ЕК предлага повече пари за България от еврофондовете след 2020 г.

ЕК предлага повече пари за България от еврофондовете след 2020 г.

Европейската комисия предлага България да получи повече средства от еврофондовете по политиките за сближаване за следващия програмен период 2021 – 2027 г. Увеличението е с около 8 на сто спрямо настоящия програмен период 2014 – 2020 г. , което е около 600 млн. евро.

Това стана ясно от съобщение на Европейската комисия след представянето на бюджета на ЕС за регионално развитие и политиките на сближаване от вицепрезидента на ЕК, отговарящ за заетостта, растежа и конкурентоспособността Юрки Катайнен и от еврокомисаря по регионално развитие Корина Крецу пред Европейския парламент в Страсбург във вторник следобед.

Предлага се бъдещата политика на сближаване да разполага с бюджет от 373 млрд. евро поети задължения за периода 2021 – 2027 г. Така се запазва почти същия бюджет както и през настоящия програмен период.

Политиката за сближаване, известна като кохезия, има за цел да намали различинята между бедни и богати региони, като се постигне балансирано развитие. За това се подпомагат регионите в ЕС, които имат брутен вътрешен продукт на глава от населението под 90% от средното за ЕС.

"Предлагаме политика на сближаване за всички региони, при която никой не е забравен", каза еврокомисарят по регионална политика Корина Крецу.

Освен България повече пари ще получи и Румъния. Увеличават се и средствата за Гърция (8.1%), Италия (6.53%) и Испания (4.9%).

Близо 10 млрд. евро за България по политиките на сближаване

В настоящи цени за периода 2014 - 2020 г. България е предвидено да получи 8.099 млрд. евро от кохезионните фондове. С натрупаната инфлация за периода до 2018 г. сумата е 8.3 млрд. евро.

ЕК предлага България да получи малко над 10 млрд. евро по текущи цени за следващия 7-годишен програмен период, което се равнява на над 8.9 млрд. евро по цени с база 2018 г. за да може да се направи сравнение с настоящия програмен период.

За 2014-2020 г. средствата са малко над 8 млрд. евро от структурните и кохезионните фондове, а с натрупаната инфлация до 2018 г. сумата достига 8.3 млрд. евро, показват изчисленията на ЕК.

Настоящите изчисления са приблизителни и точната сметка предстои да бъде представена.

Средства по политиката на сближаване по страни за периода 2021 - 2027

Източник: ЕК

Забележка: В първата колона цените са към 2018, във втората - по текущи цени с отчитане на инфлацията

Индивидуален подход към регионите

Индивидуален подход към регионите, повече инвестиции за иновации, подкрепа на малките предприятия и цифровите технологии, опростени правила и единна нормативна уребда са новите моменти в предложението на ЕК за модернизиранане на политика на сближаване.

Преобладаващата част от инвестициите в рамките на Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд ще бъдат за иновации, подкрепа за малките предприятия, цифрови технологии и модернизиране на промишлеността. Освен това ще бъдат предоставени средства за прехода към нисковъглеродна, кръгова икономика и борбата с изменението на климата, като по този начин ще бъдат постигнати резултати по  Парижкото споразумение, се казва в съобщението на ЕК.

Предлага се политика на сближаване за всички региони и по-индивидуализиран подход към регионалното развитие. Регионите, които все още изостават по отношение на растежа или доходите са предимно в Южна и Източна Европа, и за това те ще продължат да получават значителна помощ от ЕС, се казва в съобщението.

В същото време политиката на сближаване ще продължи да инвестира във всички региони, тъй като много от тях в цяла Европа, включително и в по-богати страни членки, изпитват трудности при извършването на индустриален преход, борбата с безработицата и отстояването на позициите си в глобализираната икономика, мотивират се от ЕК.

В рамките на политиката на сближаване се запазват трите категории региони - по-слабо развити, региони в преход и по-силно развити региони. За да се намалят неравенствата и да се помогне на регионите с ниски доходи и слаб растеж да наваксат изоставането си, БВП на глава от населението остава водещият критерий при разпределянето на средствата. Въвеждат се обаче и нови критерии, за да се отчетат по-добре реалностите по места - младежка безработица, ниско равнище на образование, изменение на климата и приемане и интегриране на мигранти.

Предлага се още местните, градските и териториалните органи да участват по-активно в управлението на средствата от ЕС. Повишените равнища на съфинансиране се очаква да засилят усещането за съпричастност на регионите и градовете към финансираните от ЕС проекти.

ЕК предлага опростяване на достъпа до финансиране, за да има по-малко административни формалности и по-облекчени процедури за контрол на предприятията и предприемачите, които се възползват от еврофондовете.

За седемте фонда на ЕС, управлявани в партньорство със страните членки (съгласно принципа за "споделено управление"), вече ще важи единна нормативна уредба. Очаква се това да облекчи дейността на мениджърите на програми по фондовете на ЕС, както и да улесни взаимодействието между тях. Например между фондовете по политиката на сближаване и фонд "Убежище, миграция и интеграция" – при разработването на местни стратегии за интеграция на мигрантите. Правната рамка дава възможност и за по-ефективни връзки с други фондове от бюджета на ЕС. Например страните членки могат да решат да прехвърлят част от ресурсите си по политиката на сближаване във фонда InvestEU.

Освен това в новата правна рамка стабилността дава възможност за гъвкавост, за да се реагира ефективно при непредвидени събития. Чрез междинен преглед ще се определи дали са необходими промени в програмите за последните две години от периода на финансиране, като ще бъдат възможни малки трансфери на ресурси в рамките на програмите по фондовете на ЕС.

ЕК предлага още засилване на връзката между политиката на сближаване и европейския семестър. Целта е да се създаде благоприятна за растежа и предприятията среда в Европа. Подкрепата на политиката на сближаване за структурните реформи ще гарантира взаимно допълване и координация с новата, подобрена Програма за подкрепа на структурните реформи.

Следващи стъпки

Европейската комисия представи за пръв път своето предложение за нов дългосрочен бюджет на ЕС в текущи и постоянни цени за 2018 г. на 2 май.

Днес ЕК публикува разпределението по държави на средствата по политиката на сближаване както в текущи, така и в постоянни цени за 2018 г.

Бързото постигане на споразумение за дългосрочния бюджет на ЕС и неговите секторни предложения е много важно, за да се гарантира възможно най-бързото постигане на резултати по места чрез фондовете на ЕС.

Закъснения, подобни на тези в началото на текущия бюджетен период 2014 - 2020 г., биха означавали, че 100 000 финансирани от ЕС проекта няма да могат да започнат навреме. Така много училища, които се нуждаят от ремонт, ще трябва да чакат. Медицинско оборудване ще бъде доставено със закъснение в болници или пък малки предприятия ще трябва да планират инвестициите си в условия на несигурност, посочват от ЕК.

Амбицията на ЕК е новата Многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2021 - 2027 г. да бъде приета преди парламентарните избори догодина.

Още от Европа