ЕК представи европейска пътна карта за координирано излизане от карантината

Трайно намаление на новите случаи, здравните системи да разполагат със запас от възможности и широко изследване на населението са трите предварителни условия, които трябва да бъдат изпълнени, преди да се пристъпи към промяна на въведените заради епидемията от новия коронавирус ограничителни мерки. Това се посочва в изготвената от Европейската къмисия в сътрудничество с председателя на Европейския съвет и представена в сряда европейска пътна карта за постепенна отмяна на противоепидемичните мерки.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че целта е съгласувано излизане от ограниченията, на основата на научни данни за епидемичната обстановка в отделните европейски страни.

Не даваме знак за премахване на мерките, а представяме рамка за решенията, които ще бъдат взети от държавите, когато бъде възможно, посочи тя.

Макар все още да сме в режим на активна борба с огнищата на заразата, необходимите извънредни мерки, предприети от държавите членки и от ЕС, вече дават резултат. Те забавиха разпространението на вируса и спасиха хиляди човешки животи, посочва комисията. Тези мерки и съпътстващата ги несигурност обаче оказват драматично въздействие върху хората, обществото и икономиката и не могат да продължават неограничено във времето.

Точката на разумния баланс

Спасяването на човешки животи и защитата на европейците от коронавируса са основният ни приоритет. Същевременно трябва да започнем да гледаме напред и да се съсредоточим върху запазването на средствата за препитание. Въпреки че условията в държавите членки все още се различават значително, всички европейци с право се питат кога и в какъв ред е възможно да бъдат вдигнати противоепидемичните мерки, заяви Урсула фон дер Лайен.

По думите ѝ, за отговорното планиране на точкатана разумния баланс между опазването на общественото здраве и функционирането на нашите общества, е необходима солидна основа. Ето защо Комисията е изготвила набор от насоки, критерии и мерки, които да послужат за основа на внимателно обмислени действия.

Координиран подход

Според комисаря по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните Стела Кириакиду за завръщането към нормалното положение след мерките на изолация във ще е необходим внимателно координиран и европейски подход на държавите членки, основан на научните достижения и прилаган в дух на солидарност.

От решаващо значение е нашите системи за здравеопазване да разполагат с лечебен капацитет в случай на увеличаване на новите случаи, да бъдат осигурени основни лекарства и оборудване и да бъде създаден капацитет за масово тестване и проследяване, заяви еврокомисарят. Знаем, че този процес ще бъде дълъг и многоетапен и че последиците от тази безпрецедентна здравна криза ще бъдат дълготрайни.

До намирането на ефективно лечение и ваксина ще трябва да се научим да живеем с този вирус. Но Европа отново ще стъпи на крака, задружна и единна. Това е единственият начин, добави тя.

Основни принципи

Като отчита, че всяка държава има свои особености, европейската пътна карта установява следните основни принципи:

Подбирането на подходящия момент е от основно значение. При преценката дали е настъпил моментът да се започне разхлабване на мерките следва първо да се прилагат епидемиологични критерии, които да показват трайно намаляване на разпространението на болестта и стабилизиране за продължителен период от време.

Следващият критерий е наличие на достатъчен капацитет на системите за здравеопазване, например като се отчитат степента на запълване на интензивните отделения и наличието на медицински персонал и материали.

Третият критерий за избиране на момента е подходящ капацитет за наблюдение, включително капацитет за масово тестване с цел бързо откриване и изолиране на заразените лица и капацитет за локализиране и проследяване.

Следващият основен принцип е нуждата от европейски подход. Въпреки че моментът и условията за отмяна на противоепидемичните мерки се различават в отделните държави членки, ние се нуждаем от обща рамка, посочва ЕК.

Тази рамка трябва да се основава на първо място на достиженията на науката с фокус върху общественото здраве, като се отчита, че премахването на ограничителните мерки изисква да се постигне баланс между ползите за общественото здраве и социалните и икономическите последици.

Нужна е освен товакоординация между държавите членки, за да се избегнат отрицателни последици. Това евъпрос от общоевропейски интерес.

Европейският подход трябва да се основавауважение и солидарност.Това е от съществено значение както за здравните, така и за социално-икономическите аспекти. Като минимум, преди да отмени мерките всяка държава членка следва да уведоми своевременно другите държави членки и Комисията и да вземе предвид тяхното мнение.

Освен това поетапната отмяна на изолацията в домашни условия изисква съпътстващи мерки.Една от тях есъбиране на хармонизирани данни и разработване на надеждна система за докладване и проследяване на лицата, между които е имало контакт, включително с помощта на цифрови инструменти с пълно зачитане на неприкосновеността на данните.

Друга съпътстваща мярка е увеличаване на капацитета за тестване и хармонизиране на методиките за тестване.Комисията след консултации с Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията днесе приела и насоки относно различните диагностични тестове за коронавирус и техните характеристики.

Сред съпътстващите мерки са иувеличаване на капацитета и устойчивостта на националните системи за здравеопазване, по-специално за справяне с предвижданото нарастване на заразите след отмяната на ограничителните мерки, както и по-нататъшно укрепване на капацитета за осигуряване на медицинско оборудване и лични предпазни средства.

Най-важно, разбира се, еразработването на безопасни и ефективни лечения и лекарства, както и разработване и ускоряване на въвеждането на ваксина, която да сложи край на коронавируса.

Следващи стъпки

В пътната карта са изброени конкретни препоръки, които държавите членки следва да обсъдят при подготовката за отмяна на противоепидемичните мерки:

Действията следва да се предприемат постепенно: мерките следва да се отменят поетапно, като между отделните етапи трябва да изминава достатъчно време, за да се прецени въздействието.

Мерките от общ характер следва постепенно да станат целенасочени. Например защита на най-уязвимите групи за по-дълъг период от време; улесняване на постепенното възобновяване на необходимите стопански дейности; засилване на редовното почистване и дезинфекция на транспортните центрове, магазините и работните места; замяна на общите извънредни положения с по-целенасочени действия от страна на правителството, за да се гарантират прозрачност и демократична отчетност.

Контролът по вътрешните граници следва да се отменя координирано. Ограниченията за пътуване и граничният контрол следва да бъдат премахнати, след като епидемиологичната обстановка в граничните региони се уеднакви в достатъчна степен. През втория етап външните граници следва да бъдат отворени, като се отчита разпространението на вируса извън ЕС.

Възобновяването на стопанската дейност също следва да се извърши постепенно. Съществуват няколко модела, които може да бъдат приложени, например дейности, подходящи за извършване чрез дистанционна работа, икономическо значение, работа на смени и др. Не трябва цялото население да се връща едновременно по работните си места.

Събиранията на хора следва постепенно да бъдат разрешени, като се вземат предвид особеностите на различните видове дейности, като например:

1. училища и университети;

2. стопанска дейност (продажби на дребно), с евентуално степенуване;

3. мерки във връзка със социалните дейности (ресторанти, кафенета), с евентуално степенуване;

4. масови събития.

Усилията за предотвратяване на разпространението на вируса следва да продължат,като се провеждат кампании за повишаване на осведомеността с цел насърчаване на населението да поддържа въведените добри практики за засилена хигиена и социалното дистанциране.

Ефектът от мерките следва да се наблюдава непрекъснато и да се развие готовност за връщане към по-строги противоепидемични мерки, ако е необходимо.

Постепенната отмяна на противоепидемичните мерки следва да бъде съпътствана от стратегическо планиране на възстановяването с цел съживяване на икономиката и продължаване на курса към устойчив растеж. Това включва създаване на условия за двойния преход към по-екологично и цифрово общество и извличане на всички поуки от настоящата криза във връзка с готовността и устойчивостта на ЕС. За тази цел Комисията ще разработи план за възстановяване въз основа на преработено предложение за следващия дългосрочен бюджет на ЕС (многогодишната финансова рамка) и на актуализираната работна програма на Комисията за 2020 г.

Комисията, в сътрудничество с председателя на Европейския съвет, е разработила настоящата пътна карта в отговор на призива за координирана стратегия за излизане от кризата, отправен от Европейския съвет на 26 март. При изготвянето и е взет под внимание експертният опит на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията и групата от научни експерти, които консултират Комисията по въпросите, свързани с коронавируса. Разбира се, размисълът по тези въпроси се опира на научните познания, с които разполагаме днес, и следва да бъде преразгледан след постъпването на допълнителни данни и след хармонизирането на методите за измерване, посочва ЕК.

Успоредно с това Комисията продължава да мобилизира финансиране за насърчаване на научните изследвания в областта на разработването на ваксини, лечения и лекарства. Комисията също така работи с Европейската агенция по лекарствата за рационализиране на регулаторните стъпки - от клиничните изпитвания до разрешенията за търговия. Сред нейните приоритети е и насърчаването на международното сътрудничество.

Освен това, за да помогне на държавите членки да се снабдяват възможно най-бързо с необходимото оборудване и материали, включително тестове, Комисията създаде Клирингова къща за медицинско оборудване, стартира съвместни процедури за възлагане на обществени поръчки и създаването на резерв за извънредни ситуации чрез RescEU и предложи да подкрепи националните системи за здравеопазване посредством инструмента за спешна подкрепа.