ЕК: Помощта за България не е за ограда, а за охрана и приемни центрове

Отпуснатите през миналата седмица от Европейската комисия (ЕК) на България 108 млн. евро не са предназначени за изграждането на ограда по границата с Турция, а за охрана, техническо оборудване и за строежа на приемни центрове.

Това обяви в отговор на въпрос в понеделник говорителят на ЕК Наташа Берто, цитирана от БТА. По думите ѝ финансирането е по линия на фондовете за спешни нужди по бюджетите на ЕС за миграция и убежище, както и за вътрешна сигурност.

Спешната помощ за страната ни бе одобрена от Еврокомисията в петък, ден след като правителството внесе такова искане. Предстои решение и за отпускането на допълнителни 52 млн. евро за същите цели.

Освен това председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер вече съобщи, че до края на октомври у нас трябва да пристигнат още 200 служители на граничната служба "Фронтекс" заедно с още 50 тежкотоварни автомобили.

Междувременно заместник вътрешният министър Филип Гунев коментира в понеделник, че в момент българската граница се охранява по-добре, от когато и да е било. Според него миграционният натиск към страната ни е сравним за този период през последните 4 години.

"Имаме 30% по-малък натиск в сравнение с миналата година. Това, което създава проблеми на местно ниво е профилът на мигрантите. Те вече не са семейства, а над 70% са млади мъже, предимно от Афганистан", обясни Гунев по време на кръгла маса на тема "Бежанската криза – национални рискове, регионални измерения и мерки за овладяването ѝ".

"Охраната на границата трябва да е общоевропейска и каква ще е общата ни бежанска политика. Това, което и премиерът регистрира е, че за охраната може би вече имаме общ консенсус. Вторият аспект е какво правим с нелегалните мигранти. Там Европа все още търси общ подход. Нямаме полезен ход на европейско ниво към момента. Европа тепърва включва споразумение с Афганистан да могат тези хора принудително да бъдат връщани там. Европа трябва да има общ инструмент за натиск и възпиране. Третият момент е може би най-спорният за общата бежанска политика", допълни заместник вътрешният министър.

По думите му постигането на общоевропейско решение все още е далеч, тъй като "има държави, които изцяло не са засегнати от бежанската криза – има много разногласия дори в големите страни-членки към този мултикултурен модел".

Председателят на Държавната агенция за бежанците Петя Първанова пък припомни, че се предвижда ограничаване на движението на бежанците само в определена зона, а не както е сега – в цялата страна. Това ще стане с промяна в Закона за убежището и бежанците. От 10 септември вече съществува и първото помещение от затворен тип. Там се настаняват хора само в определени случаи – когато лицето може да се укрие или при нарушение на обществения ред.