ЕК подкрепи с условия отмяната на визите за Турция

Европейската комисия даде условна подкрепа за отмяна на визите за гражданите на Турция, като част от сделката за решаване на мигрантската криза.

 

"Европейската комисия предлага да се отменят визовите изисквания за гражданите на Турция, при условие, че Анкара изпълни спешно критериите на ЕС", съобщи европейският комисар по конкуренцията Маргрете Вестегер. 

 

Предложението на комисията трябва да бъде гласувано от европейските депутати и да бъде одобрено от страните членки на ЕС.

 

Турция все още не е изпълнила всички изисквания, необходими за въвеждането на безвизов режим, но очаква това да се случи в ускорен ритъм. Пет от 72-те изисквания досега не са изпълнени. Предложението на ЕК е визите да отпаднат от юни тази година.

 

За да бъде този срок спазен, е необходимо Анкара да предприеме допълнителни промени в борбата с корупцията, защитата на данните, правното сътрудничество с всички държави в ЕС, да укрепи взаимодействието с Европол, да въведе промени в законодателството за борба с тероризма.

 

Безвизовият режим няма да се отнася за пътувания до Ирландия и Великобритания, както и до асоциираните към ЕС Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.

 

На 18 март Брюксел и Анкара се споразумяха Турция да приема обратно нелегалните мигранти, опитващи се да влязат в ЕС през гръцките острови в Егейско море. В замяна страните-членки ще приемат регистрирани сирийски бежанци директно от Турция. Заедно с това трябваше да бъде ускорен процесът за премахване на визовия режим за нейни граждани, както и този за приемане на страната в ЕС.

 

Последната част от споразумението предизвика недоволството на някои европейски обществени и политически кръгове, според които Турция далеч не е готова за ускорена европейска интеграция.

 

Реформа на правилата за предоставяне на убежище

 

Европейската комисия предложи в сряда и реформа на правилата на ЕС за предоставяне на убежище.

 

Миналия месец ЕК предложи промяна на правилото в така наречената Дъблинска система за прием на мигранти, според което отговорността за обработката на молбите за убежище се пада на първата страна членка, в която е влязло съответното лице. Този механизъм досега поставяше в тежко положение Гърция и Италия, които са едни от първите страни в ЕС, в които влизат най-много мигранти.

 

Според предложените днес промени и занапред държавите от ЕС, където мигрантите първо са пристигнали, ще трябва да разглеждат молбите им за убежище. ЕК предлага обаче, когато дадена държава бъде залята от прекомерен поток мигранти, да може те да бъдат разселвани "справедливо" в останалата част от ЕС.

 

Дали дадена държава е "прекомерно" залята от мигранти ще се преценява според броя на местното население и благосъстоянието на страната. Ще бъде отчитан също броят на вече разселените мигранти, приети от всяка държава.

 

Европейската комисия предложи още държавите от ЕС, които решат временно да не приемат мигранти, да плащат по 250 хиляди евро за всеки неприет пришълец. Тези пари може да отидат за страните, които в крайна сметка ще обработят молбите на кандидатите за убежище.

 

ЕК предложи да бъде създадена европейска агенция по въпросите на предоставянето на убежище като решение на мирационната криза, заяви европейският комисар за миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос.

 

"Предлагаме да създадем европейска агенция по въпросите на предоставянето на убежище. Това ще е основната стъпка за реформиране на системата ни за предоставяне на убежище, така наречената Дъблинска система", отбеляза той.

 

"При новата система мигрантите ще могат да искат политическо убежище в целия ЕС, а после европейската агенция по миграцията ще решава в коя страна да им бъде предоставено убежище. Под внимание ще се взема населението на съответната страна, брутният вътрешен продукт, както и квотите за разселване на бежанци", отбеляза Аврамопулос.

 

"Разпределението ще бъде автоматично, никой няма да може сам да си избира страната, в която иска да получи убежище", добави заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс.

 

Всяко едно предложение за реформа ще трябва да спечели подкрепата на мнозинството от 28-те страни членки, както и подкрепата на Европейския парламент, за да влезе в сила. Европейски представители и дипломати не очакват съгласие по тази реформа да се постигне бързо, отбелязва Ройтерс.

 

Великобритания и Ирландия отново са в правото си да не прилагат промените, ако те бъдат утвърдени.

 

Централноевропейските страни отхвърлиха предложенията

Министрите на външните работи на централноевропейските страни поързаха веднага да отхвърлят предложенията на Европейската комисия за миграционната политика, предаде Ройтерс.

Унгария определи като "изнудване" плана за квотна система за разпределение на кандидатите за убежище, който предвижда глоби за страните, които не искат да участват.

"Що се отнася до глобите, предложени от Европейската комисия, това е изнудване", каза унгарският външен министър Петер Сиярто след среща в Прага със своите колеги от Вишеградската четворка, в която наред с Унгария влизат Чехия, Словакия и Полша.

"Концепцията за квоти е задънена улица и бих искал да призова комисията да не влиза повече в тази задънена улица", заяви той.

Полският външен министър Витолд Вашчиковски каза, че все още се чуди дали предложението е сериозно, тъй като му "прилича на първоаприлска шега".

Чешкият му колега Лубомир Заоралек припомни, че по плана за квотно разпределение на мигрантите няма съгласие.

Сиярто също така разкритикува предложението на ЕК за премахване на визите за турски граждани. По думите му само страните, които са изпълнили всички изисквания, могат да се ползват от безвизов режим. Според него е неприемливо Турция да се ползва от такъв режим преди Грузия и Украйна.

Полският вътрешен министър Мариуш Блашчак каза, че предложението на ЕК за квотно разпределение на мигрантите в ЕС "е безсмислено" и нарушава правата на страните членки.

"Това е лоша система . . . Тя е безсмислена и нарушава правата на страните членки на ЕС", заяви той пред репортери. По думите му Полша последователно се противопоставя на квотната система и не възнамерява да отстъпи.

Според говорителя на полското правителство Рафал Бохенек предложението на ЕК е "необосновано и ограничава суверенитета". "Ние смятаме, че всяка страна трябва сама да решава дали да приема бежанци или не", каза той.

Литва определи като неприемливо предложението за квотно разпределение на бежанците, което според нея не решава проблема с миграционната криза в ЕС.

"Механизмът за автоматично разпределение на бежанците ще стане своеобразна отворена "покана" към мигрантите да пристигат в Европа без ограничение и няма да съдейства за защита на външните граници на ЕС", заяви пресслужбата на президентството.

В изявлението беше посочено, че Литва проявява солидарност по въпроса за приемане на бежанци, но единствено "на доброволен принцип".

"Потокът от мигранти няма да бъде спрян нито със задължителни квоти, нито с финансови санкции", заяви президентската пресслужба.

 

Срокът на граничните проверки се удължава

 

Освен това Европейската комисия предложи на Съвета на ЕС въведените от Германия, Австрия, Швеция, Дания и Норвегия извънредни гранични проверки да бъдат удължени за срок до шест месеца.

 

Комисията отчита, че има голям напредък в контрола по границите на Гърция, както и със сключването на споразумението за миграцията с Турция, отбелязва БТА.

 

Въпреки това ЕК настоява този напредък да докаже трайността си, както и междувременно да бъдат преодолени проблемите със своеволните пътувания в ЕС на мигрантите, допуснати само до дадена страна от Общността.

 

В съобщението си комисията отбелязва, че запазва намерението си границите в Шенген да бъдат премахнати до края на годината.