ЕК одобрява 3 млр. евро реални плащания за България

Европейската комисия се готви да одобри финансов пакет на стойност над 9 милиарда евро в реални плащания на България и Румъния след планираното им присъединяване към ЕС през 2007 година. Пакетът, една трета от който ще получи България, а останалото - Румъния, включва регионални и земеделски субсидии за първите три години от членството на двете страни в ЕС, предаде кореспондентката на Би Би Си в Брюксел.

По - рано днес ръководителят на делегацията на ЕК в София Димитрис Куркулас обяви, че очаква комисията да обяви в срок финансовата рамка за България и Румъния, която е "много добра" за София, с което опроверга изразените от външния министър Соломон опасения, че е възможно заради проблемите с Румъния комисията да забави рамката и за двете страни.

Същевременно главният преговарящ на Румъния с ЕС Василе Пушкаш заяви, че изявленията на Соломон Паси са "само реторика за пред медиите" и припомни партньорското отношение на Букурещ към София миналата година, когато България имала проблеми с НАТО.

ЕК е готова с финансовия пакет за България и Румъния

Финансовият пакет е ключовият елемент, който ще даде възможност на България и Румъния да приключат преговорите за присъединяване по-късно тази година или в началото на 2005. Очаква се той да бъде одобрен от Европейската комисия късно в понеделник и ще бъде официално представен на Европейския парламент във вторник като част от общите предложения на Комисията за следващия бюджет на ЕС, обхващащ периода 2007 - 2013 г, предаде Би Би Си.

Двете страни имат общо население около 30 млн. души и на хартия ще получат 15 млрд 396 млн евро. Има обаче разлика между парите, обещавани на хартия, т.е. поетите ангажименти, и парите, превеждани реално, т.е. плащанията, най-вече поради големите забавяния, стигащи до една година и свързани с обработката на проекти и формуляри. Така че от 15-те милиарда планирани пари, България и Румъния могат реално да очакват 9 млрд и 56 млн в реални плащания за първите три години.

По отношение на земеделието, за да се поддържат цените на мляко, месо и други продукти на равнището на ЕС, комисията предлага поетите ангажименти за България да са 388 млн и за Румъния - 732 млн. Колкото до преките плащания, комисията ще следва принципите, прилагани спрямо десетте страни, присъединяващи се тази година - селските стопани в България и Румъния ще започнат през 2007 г. да получават 25 на сто от европейското равнище на субсидии, което постепенно ще расте - през първите три години, т.е. до 2010 - с по пет на сто годишно, през следващите с по 10 на сто. Така преките плащания ще достигнат равнището на останалите страни в ЕС през 2016 - десет години след предвижданото присъединяване.

Комисията определя сумата за преки плащания на двете страни през първите три години на 1 млрд 312 млн. Отново става дума за поети задължения, от които за България са 431 млн, а за Румъния - 881 млн.

И двете страни имат значителен процент селско население. Земеделието е поминък на около 44 на сто от работещите в Румъния и за над 26 на сто - в България. Европейският съюз поставя ударението не върху отпускане на пълния размер на преките плащания на селските стопани, а върху насърчаване на развитието на селските райони и създаване на алтернативна заетост. Комисията предлага 3 млрд 41 млн в поети задължения за такова развитие - от тях 617 млн за България и 2 млрд 424 млн за Румъния.

И все пак най-голямото перо в пакета са субсидиите за бедните райони. За три години поетите ангажименти за България са 2 млрд 300 млн и за Румъния близо 6 млрд. За да бъде сигурна, че толкова много пари ще могат да бъдат усвоени от толкова бедни икономики, които освен това ще трябва да допринасят за финансирането на регионалните програми, Европейската комисия предлага същия принцип, който се прилага при първата вълна на разширяването - ограничаване на поетите ангажименти за дадена страна до постепенно увеличаващ се дял от нейния брутен вътрешен продукт.

Допълнителни 350 млн. евро за закриването на АЕЦ "Козлодуй"

Общият финансов пакет включва и други аспекти, сред които ядрената сигурност. За закриването на блокове от АЕЦ "Козлодуй" в България комисията предлага допълнително 350 млн евро за периода 2004 - 2009, от които 140 млн преди 2007 година. Освен това Комисията предлага 82 млн евро за укрепване на администрацията в двете страни след присъединяването, и преценява, че ще трябва да похарчи още 346 млн евро за назначаване на допълнителен брой български и румънски преводачи, след като двете страни влязат в съюза.

Все пак има една съществена разлика с финансовия пакет за първите десет кандидатки - липсва така нареченото Шенгенско перо за укрепване на граничния контрол въпреки затрудненията и на двете страни да опазват границите си.

Другата важна разлика е, че досега в бюджета на ЕС нямаше предвидени пера за присъединяването на България и Румъния, а най-богатите членки на ЕС вече оказват натиск да бъдат замразени разходите на съюза.

Очаква се страни като Швеция, Германия, Холандия и Великобритания да подложат пакета на много придирчив анализ, особено що се отнася до земеделските субсидии. В проекта си Европейската комисия предупреждава: "Не може да се изключи необходимостта всеки финансов пакет за България и Румъния да бъде приспособяван в някои важни аспекти така, че да отразява бъдещи реформи в политиката на ЕС или фундаментални промени в общите финансови перспективи на съюза".

Реалните преговори по пакета ще започнат през пролетта. Истината е, че нито България, нито Румъния имат особено пространство за маневриране. За Румъния се чуват искания преговорите за членство да бъдат спрени изобщо заради проблеми около осиновяванията и финансови спорове, така че одобряване на финансовия пакет ще бъде признак, че процесът продължава. А България много държи да завърши преговорите възможно най-бързо, за да избегне забавяне заради Румъния, отбелязва кореспондентската на Би Би Си в Брюксел.

"Реторика за пред медиите"

Главният преговарящ на Румъния с ЕС Василе Пушкаш заяви за румънската агенция Медиафакс, че изявленията на Соломон Паси са "само реторика за пред медиите", защото "със сигурност" българският външен министър познава хода на преговорите по финансовите глави.

През последните дни Паси каза, че е възможно ЕС да не обяви финансовата рамка за Румъния и България на 10 февруари, заради проблемите на Румъния с трафика на деца и неотдавнашните искания на европейски депутати за прекъсване на преговорите с Букурещ.

В изявлението си Василе Пушкаш припомня, че когато миналата година България е имала деликатен момент в отношенията си с НАТО, Румъния е посочила, че това двете страни да са част от един и същи процес, е в европейски и евроатлантически интерес. "Припомняме на г-н Паси, че все още смятаме за позитивно развитието на партньорството между Румъния и България, в това число в случая с преговорите по финансовата рамка за двете страни", казва още главният преговарящ на Румъния с ЕС.

Куркулас успокои за финансовата рамка

Няма никаква връзка между преговорите с България и Румъния при преговорите за финансовата рамки, заяви днес Куркулас, който се срещна с президента Първанов, който на 11 и 12 февруари ще посети Брюксел.

Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева също е оптимист за това, че на 10 февруари България ще получи финансовата рамка.

Днес президентът Първанов е подчертал, че институциите в България са максимално мобилизирани да приключат преговорите в рамките на настоящия мандат на Европейската комисия. За това важно значение ще има и приемането в най-скоро време на добра за България финансова рамка, отбелязал Първанов.

Съдебната реформа да приключи до края на годината

Към настоящия момент комисията дава висока оценка на изпълнението на поетите от България ангажименти, заяви посланик Куркулас.

Той е изтъкнал пред президента, че комисията отделя особено внимание на промените в съдебната система, като очакванията са до края на 2004 г. структурните реформи в нея да бъдат направени, включително по отношение на изясняване на статута на националното следствие.

С изграждането на дознателски апарат в МВР се предвижда редуциране на ангажиментите на Националната следствена служба, която не е съгласна с прехвърлянето на по-голямата част от разследванията към полицията.

Президентът, който поиска да има референдум за членството ни в ЕС, днес е изразил увереност, че наред с участието в преговорния процес, държавните институции в България ще положат максимални усилия българското общество да бъде добре информирано по всички въпроси, свързани с предстоящото членство.

Първанов е изразил готовност по време на срещите му в Брюксел да бъдат обсъдени всички въпроси, които са важни за двете страни - от графика за приключване на преговорите и изпълнението на поетите от България ангажименти, до ситуацията и инициативите в Югоизточна Европа, включително Западните Балкани.

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: