ЕК откри наказателна процедура срещу България заради откази да се възстанови ДДС

ЕК откри наказателна процедура срещу България заради откази да се възстанови ДДС

Европейската комисия (ЕК) е открила наказателна процедура срещу България заради откази на данъчните да възстановяват ДДС на фирми, съобщи във вторник "Труд".

За стартирането на процедурата е съобщил адвокат Михаил Екимджиев, който предупреждава, че процедурата може да завърши с налагане на тежки глоби на България.

Процедурата е заведена по конкретен сигнал на Екимджиев до Брюксел от името на търговеца на зърно фирма "Куарт" ООД, на когото данъчните отказали да възстановят ДДС за повече от 113 000 лв. по 13 фактури. Мотивите им за това са, че сделките на фирмата с различни доставчици реално не били извършени.

Данъчните обосновават липсата на сделка с различни нередовности при доставчиците, например, че нямат складова база или нямат сключени договори с достатъчно работници.

"Имаме десетки жалби, че българските данъчни власти произволно отказват възстановяване на данъчен кредит, приемайки доставките за нереални или неосъществени", заявява адвокат Екимджиев пред "Труд".

Според европейското законодателство връщането на ДДС може да бъде отказано само ако се докаже недобросъвестност на получателя на доставката. "А у нас се отказва за някакви нарушения по веригата, включително от преки и непреки доставчици", обяснява адвокатът.

"Това е все едно да си поръчаш нещо от магазин, да си регистриран по ДДС и после да не ти го възстановят, защото шофьорът на камиончето, с което са ти го доставили, няма трудов договор", дава пример Екимджиев.

По думите му има абсурдни случаи, когато фирмата има доказателства за сделката - товарителници от пристанища, и се отказва връщане на ДДС, защото камионът, взел стоката от порта, нямал винетка.

"Проблемът с непризнаването на доставките е често срещан. Обикновено нарушения се откриват не при доставчиците, а при техните поддоставчици. Проблемът е, че последният купувач по веригата няма отношения с тях и не може да ги проверява и контролира", коментира откритата процедура председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.

За широкото разпространение на проблема потвърди и изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов. "Имаме доста случаи, при които на наши членове беше отказано възстановяване на ДДС без никакво основание, включително и заради безпричинно непризнаване на доставките. За съжаление, практиката у нас е да се възстановява ДДС на фирми, близки до правителството. Многократно сме поставяли този проблем пред НАП", каза Иванов.

Освен че наказателната процедура може да преобърне практиката на данъчните, тя може да доведе и до пререшаване на всички загубени дела на бизнеса за възстановяване на ДДС на подобни основания.

Ако България не се поправи и бъде осъдена в Съда на ЕС в Люксембург, решението на европейските магистрати е основание за възобновяване на делата на фирмите, които след 2007 г. са загубили битката за ДДС с данъчните с мотив, че сделките им не са реални. Нещо повече - тези компании могат да съдят за обезщетение българските съдилища, които не са приложили правото на ЕС и са ощетили добросъвестни бизнесмени, смятат юристи.

"Мотивът, с който възстановяването на ДДС е отказано, защото "не е установена кадровата и техническата обезпеченост на доставчиците", е стандартен и това дали действията им са правомерни или не, зависи от това какви конкретни доказателства имат по конкретния случай", е коментирал неназован данъчен служител.

Според него именно нередовните доставчици били в основата на ДДС измамите. "Трябва да се създаде публична информационна система, чрез която фирмите да проверяват дали доставчиците им са изрядни", смятат данъчни.

В една от мерките на финансовото министерство за подобряване на работата на приходните агенции, предложена в понеделник на бизнесорганизациите, се споменава, че ще се създаде "поименен регистър във всяка териториална дирекция на НАП и обобщен регистър в Централното управление на НАП за невъзстановения ДДС, включващ и причините за това".

Споделяне
Още от Бизнес

Какво цели Борисов с Великото Народно събрание?