ЕК ще участва в проверката на българския енергиен сектор

Експерти на ЕС ще участват в международната проверка в българския енергиен сектор. Това стана ясно след срещата на служебния премиер Марин Райков с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой в Брюксел.

Райков съобщи, че е получил уверение от страна на Ромпой, че ще подкрепи българското искане за международен анализ на цялата верига на целия енергиен сектор и ценообразуването. Целта е да се определят проблемите, "довели до този недопустим срив, на който станаха жертва българските граждани".

Очаква се в анализа да участва генералната енергийна дирекция на Европейската комисия.

"Именно от този сектор се породиха проблемите, които доведоха до основателното недоволство на българските граждани", заяви Райков, цитиран от БТА.

Служебният кабинет и по-специално министърът на икономиката Асен Василев вече обявиха намерение за международен одит на българската енергетика, но досега не е уточнено как конкретно ще се проведе.

Освен това Райков е поискал България да получи финансиране от инициатива на ЕС за младежката заетост. Европейската комисия има специален фонд от 16 млрд. евро за 8 държави, където над половината от младите хора са без работа. В България младежката безработица е над 27% и е сред най-високите в ЕС.

Била е обсъдена възможността частта от европейските фондове, които нашата страна не би била в състояние да усвои до края на съответния период, да бъдат насочени към програми за младежка заетост.

За да стане това възможно, България трябва да отправи официално искане до ЕК, която да разреши пренасочване на средствата. Практиката е да се направи специален фонд, през който да става финансирането. По този начин бяха спасени над 100 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони, които са били прехвърлени към гаранционен фонд, който да подпомогне фермерите при съфинансиране на европейски проекти.

Райков съобщи още, че е уверил Ромпой, че правителството му няма да застраши финансовата стабилност, и "няма да предприемаме авантюристични действия, които могат да отчуждят чуждите инвеститори у нас".

"Никой не би желал социалната криза у нас да се превърне в икономическа, или да доведе до дестабилизация на финансовата ситуация", посочи премиерът.

"Засегнахме въпроса за организирането на изборите в България. Никой няма съмнение, че те ще бъдат демократични, прозрачни и свободни", допълни служебният премиер.

В Брюксел той се срещна и с генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. Двамата изразиха увереност, че България ще продължи да бъде надежден партньор на Алианса, въпреки скорошната правителствена криза.

"България е важен съюзник и стълб на нашата сигурност в Югоизточна Европа. Вашата страна е отдадена на общата ни отбрана и на нашите операции, тя има значителен принос за нашите мисии. Благодарим за подкрепата с български войски, за тяхната смелост и професионализъм", заяви генералният секретар.

Той за пореден път обяви, че е загрижен от намаляването на разходите за отбрана.

"Изпращам послание до всички правителства от алианса, включително и до българското. Самият аз съм политик и ми е ясно, че когато се съкращават бюджети за обществени нужди, за образование и за здравеопазване, тогава е трудно правителствата да влагат в отбранителни способности, в учения", посочи Расмусен.

Разходите за отбрана бяха понижени в повече страни членки на ЕС и НАТО, като Алиансът редовно отправя призиви към страните членки да спрат този процес.

Кабинетът на ГЕРБ сви драстично военния бюджет и сега той е около 1.4%, въпреки че армейските планове са изготвени на база 1.5% от БВП.

По-късно от правителствения пресцентър съобщиха, че по време на срещата Райков е заявил, че "България застава твърдо зад кандидатурата на Македония за присъединяване към евроатлантическото семейство, имайки предвид, че споделяме обща историческа памет". 

"Ние винаги сме работили за присъединяването на Република Македония, но е необходима и проявява на политическа воля от тяхна страна и добронамереност към съседите ѝ", посочил Райков.