ЕК открива шест наказателни процедури срещу България

ЕК открива шест наказателни процедури срещу България

Колегиумът на Европейската комисия (ЕК) реши в сряда да открие шест процедури срещу България за нарушение на Общностното право, съобщиха от представителството на страната ни в Брюксел. Повечето от тях са заради екопроблеми, но изненадващо е отпаднала опасността от санкции заради НАТУРА 2000, за която София беше предупредена в неделя.

Процедурите са заради забавеното въвеждане на общия за Европа спешен телефон 112, неприлагането на еврорегламента биометрични данни в  паспортите на българските граждани, както и неуреденото изискване за законовото уреждане на гражданството на нотариусите.

Колкото изненадващо е прекратяването на процедурата заради непълната информация за зоните, включени в европейската екомрежа НАТУРА 2000, толкова неочаквано е предприемането на наказания заради софийския боклук.

Боклукът на София достигна до Брюксел

Според ЕК България неправилно прилага евродирективата за управлението на отпадъците, което поражда кризата със сметта в столицата. Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров побърза да заяви, че Столичният общински съвет (СОС) трябва да е по-ефективен.

Заимов: Отговорността за боклука е на Борисов

Отговорността за откриването на процедура срещу България по въпроса за софийския боклук е на Бойко Борисов, заяви кандидатът-кметът на “Алианс за София” Мартин Заимов. Той припомня, че когато бе избран за кмет през 2005 г. , Борисов обещаваше за 2 години да построи завод за отпадъците. Общинският съвет е приел стратегия за решаването на този проблем едва през септември 2007 г., защото нейното изготвяне бе забавено от администрацията на кмета. В същия момент балирането и извозването на софийския боклук струва всяка година 30 млн. лв. на столичани. Очевидно за някой това е много изгоден бизнес.

Още

Кризата със съхранението на боклука на София се влачи почти две години и половина, след като депото в Суходол бе затворено преждевременно заради  граждански протести и блокади. През това време СОС се забатачи в одобряване и последвали корекции на екологичната си програма, съмнителни процедури за избор на технология за бъдещия завод за смет, както и на площадки за неговото изграждане, а МОСВ "подкрепи" общината, като включи проекта за завода за смет в оперативната програма "Околна среда" за еврофондовете. По-късно обаче екоминистърът предложи на кмета Бойко Борисов да си оттегли проекта от еврофинансиране, защото било съмнително, че ЕК ще го одобри, тъй като генерирал печалба, а и той можел да стане по линията на публично-частното партньорство. Кметът обаче така и не реагира на офертата. Чакъров винаги е посочвал, че управлението на отпадъците по закон е в отговорностите на кмета на съответното населено място, но за цялото това време той нито веднъж не санкционира общината и персонално Борисов за нерешаване на проблема.   

"Ако Столичната община не се окаже в състояние да реши цялостно проблема, МОСВ и правителството имат готовност да се направи необходимото. Работата ще продължи така, че да не се допусне налагане на санкции на България", се посочва в съобщението на екоминистерството.

Парниковите газове

Друга наказателна процедура е породена от недостатъчната информация за прогнозите на България за емисиите парникови газова и мерките, които държавата е предприела за намаляването на въглеродните газове в атмосферата.  Предупреждение за това беше отправено по-рано, тъй като липсваше внесен план за разпределение на парниковите квоти между предприятията с количествата газове, които имат право да изхвърлят през 2008 г. В същото време МОСВ търпи сериозни критики от оператори на големите горивни инсталации, че планът за 2007 г. не е ефективен и не стимулира предприятията да икономисват парникови газове.

От МОСВ обясниха, че на 5 юни 2007 г. са внесли в ЕК национален доклад за прилагането на политики и мерки за намаляване на емисиите на парникови газове и прогнози за емисиите на парникови газове за периода до 2020 г. След запитване до Брюксел било отговорено, че трябва да спазваме  сроковете за предоставяне на информация на ЕК, като страната ни няма да бъде оценявана за пълнота на данните.   

Преди ден обаче МОСВ изпратило допълнителна уточняваща информация за отменените или изтекли политики и мерки, прогнозните индикатори, по които се разработват парниковите квоти и как ще се прилага у нас европейската схема за търговия със спестените от предприятията парникови емисии, съобщиха от ведомството.

Отпадъци от корабна дейност

Държавата не е вкарала в законодателството си и директивата за пристанищните съоръжения при приемане и предаване на отпадъци в резултат на корабна дейност. Според нея всеки кораб под български флаг трябваше да бъде оборудван със съоръжения за събиране на отпадъците, които се генерират по време на плаване, и да има такива на пристанищата, за да поемат боклуците от акостиращите плавателни съдове. България не е направила нищо по този въпрос и сега се задейства наказателната процедура.

“Спешният телефон” вече стана спешен и за МС

След като в неделя стана ясно, че заради забавянето на тел.112, ще търпим санкции, ресорният министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем побърза да обяви, че решение за изграждането на такава система на територията на цялата страна ще бъде прието от МС още този четвъртък. След десет години работа по проекта за общия телефон за спешни обаждания, досега е открит само пилотният проект в София, който тепърва трябва да се надгражда.

За това, че България не е приложила изискването за вкарване на биометричните данни на гражданите си в  паспортите им, от МВР единствено благоволиха да обяснят, че трябвало да ни се даде отлагателен период, защото страните от предишното разширяване на ЕС получили година и половина. Не стана ясно обаче дали София е поискала удължаване на срока.

В същото време ЕК е закрила отворените на по-ранен етап 18 процедури за нарушения, за които се оказало, че вече проблемите са преодолени.

Процедурата по нарушение на Общностното право има превантивен характер, уточняват от Брюксел. Тя стартира с изпращане на официално уведомително писмо до съответната държава членка, в което ѝ се дава срок от 2 месеца да  представи своите съображения или да информира ЕК за приложените мерки.

В случай, че ЕК констатира неизпълнение, пристъпва към издаване на мотивирано становище, с което се дава нов срок от 2 месеца за отстраняване на нередностите. Едва ако няма резултат и тогава, Брюксел сезира Съда на Европейските Общности.

Ако съдът потвърди нарушението и съответната страна членка не изпълни решението за отстраняването им, ЕК има право да заведе дело за налагане на финансови санкции.

В сряда Колегиумът на ЕС взе решение за започване на над 1500 процедури по нарушения срещу страни членки.

Още по темата
Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?