ЕК: Руски източници са разпространявали дезинформация преди евроизборите

Държавни и неправителствени източници от Русия стоят зад множество опити за влияние в навечерието на изборите за евродепутати преди месец, съобщи в петък Европейската комисия (ЕК).

Комисията отбелязва се, че не е засечена целенасочена външна дезинформационна кампания срещу изборите за ЕП, но са открити множество случаи, в които целта е била да се повлияе на избирателната активност и на избора на гласоподавателите.

Открити са доказателства за даване на насоки от руски източници за неоснователни изказвания срещу ЕС, които са били използвани в националните предизборни дебати, предава БТА от Брюксел.

Комисията отчита, че злоумишлено са били разпространявани крайни мнения на основата на дезинформация, които да изострят обществения дебат. И дава пример с пожара в катедралата Нотр Дам в Париж, когато са били изразявани мнения, че бедствието е знак за "залеза" на ценностите на Запада, християнството и ЕС.

От началото на годината Гугъл е предприел действия срещу 130 000 европейски потребители за злоупотреби в областта на рекламата. По сходни причини Фейсбук е взел мерки срещу 1,2 милиона потребители в ЕС, а Туитър - срещу 16 000. Фейсбук е премахнал 2,2 милиарда фалшиви профила, а Туитър - 77 милиона. В ЮТюб са били закрити 3,39 милиона канала заради спам и подвеждане.

Все още социалните мрежи не успяват да предприемат мерки, с които да се установи кой стои зад профилите на нарушителите на правилата, както и за улеснение на потребителите да различават дезинформацията, отбелязва ЕК. Бюджетът на службите на ЕС за засичане на дезинформация за тази година е пет милиона евро - двойно повече, отколкото за миналата година. Предстои Европейската служба за външна дейност да наеме още 50 сътрудници, които да откриват опити за саботаж на ЕС.

Българският еврокомисар за цифровата икономика и общество Мария Габриел, сред чиито основни приоритети е борбата с дезинформацията, коментира, че създаването на мрежи за изборно сътрудничество на национално и европейско равнище е помогнало за опазване на демокрацията от опити за манипулация.

"Интензивната ни работа на няколко фронта от април 2018 насам подобри системите за откриване и реагиране на използването на дезинформация като инструмент за политическа дестабилизация. Повиши се и обществената бдителност по отношение на тези рискове. Въпреки това трябва да се направи още много. Борбата с дезинформацията е общо и дългосрочно предизвикателство за институциите на ЕС и държавите членки", заяви Мария Габриел, цитирана от представителството на ЕК в България.

Тя съобщи още, че според докладите, представени от социалните платформи за периода януари-май 2019, Google са отстранили повече от 3,39 милиона канала в YouTube за нарушаване на тяхната антиспам политика и 8 600 за кражба на самоличност. Twitter е премахнал около 77 милиона акаунта, идентифицирани като фалшиви или използващи други манипулативни техники. За първите три месеца на годината Facebook e деактивирал 2,19 милиарда фалшиви акаунта.

"Онлайн платформите носят специална отговорност в борбата с дезинформацията. С активна подкрепа от наша страна Facebook, Google и Twitter постигнаха известен напредък в рамките на Кодекса за добри практики. Сега очакваме те да запазят набраната скорост, да увеличат усилията си и да изпълнят поетите от тях ангажименти. Въпреки че е твърде рано да се правят заключения за степента и въздействието на дезинформацията по време на европейските избори, е ясно, че мерките на ЕС - с помощта на множество журналисти, проверители на факти, платформи, национални органи, научни работници и представители на гражданското общество - спомогнаха за възпрепятстване на атаките и изобличаване на опитите за намеса в нашите демократични процеси", отбеляза българският еврокомисар.

Мария Габриел призова онлайн платформите да постигнат допълнителен напредък. Те трябва да обяснят по-добре как дезактивирането на ботове и фалшиви профили е ограничило разпространението на дезинформация в ЕС, да разработят по-ефективни инструменти за повишаване на прозрачността и надеждността на уебсайтовете, на които се хостват реклами. Нужно е също платформите да предоставят по-подробна информация, позволяваща идентифициране на злонамерени лица или държави членки, към които са насочени атаките.

Те трябва да засилят своето сътрудничество с проверителите на факти и да предоставят на потребителите инструменти за по-лесно откриване на дезинформация. Не на последно място, платформите следва да дадат реален достъп до техните данни на изследователската общност.

Габриел призовава платформите да приложат своите политики за прозрачност на политическите реклами и към бъдещите национални избори в държавите членки. "Ще продължим да работим с всички подписали Кодекса за добри практики страни, включително компанията Microsoft, която се присъедини наскоро. Оставаме фокусирани също върху целта да улесним работата в мрежа на доверените проверители на факти и научните изследователи, като им предоставяме необходимите инструменти, за да работят по-ефективно", коментира българският еврокомисар.