ЕК погна България за пропуски срещу прането на пари

Брюксел започва четири нови наказателни процедури срещу България. Част от тях са свързани със законодателство за недопускане на пране на пари, а а също така с качество на въздуха. Другите наказателни процедури се отнасят до изясняване на понятия в нормите за борба с измамите със средства от ЕС, а също и за морската безопасност.

Мерки срещу прането на пари

Макар България да твърди, че напълно е въвела европейското законодателство срещу изпирането на пари, ЕК е установила своеобразни "дупки" в това отношение. Една от тях е, че липсва регистрация и лицензиране на доставчиците на услуги. В момента националното законодателство не изисква тези доставчици да са лицензирани или да подлежат на регистрация. Установено е, че липсва механизъм за преодоляване на несъответствията в информацията, предлагана от националния регистър на действителните собственици, като правилното прилагане на понятията “установяване” или “пребиваване” по отношение на субектите, които са задължени да предоставят информация относно действителните собственици.

“Правилата за противодействие на изпирането на пари са от основно значение за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Законодателните пропуски в една държава членка имат отражение върху ЕС като цяло”, добавят от ЕК.

Ако България не предостави задоволителен отговор в срок от два месеца, ЕК може да продължи с наказателната процедура, се посочва в съобщението.

На фокус отново е качеството на въздуха 

ЕК е решила да изпрати мотивирано становище до България, защото страната не е премахнала пречките пред достъпа до правосъдие във връзка с плановете за качество на въздуха. Европейските правила предвиждат, когато пределно допустимите стойности, определени от законодателството на ЕС, бъдат превишени, държавите да приемат планове за качеството на въздуха и да определят подходящи мерки, така че превишенията да бъдат възможно най-кратки. Предвижда се пряко засегнатите и природозащитните организации да имат право да изискват от властите да изготвят планове за качеството на въздуха и да има възможност да оспорят тези планове пред националните съдилища.

В България на природозащитните организации или физическите и юридическите лица не е осигурено право да се обръщат към съда в тези случаи. ЕК откри процедурата през май 2020 г. и днес отбелязва, че окончателно решение на българския съд от 2021 г. е потвърдило практиката на отказ на достъп до правосъдие по отношение на плановете. Комисията е решила да изпрати мотивирано становище. И по тази процедура България разполага с двумесечен срок за отговор и предприемане на необходимите мерки, като в противен случай въпросът може да бъде отнесен до Съда на ЕС.

Проблеми и с борбата срещу измамите с евросредства

ЕК призовава България, Полша и Финландия да спазват правилата за борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на ЕС. Брюксел е установил няколко проблема със съответствието в България и Полша по отношение на определението за някои престъпления и свързаните с тях наказателни санкции, както и отговорността на юридическите лица за престъпления, извършени в тяхна полза.

Трите държави разполагат със срок от два месеца, за да предприемат необходимите мерки. При липса на задоволителен отговор комисията може да реши да продължи с наказателната процедура.

Изоставаме и по отношение на морското оборудване

Последната нова наказателна процедура е свързана с морския транспорт. Оказва се, че страната ни погазва европравилата за морското оборудване. Те включват общи насоки за безопасност на оборудване като спасителни жилетки, средства за почистване на отпадъчни води или радари на борда на корабите, плаващи под знамето на държава от ЕС. Създава се възможност за надзор на пазара, като на държавите се възлага отговорността да направят така, че съответното оборудване да не застрашава морската безопасност, здравето или околната среда. България не извършва необходимия надзор на пазара на морско оборудване на борда на корабите, за който отговаря, пише в съобщението.

ЕК откри наказателната процедура през октомври 2019 г., но България все още не е съобщила за осигуряване на надзор на пазара. Комисията е решила да издаде мотивирано становище и сега нашата страна разполага със срок от два месеца, за да отговори и да предприеме необходимите мерки. В противен случай комисията може да реши да се обърне към Съда на ЕС, се допълва в съобщението.