ЕК окуражи България за "силния устрем към реформи"

През последната година България демонстрира "силен устрем за реформи" и е подобрила своите наказателни процедури, заявява в своя годишен доклад Европейската комисия, в който за пръв път липсват остри критики.

Документът бе одобрен от ЕК във вторник и ще бъде представен пред Съвета на министрите през септември.

В този доклад са почти напълно спестени критиките към МВР и се набляга върху препоръките към магистратурата. Най-остри са критиките към прокуратурата, която индиректно е обвинена в страхливост.

Забележки са отправени и към ВСС, отчита се твърде формалния съдебен процес в България, нуждата от по-сериозен контрол върху обществените поръчки и конфликта на интереси. ЕК продължава да настоява за присъди за корупция и организирана престъпност като смята постигнатото от разследващите като "прекалено малко".

Този факт се обяснява с недостатъци в професионалното обучение на полицаите и магистратите.

Съдебната власт е призована да поема по-често инициативата за реформа и да проявява "по-силно чувство на отговорност".

Брюксел хвали България за новото законодателство като промените в НПК, съдебния закон, предстоящия нов закон за комисията "Кушлев", промените в закона за конфликта на интереси и новата стратегия за реформа на съдебната власт.

"За постигането на успех е необходимо България, Комисията и останалите държави членки да поемат траен ангажимент. България установи ново партньорство с Комисията и подобри качеството на информацията относно напредъка по механизма за сътрудничество и проверка", се казва в доклада.

"За първи път"

ЕК акцентира, че в България за "първи път" са "предприети активни действия срещу организираната престъпност" и "има обвинен действащ министър". Премиерът Бойко Борисов обясни, че е преброил като четири тези две похвални бележки за случили се "за първи път" събития.

Според Брюксел силният тласък за реформи на изпълнителната власт е дал резултати в съдебната система. Отчита се увеличен брой на повдигнатите обвинения, както и наказанията за 18-те магистрати, замесени в скандала "Красьо".

В доклада има известна неточност, като се казва, че и двамата членове на ВСС, които напуснаха съвета покрай този случай, все още работят в системата. Преди седмица обаче съдебният съвет уволни дисциплинарно Стойко Стоев.

ЕК споменава в положителна светлина и започналите дисциплинарни процедури срещу магистрати, сдобили се с имоти на безценица в Приморско.

В критичен дух се отбелязва, че все още няма влезли в сила присъди за организирани престъпни групи и злоупотреби с европейски средства.

Посочват се "сериозни недостатъци" в съдебната практика, които засягат едновременно прокуратурата и съда.

Критиката е значително по-фокусирана към държавното обвинение заради водените твърде сложни разследвания без "посока и цел", но за сметка на това с липса на инициатива и професионален капацитет. Народното събрание е призовано да опрости твърде формалния наказателен процес.

ЕК цитира резултатите от вътрешния одит на обществените поръчки, които показаха, че в 60% от тях има пороци. Това важи в 100% от случаите, когато става дума за значителни сделки. Министерският съвет е поощрен за намерението си да създаде единен орган, който да следи за конфликта на интереси.

Позитивна оценка за новите закони

Брюксел оценява положително въвеждането на резервния адвокат, използването на показанията, дадени пред прокурор в съдебния процес, както и приемането, че доказателствата, събрани от ОЛАФ, ще важат пред българския съд. В момента въвеждането на "резервния адвокат" и даването на възможност за постановяване на присъди само върху тайни доказателства е атакувано от опозицията пред Конституционния съд.

Отделно от това правозащитници критикуваха закона, тъй като присъдите, основани само върху данни от СРС и анонимен свидетел, противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за защита правата на човека.

"Промените, които България направи, са насочени към някои от най-често срещаните процедурни препятствия в страната и следователно могат да бъдат смятани за важна стъпка напред", смятат от Брюксел.

ЕК подкрепя въвеждането и на т.нар. "гражданска конфискация" в спорния нов проект за закона за комисията "Кушлев". Той въвежда възможността да се отнема имущество и за нарушения, които са от административен характер. Към него имаше тежки забележки за нарушаване на основни граждански права от страна на Венецианската комисия към ПАСЕ. ЕК отбелязва все пак, че България трябва да се съобрази с комисията.

Тежки критики към прокуратурата

Докато хвали новото законодателство, Европейската комисия критикува прокуратурата за неговото прилагане. Тя е обвинена, че рядко изпълнява ефективно задължението си веднага да започне да действа след получаването на сигнали.

"На практика Комисията забелязва нежелание от страна на прокуратурата да започне разследвания въз основа на очевидни сигнали и да води сложни разследвания, които отнемат време. Например рядко се използва стандартната прокурорска практика да се извършват претърсвания без предварително предупреждение, когато има данни за сериозна измама", пише в доклада, като се настоява за по-голяма отчетност на съдебната власт и подобряване на съдебната практика.

По отношение на борбата с организираната престъпност Брюксел смята, че делата на специализираните екипи са твърде малко. Настоява служителите на комисията "Кушлев" да бъдат приобщени към спецекипите.

Полицията и прокуратурата са критикувани за малкия напредък по важните дела, съдът е призован да докаже, че може да налага възпиращи санкции, а комисията "Кушлев" да предприеме по-активни мерки за отнемане на имущество.

От юли 2009 г. досега са постигнати 2 ефективни отнемания на имущество.

ЕК призовава още българското правителство да не пести средства за реформата в областта на правосъдието и вътрешните работи.

Докладът съдържа и технически отчет, който описва изпълненото от София в последната година и оставащата работа по шестте показателя, чрез които ЕК оценява страната.