ЕК с ултиматум към България за въглищните централи и парите за регионите

Европейската комисия иска ясен план от България за затваряне на въглищните централи и гаранция, че парите за регионите няма да отидат само в София. Това са двете условия, поставени от Брюксел, за да бъдат приет за разглеждане Националният план за възстановяване и развитие и Споразумението за партньорство за настоящия програмен период 2021 - 2027 г. Това заяви вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов пред Mediapool след представянето на отчета на служебния кабинет в сряда.

Амбицията на правителството е двата документа да бъдат внесени възможно най-скоро, но всичко зависи от преговорите, които се водят с Брюксел.

"Изненадани сме колко е рязък тонът на европейските институции по отношение на въглищните централи и трансфера на средства за Югозападния регион. Те не разбират колко трудно се взима решение в условия на политическа несигурност", каза Пеканов.

Той посочи, че Еврокомисията не иска обтекаеми думи за закриване на централите като "скоро" или "дългосрочно", а точно фиксирани дати по години какво ще се случва, като това трябва да бъде изрично записано в двата документа, за да бъдат отпуснати парите.

Затварянето на централите

Съгласно европейските изисквания всяка страна трябва да приеме Интегриран план в областта на енергетиката и климата до 2030 г. България има такъв план, в който обаче ясно не е посочен срок за закриването на въглищните централи.

От премоделиране на мощностите, заложено в документа, става ясно, че до 2030 г. трябва да бъдат закрити мощности на въглища от 1800 мегавата, а закриването на трите теца в Маришкия басейн ще стане след 2035 г., без да е посочен ясен срок за това, обясни Мартин Владимиров, директор на програма "Енергетика и климат" от Центъра за изследване на демокрацията пред Mediapool.

В същото време съгласно Парижкото споразумение за климата, което България е подписала, всички страни са се съгласили да закрият въглищните си централи до 2030 г., за да бъдат постигнати целите за намаляване на замърсяването на атмосферата, посочи Владимиров.

Атанас Пеканов заяви пък, че съгласно одобрения интегриран план е заложено въглищните централи да работят до края на 2035 г. Именно такова предложение направи в сряда и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

"Предвид заплахата от пропускането на всякакви възможности за осигуряване на адекватно солидарно европейско финансиране при осъществяване на нужните секторни реформи, настояваме държавните институции да се ангажират с формулиране на пътна карта за съкращаване на въглеродоинтензивното електропроизводство при ясно поставени поетапни междинни цели за въглероден отпечатък с междинни срокове 2025 г., 2030 г. и 2035 г., както и с крайна дата за преустановяване на въглищното електропроизводство – например 31 декември 2035 г.", посочва в позицията си АИКБ.

Под въпрос са 2 млрд. евро

От разписването в двата стратегически документа на ясни срокове за затварянето на въглищните централи зависи отпускането на 2 милиарда евро от Европейската комисия за различни проекти.

Единият е свързан с реализацията на големия газов проект за около 800 милиона евро. Той е заложен в Националния план за възстановяване и развитие и предвижда държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" да се отвори за частни капитали, чрез които част от въглищните ѝ мощности да бъдат трансформирани в газови до есента на 2025 г., за да заработят с водород от 2030 г. За тази цел бъдещите инвеститори ще получат около 1 милиард лева евросубсидия, но само ако осигурят и 680 млн. лв. собствени средства.

Освен това от Фонда за справедлив преход са планирани да бъдат инвестирани 1.2 милиарда евро в трите области - Стара Загора, Перник и Кюстендил, в които има въглищни централи. Брюксел настоява средствата да отидат за подобряване на живота и създаване на нови работни места в трите области.

България обаче не е съгласна и иска част от средствата да могат да бъдат използвани и в други области, в които има проблеми с екологията. Пеканов обясни, че Европейската комисия не отстъпва от искането си, като към момента е постигнат компромис право да използват част от тези средства да имат и съседните 8 общини на трите области.

По думите му този въпрос най-вероятно ще остане отворен в Споразумението за партньорство с опция да бъде решен с допълнителен анекс от редовно правителство.

Парите за регионите

Споразумението за партньорство се спъва и от разпределянето на парите за 6-те планови региона, посочи Пеканов.

Спорният момент е, че София не е в отделен регион, въпреки че е излязла от зоната на изоставащите. Столицата е в Югозападния регион заедно с областите Благоевград, Перник, Кюстендил и Софийска. Така целият регион влиза в по-висока категория на средно развитите региони и съответно получава по-малко европейски средства.

Предложението на България е да има трансфер на средства от другите 5 региона към Югозападния, каза Пеканов. Той не пожела да конкретизира за какви средства става въпрос. Уточни обаче, че Брюксел е поставил изрично условие за гаранции, че този трансфер на средства няма да отиде в София, а в изоставащите общини.

Образно казано, ако всички евросредствата за регионите са разпределени 85% за 5-те региона и 15% за Югозападния, то от тези 85% се взимат общо 17% и се дават на Югозападния, но те трябва да бъдат инвестирани само в общини от областите Благоевград, Софийска, Кюстендил и Перник, обясни Пеканов.