Френското предложение пристигна. Парламентът е на ход

Френското предложение за Северна Македония вече е в парламентарната външна комисия и Народното събрание ще трябва бързо да формира позиция по него, тъй като във вторник следващата седмица ще се проведе заседанието на Съвета по общи въпроси, а два дни по-късно започва срещата на лидерите на ЕС.

В петък и президентът Румен Радев, и македонската опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, се обявиха срещу приемането на предложението. От БСП също казаха, че България няма да си промени позицията.

Преди това темата силно се истеризира от "Има такъв народ", която я използва за алиби да напусне управляващата коалиция и дебатът по същество е силно затруднен.

Френското предложение

Според дипломатически източници, с които разговаря Mediapool, френското ротационно председателство на ЕС е готово да включи българските изисквания в преговорната рамка на Северна Македония и Европейският съюз да стане гарант за изпълнението им.

Очаква се тази преговорна рамка да бъде одобрена от останалите страни членки въпреки резервите, че двустранни въпроси се изнасят на европейско ниво, за да може Западните Балкани да се придвижат към ЕС.

По-рано тази седмица, в опит да се пресекат спекулациите за Северна Македония, Министерският съвет официално посочи парламентът да е този, който решава всички въпроси по темата с Република Северна Македония, включително дали да отпадне или не ветото за начало на преговори на Скопие с Европейския съюз.

Засега няма насрочено заседание на парламентарната външна комисия.

Според БНР в документа, изпратен от Френското председателство до председателя на Комисията по външна политика Венцислава Любенова, е записано, че "преговорите за присъединяване предвиждат специално внимание да се обърне на защитата и недискриминационното отношение към граждани от малцинствените групи и общности в Северна Македония".

За да се гарантира това, напредъкът по този въпрос ще бъде следен внимателно от Комисията, която ще изготвя доклади за Съвета.

В преговорната рамка е включено изискването за постигане на конкретни резултати и добросъвестно прилагане на двустранни споразумения, включително Договора за добросъседство с България от 2017-а и Декларацията от София от май 2018-а.

Наред с изискванията за прилагането на важни реформи и законови промени за приемане на Северна Македония в Евросъюза - като съдебна реформа и борба срещу корупцията и организираната престъпност, е поставена и борбата срещу речта на омразата и дискриминацията.

ЕС отбелязва намеренията на България и Северна Македония да направят едностранна декларация относно македонския език.

Северна Македония ще трябва да приеме с приобщаващ процес План за действие, посветен на защитата на правата на малцинствата, в сферите недискриминация, борба срещу речта на омразата, образование, създаване на ефективни мерки, механизми за докладване и определяне на отговорни институции. Прилагането на тази пътна карта и План за действие ще бъде постоянно следено и редовно обсъждано на Междуправителствените конференции по време на процеса (по присъединяване).

От ВМРО-ДПМНЕ разпространиха информация, според която на Северна Македония са наложени допълнителни условия: Договорът от Преспа и Договорът за добросъседство с България стават неразделна част от преговорната рамка с ЕС, заедно с протоколите от Съвместната историческа комисия, които ще трябва да бъдат претворени в осезаеми резултати.

Пред Република Северна Македония се отваря друг въпрос на малцинството (т.е. повторно отваряне на Конституцията), което ще бъде ново условие, от което ще зависи кога ще се проведе първата междуправителствена конференция.

Процесът на стабилизиране и асоцииране, който беше отделен до момента, ще стане неразделна част от преговорната рамка и чрез него ще бъдат въведени нови изисквания и условия, свързани с Рамковата декларация на България от 2019 година, твърдят от ВМРО - ДПМНЕ.

ЕК: Вътрешната политика е способна да подкопае доверието в ЕС

На този фон европейският комисар разширяването Оливер Вархеи коментира, че преговорите за свалянето на българското вето върху Северна Македония са в задънена улица.

"Това, за което съм наясно е, че сме изцяло в задънена улица по отношение на София. Това не ме прави особено щастлив, тъй като прекарвах всеки втори четвъртък в страната. Изглежда, че вътрешната политика е способна да подкопае доверието в ЕС. За това на този етап не смятам, че изобщо можем да говорим за каквато и да било преговорна рамка", каза Вархеи, цитиран от БНР.  

Радев предупреди правителството за тежки последици

В петък президентът Румен Радев предупреди, че "всяко хитруване или опит за подмяна за Северна Македония ще имат тежки последствия". Според него правителството "трябва да разсее всякакви подозрение, че може да отстъпи от ветото за Република Северна Македония“.

"Знаете, че министър-председателят заминава в Брюксел другата седмица и трябва да отстои националния интерес. Затова и Народното събрание, и българите трябва да знаят предварително и ясно точно каква позиция ще отстоява министър председателят и тя не може да се разминава с рамката на КСНС", посочи Радев.

Депутатът от БСП и бивш външен министър Кристиан Вигенин каза от своя страна пред БНР, че "няма да има вдигане на ветото, каквото и предложение да дойде от Френското председателство".

Не е ясно, обаче, дали това е позиция само на БСП или въпросът е бил обсъден и с останалите две партии в коалицията "Продължаваме промяната" и "Демократична България".

Очаква се "Северна Македония" отново да влезе в парламента

В опит да се пресекат спекулациите за Северна Македония по-рано тази седмица, Министерският съвет официално определи парламентът да е този, който решава всички въпроси по темата с Република Северна Македония, включително дали да отпадне или не ветото за начало на преговори на Скопие с Европейския съюз.

Така че се очаква темата да бъде обсъдена от парламента.

България от години настоява ЕС да стане гарант за изпълнението на българските изисквания, но досега не срещаше разбиране от европейските си партньори. Според неофициална информация сега има развитие в това отношение.

"По-добре Скопие да не влиза в ЕС, ако българските искания са в преговорната рамка"

На този фон опозицията в Северна Македония реагира остро на информациите, че френското ротационно председателство е готово да вкара българските изисквания в преговорната рамка за ЕС.
Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски каза, че ако френското предложение наистина е такова, по-добре страната му да не се присъединява към ЕС.

Той повтори тезата си, че българските искания означават "българизация на Северна Македония или страната никога няма да стане част от ЕС”.

"Какво прави дипломацията? Ако не знаят какво точно е предложението, какво правят? Казват, че ако двустранен проблем влезе в преговорната рамка това щяло да бъде прецедент, а как Украйна ще бъде кандидат за ЕС, като е във война?”, попита Мицкоски.

"Това е класически нокаут. За мен още по-голям нокаут е лицемерна политика. Защото днес чувам, че докато Република Северна Македония, като страна кандидатка за членство в ЕС, е изнудвана, чух позиция, че Украйна заслужава статут на кандидатка за членство. През 1999 г. (Република Северна) Македония беше добър домакин на стотици хиляди натовски войски, на северната ни граница се водеше война и тогава никой не ни каза, че можем да станем членове на НАТО. (Република Северна) Македония имаше вътрешен конфликт, тогава отново никой не ни каза, че от утре ставаме кандидат-членка за ЕС, а чакахме до 2005 година, а през 2008 г. отново бяхме изнудвани и трябваше  да сменим името си. Работихме, за да постигнем този статут на кандидат за членство в ЕС", каза Мицкоски, цитиран от БТА.

Какво е френското предложение според ВМРО-ДПМНЕ

Депутатът от ВМРО-ДПМНЕ и бивш министър на външните работи Антонио Милошоски публикува във Фейсбук профила си снимка на документи, за които твърди, че са част от преговорната рамка на република Северна Македония за преговори за Европейския съюз.

"Това е извадка от проекта за преговорната рамка с ЕС, в който на (Република Северна) Македония са наложени допълнителни условия: Договорът от Преспа и Договорът за добросъседство с България става неразделна част от преговорната рамка с ЕС, заедно с протоколите от Съвместната историческа комисия, които ще трябва да бъдат претворени в осезаеми резултати. Пред (Република Северна) Македония се отваря друг въпрос на малцинството (т.е. повторно отваряне на Конституцията), което ще бъде ново условие, от което ще зависи кога ще се проведе първата междуправителствена конференция. Процесът на стабилизиране и асоцииране, който беше отделен до момента, ще стане неразделна част от преговорната рамка и чрез него ще бъдат въведени нови изисквания и условия, свързани с Рамковата декларация на България от 2019 г.“, пише Милошоски.

"Опозицията се опитва да ескалира напрежението, преди обявения за събота протест“, коментира министърът на външните работи Буяр Османи, на пресконференция на финала на Форума за диалог Преспа в Охрид.

Той не потвърди публикуваните от Милошоски документи, но каза, че по негова информация са започнали консултации със страните членки по предложението на френското председателство, преди то да пристигне в Република Северна Македония.

"Всяка държава членка може да даде забележки по предложението, включително и България, а всички знаем каква е атмосферата там. Няма да вляза в коментари, преди да чуем забележките на всички държави членки. Когато документът с направените забележки дойде при нас, ще го анализираме, ще дадем и нашите забележки“, посочи Османи.

Според него това, което прави опозицията в страната, е несериозно, този процес е достатъчно сензитивен и надскача партийните рамки и ако бъде потърсен в интерес на гражданите, а не за тяснопартийни цели, би споделил всички информации. 

Ковачевски: Трябва да има цялостно решение

Македонският премиер Димитър Ковачевски коментира от своя страна, че Република Северна Македония все още не е получила предложението на френското председателство, но то ще пристигне в страната едва след като всички държави-членки, включително България, го приемат.

"То ще ни бъде представено и тогава ще дадем своите забележки. Изложих позициите си, те са ясно дефинирани в парламента - няма да водим разговори за македонския език, за македонската идентичност и трябва да има цялостно решение, което да гарантира, че с това няма да има други изисквания относно напредъка на страната ни в ЕС“, каза Ковачевски.

Той не пожела да коментира политическата ситуация в България, но отново заяви, че за разлика от Скопие, където правителството не използва преговорите с България за "трупане на точки“ във вътрешнополитически план, в София е точно обратното - въпросът за Северна Македония е бил използван за "ежедневна политическа употреба“.

"Не знаем какво ще се случи, защото зависи от събитията в техния парламент, така че е най-добре да го следим, както го правят всички останали“, каза Ковачевски.

Той отново повтори, че страната не бива да се обвързва с дати за старт на преговори с ЕС, защото е напълно подготвена и вече нищо не зависи от нея, но подчерта, че за разлика от опозицията той смята, че ЕС е стратегическа цел и не бива да има отказ от нея.