ЕК разсипа с 207 забележки плана за възстановяване на България

Частта за енергетиката е направена на "кайма", алармира Мика Зайкова от ИТН

ЕК разсипа с 207 забележки плана за възстановяване на България

Европейската комисия е върнала за сериозна преработка Националния план за възстановяване и устойчивост на България, тъй като има огромен брой забележки по него, алармира пред БНТ икономическият експерт от "Има такъв народ" Мика Зайкова. Оказа се, че ЕК е изписала 44 страници с общо 207 забележки, става ясно от писмото на ЕК до българските власти, разпространено от "24 часа".

Въз основа на плана България очаква да получи 12.6 млрд. лв. за възстановяване от Covid кризата до 2026 г. Заради забавянето на документа и критиките по него страната почти сигурно ще изпусне възможността да получи аванс в размер на 13% от средствата до края на тази година.

Мика Зайкова: Властите мълчат, но дойдоха забележките по плана

"Нали разчитахме на Плана за възстановяване и устойчивост, и ето - макар, че още властите мълчат, но аз ще кажа - вече дойдоха бележките по плана. Планът е с 43 забележки, а енергетиката е направена на кайма", каза Мика Зайкова пред БНТ.

От писмото на ЕК до вицепремиера Атанас Пеканов става ясно, че действително мерките в енергетиката са сред основните забележки на Брюксел. ЕК изобщо не е доволна от текстовете за закриването на въглищните централи. Целите, свързани с отказа от въглища и прехода към зелена енергия, трябва да са по-конкретни и категорични, вкл. с график и мерки, се казва в писмото. Според него България трябва да включи в плана ясни ангажименти за спиране на най-замърсяващите производства на лигнитни въглища.

Брюксел: Сроковете не са достатъчно амбициозни

"Срокът за затваряне на въглищните централи не е достатъчно амбициозен. От сегашния план разбираме, че процесът трябва да бъде завършен ориентировъчно до 2038 г. Отбелязваме, че съседните държави-членки в подобни ситуации имат по-амбициозни срокове", пише ЕК.

Посочва се още, че държавата трябва да гарантира, че ако има кроссубсидиране (между отделни предприятия) в рамките на "Българския енергиен холдинг", то трябва да е подчинено само на целите на зеления преход (което значи например, че не бива да се подпомага ТЕЦ "Марица изток 2").

Преди изказването на Зайкова служебното правителство пазеше пълно мълчание по въпроса с придвижването на плана.

Европейската комисия прави оценка на Плана по 11 компонента, като всеки от тях получава А, B или C. Ако бъде получена оценка С, планът за възстановяване и устойчивост не може да бъде одобрен.

Според Пеканов няма нищо необичайно в критиките

Въпреки изнесените разкрития в четвъртък вицепремиерът Атанас Пеканов се опита да представи критиките на ЕК доста по-смекчено. В отговор по време на блицконтрола в Народното събрание той призова депутатите да не се концентрират върху конкретното число забележки, защото, по думите му, да има забележки и последваща дискусия е нормален процес. България получава всяка година препоръки от ЕК, аргументира се Пеканов. Той увери, че страната ни ще защити своите позиции в Брюксел, а министерствата работят за изчистване на всички поставени въпроси.

"Два са секторите, към които има най-много въпроси от ЕК във връзка с Плана за възстановяване - енергетика и върховенство на закона", каза Пеканов в парламента в отговор на въпрос на Драгомир Стойнев от "БСП за България".

Пеканов обясни, че част от очакванията са свързани с реформата в Българския енергиен холдинг (БЕХ), но служебното правителство не можело да поеме ангажимент в настоящия момент.

Преди пращането на плана Пеканов твърдеше, че служебното правителство не може да поеме и ангажимент за въглищните централи, но това не омекоти натиска на ЕК по въпроса. В крайна сметка кабинетът записа 2038 г. като дата за затваряне, с опция срокът да бъде удължен до 2040 г., което очевидно изобщо не задоволява ЕК. Сега темата вероятно ще бъде прехвърлена на редовния кабинет начело с Кирил Петков и Асен Василев, които преди изборите, на 13 септември 2021 г., лично се включиха в подписка в Раднево за запазване на въглищния комплекс. За продължаване на работата на централите се обяви преди изборите и президентът Румен Радев.

По отношение на върховенството на закона ЕК поставя въпроса за лицето, което се очаква да разследва главния прокурор, посочи още Атанас Пеканов. Той каза, че във връзка с критиката за отчетността на главния прокурор Министерството на правосъдието вече е предложило механизъм.

Вицепремиерът във Фейсбук: За вас това е кайма, за нас е твърда позиция

В края на деня Пеканов публикува във Фейсбук профила си детайлен коментар на ситуацията. Той твърди, че планът е "оценен високо" от ЕК, а обратната връзка от комисията "нито ни изненадва, нито е притеснителна".

Имало обаче "червени линии", по които се водят преговори и от които правителството не смята да отстъпва.

"Накратко искам да попитам госпожа Зайкова и всички недоволни: Щеше ли да е правилно служебното правителство да разпише например - през 2023 г. затваряме въглищните централи в област Перник, 2025 г. в Кюстендил , 2027 г. в Стара Загора? Както и други искания, които според нас биха застрашили енергийната ни сигурност", пита Пеканов.

По думите му служебното правителство иска да дойдат парите по плана, но това не означава, че ще прави всякакви компромиси.

"За вас това е "кайма", за нас е твърда позиция в защита на националния интерес", обобщава вицепремиерът.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес