ЕК признава, че мониторингът не работи, но отпадането му остава пожелание

Ако за 12 г. си покрил три показателя, може да трябват още толкова за другите три, смята евродепутатът Светослав Малинов

Светослав Малинов. Сн.:Снимка: БГНЕС

Осезаемо по-мекият и позитивен тон в в последния доклад на Европейската комисия (ЕК) за напредъка на страната ни в областта на правосъдието и вътрешния ред може да се тълкува като известно признание, че мониторингът не работи достатъчно ефективно.

Въпреки това евентуалното отпадане на механизма за сътрудничество и оценка все още остава едно пожелание, които зависи от изпълнението на останалите три от общо шест показателя. Това коментира в сряда евродепутатът Светослав Малинов пред БНР, ден след оповестяването на констатациите от Брюксел.

"Никой не може да каже как стои мотивацията при писането на тези доклади. Аз искам само да кажа, че пожелание докладът да бъде предпоследен, е изразено, но то е изразявано многократно и по други поводи преди това, а най-голямото пожелание беше на г-н Юнкер в рамките на неговия мандат да приключи механизмът. А пък непрекъснато има пожелания, даже убеденост, че ние трябва да влезем в Шенген. Това е едно пожелание – пожелание, което аз напълно споделям, само че, когато за 12 години си правил промени, които засягат три от шестте показателя, простата математика означава, че може да са нужни още толкова години, за да направиш промени по последните три."

Той определи като особено тревожни негативните констатации в доклада, засягащи медийните атаки срещу конкретни магистрати и съдебната система като цяло. Малинов обаче открои като проблем и невъзможността правителството да упражнява контрол над редакционната политика на медиите, като същевременно трябва да съдейства и за тяхната независимост.

"Т.е., аз виждам в този доклад нещо, което смятам, че след десетия доклад стана ясно – ЕК иска да се отърве от този механизъм, защото той е унизителен за нея и иска да прехвърли този тип контрол вече върху всички държави членки на един много по-строг, конкретен механизъм, който в момента се изготвя. Това е истината."

"Защитата на върховенството на правото в момента се взима много по-сериозно, отколкото изглежда и прецедентът с Полша, а той е много мощен прецедент. Лошото на този прецедент, когато се откриха конкретни нарушения в принципите на правото на европейско ниво, доказа се чрез Европейския съд, че правителството ги нарушава и веднага правителството на Полша се съгласи да даде заден ход. Това нещо обаче трае 2 години. В някакъв смисъл ЕС призна косвено още преди няколко години, че този механизъм не работи и тъй между другото и най-големите критици на българската съдебна система, и най-безсмислените защитници признаваме, че това нещо не работи. Когато 10 години, 12 вече, не могат да се направят реформи, които при въвеждането на механизма се смяташе, че ще свършат за две-три, очевидно механизмът не работи и трябва да бъде заменен с друг", добави Малинов.

Според Иван Брегов от Правната програма на Института за пазарна икономика пък ЕК смекчава тона към България, тъй като е взето политическо решение в тази посока.

"Вижда се през годините, че тонът се смекчава. Разбира се, това първият по рода си доклад, в който няма реално разглеждане на конфликтни неща, на конфликтни казуси, които са ставали в българското правосъдие през последната година. И все пак може лака-полека да се стигне до отпадането на доклада, но не защото са покрити изискуемите критерии, а защото има политическо решение да се пристъпи по друг начин на взаимодействие с България и Румъния, предполагам."

Все пак Брегов отбеляза, че Брюксел отчита положително изпълнението на препоръчани по-рано законодателни промени, но не пропуска да посочи, че "има очаквания да се проявят по добър начин тези законодателни промени, но ефектът от тях нито го има още, нито се е установил като траен".

"Това си го пише в текста на доклада съвсем спокойно, т. е. Брюксел има някакво очакване към България. Но за конкретни резултати не се споменава в доклада въобще. Има конкретни проблеми. Примерно, предварителните проверки от страна на прокуратурата са загатнати като проблем, но са поднесени с много, много фин език. Проблемът с разследването и отстраняването на главния прокурор е споменат само с едно изречение, пък ние знаем, че през 2016 г. имаше особен доклад и анализ на българската прокуратура, над сто страници, но мерките по неговото изпълнение не са отчетени по никакъв начин в доклада, Имаме снишаване на езика безспорно. Ако пък управляващите са толкова убедени, че са постигнали независимостта на българското правосъдие, ами нека вече народната власт и гражданите са се прегърнат, да се порадват на доброто правосъдие, да кажем, че тъмното и непочтено натрупване на капитали в България е приключило и нека се радваме на благоденствието."

Още по темата
Още от България