ЕК предлага край на мониторинга върху България преди въвеждането на нов

Започва съгласуване на решението със Съвета на ЕС и Европейския парламент

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер

Европейската комисия обяви, че България е изпълнила всички условия за прекратяване на наблюдението за върховенството на закона и борбата с корупция, но няма да вземе това решение самостоятелно, а ще съобрази позицията си с Европейския парламент и Съвета на ЕС.

Ако те подкрепят заключенията в доклада на ЕК, мониторингът в този му вид ще бъде прекратен. В същото време обаче досегашният Механизъм за сътрудничество и проверка ще бъде заменен от ново всеобхватно наблюдение, проектирано по-рано тази година специално за "непослушните" държави от Централна и Югоизточна Европа – Унгария, Полша, Румъния и България.

Това става ясно от съобщението на отиващата си ЕК във вторник.

Европейската комисия заявява, че гарантирането на върховенството на закона в България си е работа на българите.

"Отговорността за осигуряване на зачитането на върховенството на закона и безпроблемното функциониране на държавата е вътрешна конституционна отговорност на всички национални правителства към техните граждани", посочва ЕК на 12-та година от мониторинга върху България.

ЕК допълва обаче, че страните членки носят определени отговорности и към останалите в ЕС.

Умора от наблюдението

От няколко години е ясно, че Европейската комисия не желае да продължава наблюдението върху България, което повечето политици и експерти оценяват като изчерпано. Страната методично отказва да прояви необходимата политическа воля за борба с корупцията по върховете на властта, а докладите на ЕК в този им вид изглеждат като безсмислен инструмент за натиск. Комисията се оказа в трудна ситуация да се измъкне от сегашното наблюдение, но в същото време да запази влиянието си, което се иска най-вече от Холандия и Германия.

Самото съобщение на ЕК, с което се обявява, че България е изпълнила ангажиментите си, е двусмислено. То индикира, че докладът на комисията "Юнкер" е изцяло политически продукт, който няма много общо с реалността в София.

Основният извод от доклада по Механизма за сътрудничество и оценка гласи: "Напредъкът на България е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС".

В същото време от съобщението на ЕК се разбира, че България не е показала "необратимост" на реформите, което многократно бе посочвано като условие за отпадане на мониторинга в предишните доклади. Съобщението на комисия показва, че страната не е изпълнила и всички условия.

"Необходимо е България да продължи да работи последователно за превръщането на отразените в доклада ангажименти в конкретно законодателство и за трайното му изпълнение", се казва в съобщението на ЕК.

Отчетност на главния прокурор

 

Въпреки политическите изводи, ЕК като за последно решава да постави ясно въпроса за реформата на прокуратурата. Комисията отбелязва ангажимента на българското правителство да въведе процедури относно отчетността на главния прокурор, включително с цел запазване на независимостта на съдебната власт и в съответствие с препоръките на Венецианската комисия.

Комисията отбелязва и ангажимента на българските власти да отменят възможността за автоматично отстраняване от длъжност на магистрати, когато срещу тях бъде образувано наказателно дело. ЕК настоява да се прекрати изискването от магистратите да декларират членството си в професионални сдружения, което бе въведено с цел оказване на натиск върху членовете на Съюза на съдиите в България.

Нов вътрешен съвет и нов мониторинг

Комисията "Юнкер" иска от София да създаде вътрешен съвет за осъществяване на мониторинг на трайното изпълнение на реформите. Той трябва да се председателства от ресорен вицепремиер и представител на Висшия съдебен съвет. Заключенията на този съвет ще се използват в бъдещия диалог с ЕК в рамките на новия всеобхватния механизъм за мониторинг на върховенството на закона в ЕС.

"Както вътрешният мониторинг, така и (новият) механизъм, обхващащ целия ЕС, следва да подпомагат устойчивостта и необратимостта на реформите, дори след края на настоящия мехазъм за България. Преди да вземе окончателно решение, Комисията надлежно ще вземе предвид становищата на Съвета и на Европейския парламент", заявява ЕК.

С това комисията "Юнкер" има за цел да успокои основно Холандия и Германия, че старият мониторинг просто ще бъде заместен от друг.

Юнкер: Исках това да приключи

"Още в началото на мандата си заявих, че бих искал механизмът за сътрудничество и проверка да приключи при тази комисия", коментира председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, който беше дал такова обещания на своя "приятел Бойко" .

Той казва, че през последните години България отбеляза впечатляващ напредък в изпълнението на препоръките на комисията, без да посочва в какво се изразява той.

"Въпреки че все още са налице предизвикателства, свързани с изпълнението на нужните реформи и поддържането на набраната скорост, отбелязаният от България напредък понастоящем е достатъчен, за да се обмислят прекратяването на действието на Механизма за сътрудничество и проверка и използването на нови механизми за мониторинг на национално равнище и на равнището на ЕС. Ще чуем внимателно становищата на Парламента и на Съвета, преди да вземем решение" , казва Юнкер.

Докладът отчита всички недостатъци и толкова

Настоящият докладът на ЕК отчита повечето от познатите недостатъци на България, но този път те са пренебрегнати при вземането на крайната оценка за прекратяване на наблюдението. Говори се за недостатъците на медийната среда в България, които "продължават да се отразяват на съдебната система".

Според ЕК обаче Висшият съдебен съвет може да компенсира този проблем с активна позиция в защита на атакуваните магистрати.

Докладът описва сравнително подробно цялата сага по приемане на специален механизъм за търсене на отговорност от главния прокурор. ЕК прехвърля отговорността на Венецианската комисия към Съвета на Европа да съветва български власти в това отношение.


Последиците за София

Първата пряка последица при тези изводи в доклада е, че правосъдният министър Данаил Кирилов най-вероятно ще остане на поста си. Той даде обета си, че напусне министерството, ако мониторингът не падне до края на мандата комисията "Юнкер" за България. Мандатът на настоящата ЕК изтича на 31 октомври, но политически изводи са положителни за правителството и Кирилов има опция да остане.

Докладът на ЕК вероятно ще доминира и изслушването на Иван Гешев, който е единственият кандидат за главен прокурор. Гласуването на Гешев е насрочено за 24 октомври (четвъртък), а изборът му се смята за договорен предварително.

След встъпването на новата ЕК се очаква въвеждане на новото общо наблюдение за върховенството на закона и свободата на медиите, който да обхване всички страни от ЕС. Бъдещият мониторинг може да бъде обвързан и с достъпа до европейско финансиране, както предложи настоящата ЕК.

Лозан Панов: Казват ни да се оправяме сами

Отпадането на мониторинговия механизъм е знак, че България трябва сама да си решава проблемите. Така председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов разчете предложението на ЕК. Според него знакът е преди всичко към българските граждани.

"Това ще има значение за българските граждани, да разберат, че помощта за давещия се е в ръцете на самия давещ се, т.е. стига сме прехвърляли отговорността на другиго, да искаме друг да ни разреши проблемите, трябва да го направим самите ние. Това е най-важният знак според мен", каза Панов.

Той допълни, че макар и досегашният механизъм да е към края си, българската съдебна система е много далеч от европейските. Панов припомни, че съдиите, освободили австралиеца Джок Полфрийман, са били атакувани персонално и арогантно, а самият Висш съдебен съвет е взел страна в спора с декларацията, с която заяви, че съчувства на семейството на убития Андрей Монов.

Отпадането на механизма със сигурност ще бъде използването и при избора на главен прокурор в четвъртък и в местните избори, прогнозира Панов.

"Но знакът е и друг – в правните системи на Европа имаме и други страни с проблеми, говорим за Чехия и Унгария. България и Румъния също са част от този проблем. Това е очевиден синдром на посткомуистическите страни. България също е част от тях", коментира председателят на ВКС.

Той намекна, че досегашната тактика на ЕК с препоръки и отчитане на изпълнението им не е особено успешна.

"Има препоръки, изпълнение или неизпълнение и после отново доклад, така 12 години подред. Този механизъм надали е най-добре работещият. И ето защо, ако се говори за санкции, може би друг такъв механизъм, ако се говори за въздействие върху съдебната система чрез спиране на финансови средства, това може да се окаже един по-добър механизъм", каза Панов.

Още по темата
Още от България