ЕК окуражи Румъния: Подкрепата по-добра от санкциите

Критичен, но окуражаващ е докладът на ЕК за напредъка на Румъния, който бе оповестен в сряда, заедно с този за България. Еврокомисията отчете напредъка на Румъния и в заключенията си написа, че "подкрепата е по-добра от санкциите и не прибягва понастоящем към предпазните разпоредби, предвидени в Договора за присъединяване". "Румъния създава смесена представа. Създала е основните елементи на една функционираща система, но основата е крехка", пише в доклада.

Най-сериозните критики са свързани с борбата с корупцията и работата на парламента. Докладът показва, че прокуратурата и Националната дирекция за борба с корупцията (НДБК) са постигнали добри резултати по отношение на разглеждането на делата за корупция. Все пак в някои случаи усилията НДБК са били възпрепятствани, тъй като парламентът не е препоръчал започването на съдебни процедури. "Макар че НДБК продължава да показва положителни резултати в започването на следствени процеси по случаите на корупция на високо ниво, съдебните присъди остават леки и лишени от последствия", показва докладът.

Еврокомисията посочва, че борбата с корупцията в Румъния трябва да бъде деполитизирана, а Букурещ трябва да поеме твърд ангажимент в борбата срещу корупцията на високо ниво. "Само строгите и окончателни присъди в случаите на високо ниво ще покажат по обедителен начин, че системата функционира", отбелязва Комисията, като обръща внимание, че няма никакъв реален напредък по десет ключови случая, в които са замесени бивши министри.

"Реалните усилия от страна на местните, регионалните и централните администрации в борбата срещу корупцията твърде често са блокирани на политическо ниво", се посочва в доклада.

Румъния е ускорила усилията си и въпреки периода на политически полемики, правителството е успяло да възстанови ритъма на реформата и относителната стабилност в институционалната и законова рамка за борбата с корупцията.

ЕК отбелязва, че Румъния е направила през първата половина на 2008 г. важна крачка чрез създаването на Националната агенция по прозрачността (НАП), но тя трябва да докаже, че може да наблюдава финансовите потоци, да разкрива и санкционира недоказано имущество, да регламентира конфликтите на интереси.