия в своята пролетна икономическа прогноза, публикувана в понеделник.

Брюксел очаква тази година ръстът на БВП на страната да се забави до 1.5%, а през 2024 г. да се покачи до 2.4%.

Предишните оценки бяха за ръст от 1.4% през 2023 г. и 2.5% за 2024 г.

На тримесечна основа се очаква растежът на брутният вътрешен продукт на България да стагнира след първите 3 месеца на 2023 г., но след това, през 2024 г., да поднови стабилното си нарастване, обусловено от износа, частното потребление в страната и инвестициите в публичния сектор.

Очаква се и забавяне на ръста на износа, който България ще реализира през тази година, поради ограничаване на търсенето в чужбина и "специфични за страната фактори с еднократно въздействие", се казва в прогнозата.

Предвижда се растежът на потреблението на домакинствата в страната да намалее към края на 2023 г. и първата половина на 2024 г., тъй като лихвените проценти се повишават в реално изражение, а ръстът на повишение на заплатите в страната се забавя.

Еврокомисията очаква инфлацията в България да се забави, но да остане сравнително висока през 2023 г.

Прогнозира се бюджетният дефицит да се увеличи през 2023 г. на фона на приетите през 2022 г. социални политики по отношение на доходите на българските граждани.

Обсъждането на държавния бюджет на България за 2023 г. е в ход, отчита ЕК.

Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на страната ни е нараснал с 3.4% през 2022 г., което е по-малко спрямо зимната прогноза на ЕК за ръст от 3.9%.

В доклада се отчита, че растежът на българския БВП е обусловен от силното частно потребление в страната и от високите нива на износа.

"Растежът на реалното потребление на домакинствата се ускори през втората половина на 2022 г., подкрепен от увеличаването на разполагаемия им доход в условията на много свит пазар на труда (ниски нива на безработица и засилено търсене на с работна сила - бел. ред.).

Износът (на България - бел. ред.) отбеляза силен ръст през първата половина на 2022 г., отразявайки както по-високите експортни цени, така и по-големите обеми на изнасяните стоки, особено на електроенергията. Вносът също бележи силен растеж, обусловен от високото вътрешно търсене. През четвъртото тримесечие (на 2022 г., б. р.) бяха регистрирани ранни признаци на "охлаждане" на сектора на недвижимите имоти, който се характеризира със спад в броя на разрешителните за строеж и на новите сделки", се казва в пролетната прогноза на ЕК.

След година на фискална консолидация бюджетният дефицит на България, който през 2022 г. достига до 2.8% спрямо БВП на страната, през 2023 г. се очаква да се повиши до 4.8%.

Според прогнозата инфлацията постепенно ще се понижи.

Средната инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) достига до 13% през 2023 г. в България (в съответствие с очакванията, заложени в зимната прогноза, б. р.).

Тя беше обусловена от цените на енергийните продукти и хранителните стоки, които оказаха натиск към повишение върху ръста на инфлацията през първата половина на годината. Това доведе до ръст на цените на транспортните и кетъринг услугите.

През втората половина на 2022 г. инфлацията, която отразява динамиката на потребителските цени на услугите, започна да се повишава в България, констатира Еврокомисията. Тази тенденция се отчита и при услугите, които не са силно зависими от цените на хранителните стоки и енергийните продукти.

На този фон поскъпването на храните в страната продължава през разглеждания период, макар и с по-нисък месечен темп.

Инфлацията по ХИПЦ се очаква да се понижи до 9.4% през 2023 г. на годишна основа и до 4.2% през 2024 г., се казва в прогнозата на ЕК.