ЕК предвижда историческа, дълбока и неравномерна рецесия заради пандемията

Българската икономика ще се свие със 7.2 на сто тази година

ЕК предвижда историческа, дълбока и неравномерна рецесия заради пандемията

Пандемията от Covid-19 представлява голямо сътресение за световната и за европейската икономика, което води до много тежки социално-икономически последици, посочи Европейската комисия в пролетната си икономическа прогноза.

Въпреки бързите и всеобхватни мерки на политиката на европейско и на национално равнище, тази година в икономиката на ЕС ще се наблюдава рецесия от историческа величина, се посочва в съобщението на комисията.

Прогнозата за България 

Българската икономика ще се свие със 7.2 на сто тази година, преди да се възстанови с 6 на сто догодина. Това се посочва в икономическите прогнози на Европейската комисия, обявени в сряда.

За целия ЕС се очаква свиване на икономиката със 7.5 на сто тази година и растеж от 6.1 на сто през 2021 година, а за еврозоната - спад от 7.75 на сто през 2020-а, последван от растеж от 6.25 на сто догодина.

Силата на българската икономика и положителният външен и фискален баланс преди Covid-19 би трябвало да помогнат на страната да се възстанови от голямото икономическо сътресение, предизвикано от пандемията, посочва ЕК в пролетните си икономически прогнози за страните от ЕС.

През февруари, преди удара на пандемията от коронавирус, Комисията залагаше на растеж на българската икономика от 2.9 процента през 2020 година. За 2019 година страната ни отчете повишение на брутния вътрешен продукт от 3.4 на сто.

Възстановяване на икономическата активност се очаква през втората половина на 2020 година с постепенното премахване на ограничителните мерки. Очаква се вътрешното търсене да укрепне още през третото тримесечие и да продължи да расте през четвъртото тримесечие, се посочва в документа.

Европейската комисия отбелязва, че безработицата се увеличава, въпреки че правителствената подкрепа смекчава удара върху пазара на труда. За тази година очакванията са безработицата да достигне 7 на сто, а през 2021 да се понижи до 5.8 на сто.

Равнището на безработица се е увеличило значително след въвеждането на мерките срещу разпространението на коронавируса, посочва Комисията, допълвайки, че тенденцията частично е подкрепена от завръщащи се от чужбина работници.

Според ЕК най-много работни места ще бъдат загубени в сектора на услугите, където нарушаването на дейността се очаква да продължи най-дълго.

През 2019 година безработицата бе на равнище 4.2 на сто.

Номиналният растеж на заплатите след години на съществен растеж се очаква да отслабне до 3.5 на сто през 2020 година и 2.25 на сто през 2021 година.

ЕК прогнозира, че потребителската инфлация ще се понижи от 2.5 на сто през 2019 година до 1.1 на сто през 2020 година и ще остане на това равнище и догодина.
До голяма степен обяснението за тенденцията е сривът на петролните цени, посочва Европейската комисия.

България посреща пандемията от Ковид-19 със силна фискална позиция, коментира институцията, като припомня, че бюджетният излишък миналата година е достигнал 2.1 на сто.

Заради трудната макроикономическа ситуация, при която ще се увеличат разходите за безработица и социални помощи и ще намалеят приходите от данъци, България ще отчете бюджетен дефицит от 2.8 на сто тази година и 1.8 на сто догодина, според ЕК. 

Рекордно свиване на икономиката на еврозоната

Според прогнозата икономиката на еврозоната ще се свие с рекордните 7.75 на сто през 2020 г. и ще отбележи растеж от 6.25 на сто догодина. Предвижда се икономиката на ЕС да се свие със 7.5 на сто през 2020 г. и да отбележи растеж от около 6 на сто догодина. В сравнение с есенната икономическа прогноза от 2019 година, прогнозите за растеж на ЕС и еврозоната са с около девет на сто по-ниски.

Заради това, че разпространението на болестта засегна всички държави в ЕС, сътресението за европейските икономики е симетрично. Очаква се обаче падът в производството тази година (от - 4.25 на сто в Полша до -9.75 на сто в Гърция) и степента на възстановяване догодина да се различават значително.

Икономическото възстановяване на всяка държава в ЕС ще зависи не само от развитието на епидемията в съответната държава, но и от структурата на нейната икономика и от способността ѝ да реагира с водещи до стабилизиране политики.

Предвид взаимозависимостта на икономиките на ЕС, динамиката на възстановяването във всяка държава от Общността ще се отрази и на степента на възстановяване на останалите държави.

Пандемията засегна сериозно разходите на потребителите, промишленото производство, инвестициите, търговията, капиталовите потоци и веригите на доставки. Очакваното постепенно облекчаване на противоепидемичните мерки би трябвало да подготви основата за възстановяването. До края на 2021 г. не се очаква икономиката на ЕС да възстанови напълно загубите от тази година. Инвестициите ще останат по-ниски, а пазарът на труда няма да се възстанови напълно.

Трайната ефективност на мерките на политиката в отговор на кризата на европейско и на национално равнище ще бъде от решаващо значение за ограничаването на икономическите щети и за улесняването на бързото и трайно възстановяване, за да може развитието на икономиките да бъде насочено към устойчив и приобщаващ растеж.

Очаква се безработицата да се увеличи въпреки мерките. Независимо, че схемите за работа на непълно работно време, субсидиите за заплати и подкрепата за дружествата би трябвало да помогнат да се ограничи загубата на работни места, пандемията ще окаже сериозно въздействие върху пазара на труда. 

Според прогнозите равнището на безработица в еврозоната ще се увеличи от 7.5 на сто през 2019 г. на 9.5 на сто през 2020 година, преди да намалее отново до 8.5 на сто догодина. В ЕС се очаква равнището на безработица да се увеличи от 6.7 на сто през 2019 г. до 9 на сто през 2020 година, след което да спадне до около 8 на сто догодина.

В някои държави от ЕС безработицата ще се увеличи по-съществено. Особено уязвими са държавите с висок дял на работниците на краткосрочни договори и страните, в които голяма част от работната сила зависи от туризма. Младите хора, които навлизат на пазара на труда, също ще се сблъскат с трудности при намирането на своето първо работно място.

Очаква се тази година потребителските цени да спаднат значително заради намаляване на търсенето и резкия спад на цените на петрола. Настоящата прогноза за измерената чрез уеднаквения показател на потребителските цени инфлация в еврозоната е за 0.2 на сто през 2020 г. и 1.1 на сто догодина. Предвижда се инфлацията в ЕС да бъде 0.6 на сто през 2020 г. и 1.3 на сто догодина.

Държавите в ЕС предприеха решителни ответни действия, като въведоха фискални мерки за ограничаване на икономическите последици от пандемията. Очаква се "автоматичните стабилизатори", като социалноосигурителни плащания, съчетани с фискални мерки, да доведат до увеличаване на разходите. В резултат се прогнозира рязко покачване на съвкупния бюджетен дефицит на еврозоната и на ЕС от едва 0.6 на сто от БВП през 2019 г. до около 8.5 на сто през 2020 година, преди да спадне отново до около 3.5 на сто догодина.

След наблюдаваното от 2014 г. понижение се очаква покачване на съотношението на държавния дълг към БВП. Според прогнозите в еврозоната това съотношение ще се увеличи от 86 на сто през 2019 г. на 102.75 на сто през 2020 година, след което ще спадне до 98.75 на сто догодина. В ЕС се очаква съотношението да се увеличи от 79.4 на сто през 2019 г. до около 95 на сто през текущата година, след което да спадне до 92 на сто през следващата година.

Пролетната прогноза е свързана с несигурност, по-висока от обичайната. Тя се основава на допускания за развитието на пандемията и свързаните с нея мерки за противодействие. Прогнозата се основава на допускането, че ограничителните мерки ще бъдат постепенно прекратени от май нататък.

Ако пандемията е по-тежка и по-продължителна от настоящите очаквания, това би могло да доведе до значително по-голям спад на БВП в сравнение с предвиденото в основата на тази прогноза. При липсата на стабилна и своевременна обща стратегия на ЕС за възстановяване, има опасност кризата да доведе до сериозни нарушения на единния пазар и до дълбоки икономически, финансови и социални различия между държавите от еврозоната и останалите. 

Има опасност пандемията да доведе до по-драстични и постоянни промени в отношението към световните вериги за създаване на стойност и към международното сътрудничество, което ще се отрази отрицателно на силно отворената и взаимосвързана европейска икономика.

Пандемията може да нанесе и трайни вреди чрез фалити и дълготрайни щети на пазара на труда.

Настоящата прогноза се основава на допускания за обменните курсове, лихвените проценти и цените на стоките към 23 април. По отношение на всички други входящи данни, включително допускания за държавните политики, в прогнозата е взета под внимание информацията до 22 април включително.

Споделяне

Още от Бизнес