ЕК сигнализира, че ПИБ не е изпълнила ключова мярка на БНБ след стрес теста

И тази година България остава сред държавите с макроикономически дисбаланси

ЕК сигнализира, че ПИБ не е изпълнила ключова мярка на БНБ след стрес теста

Една българска банка не е изпълнила предписанието на БНБ да увеличи капитала си от външни източници след мащабната проверка на активите през 2016 г. За проблема сигнализира Европейската комисия, която в сряда представи редовния си преглед на икономическите политики на 27-те страни членки по линия на т. нар. Европейски семестър.

Името на банката не е посочено в доклада, но от обясненията в него и по информация на неофициални източници на Mediapool, става дума за ПИБ.

През 2016 г. се проведе мащабна проверка на активите на 22-те банки у нас, последвана от стрес тестове. Целта беше да се върне доверието в банковата система след фалита на КТБ. На 13 август централната банка обяви, че две банки се нуждаят от увеличение на капитала – Първа инвестиционна банка (Fibank) и Инвестбанк.

Инвестбанк трябваше да вдигне капитала с 20 млн. лв. от акционерите до април 2017 г.

ПИБ пък трябваше да увеличи капиталовия си буфер с 206 млн. лв. Според съгласувания и оповестен публично към онзи момент план с БНБ това трябваше да се постигне чрез четири мерки – запазване на печалбата, намаляване на рисковите експозиции, продажба на придобити активи и увеличение на капитала от външни източници. В обявлението на БНБ дори бе записано: "Банката ще увеличи капитала си до април 2017 г.".

За разлика от категоричността на БНБ обаче, ПИБ тогава не пое твърд ангажимент да си вдигне капитала. "Банката ще предприеме всички стъпки за набиране на капитал от финансовите пазари при наличие на благоприятни условия", обяви кредитната институция през август 2016 г.

На въпрос на Mediapool през юни 2017 г. дали ПИБ е изпълнила предписанието за увеличение на капитала си с 206 млн. лв. до края на април същата година, БНБ отговори уклончиво: "Числото 206 млн. лева е количествена оценка на потребността за възстановяване на капиталовите буфери над минималния изискуем капитал. Оповестеният от банката план предвижда една съществена част да се покрие от мерки за намаляване на кредитния риск в портфейла на банката. Действията на банката по увеличение на капитала, целите, които си поставя, и етапът, на който се намира процесът, също са оповестени".

Според днешния доклад на Еврокомисията обаче излиза, че увеличението на капитала от външни източници изобщо не е направено. Капиталовият буфер е бил подсилен и е достигнал необходимите нива, но чрез други мерки, като например намаляване на кредитния риск в портфейла. По принцип увеличението на капитала чрез външни източници е важна пазарна оценка за всяка банка и е по-прозрачен инструмент в сравнение с редуцирането на риска. "Привличането на нови добросъвестни инвеститори би могло допълнително да засили доверието и да подобри управлението", посочва в доклада си ЕК. Българските власти през 2016 г. също твърдяха неофициално, че на ПИБ е поставено условие за привличане на чужд инвеститор, но това така и не стана. 

Междувременно, в момента тече подготовката за нова мащабна проверка на активите на 6 банки у нас – УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, ЦКБ, ПИБ и Инвестбанк. Този път обаче финансовата инспекция се прави от Европейската централна банка заради стремежа на България да се присъедини към Банковия съюз на ЕС в средата на годината. Ако това стане, ЕЦБ ще поеме под директен надзор част от проверените банки, а БНБ ще бъде длъжна безусловно да изпълнява нарежданията на Франкфурт в областта на надзора на въпросните финансови институции.

България остава в групата на държавите с макроикономически дисбаланси и тази година, става ясно още от доклада на Брюксел. През миналата година тя излезе от по-тежката категория – на страните с прекомерни дисбаланси. Ако няма съществени проблеми в икономиката и финансите у нас, догодина има шанс страната да излезе и от групата с дисбалансите.

ЕК смята, че банковият сектор в България като цяло е подсилен, но остават някои слаби места, свързани с оценката на активите и подсилване на рамката за преструктуриране на банки.

Изтъкнати са и проблемите в застраховането, където ЕК се тревожи заради ценообразуването на "Гражданска отговорност", ефективността на бюрото "Зелена карта" и разнопосочната съдебна практика по отношение на обезщетенията.

Задлъжнялостта в частния сектор намалява, но нивата ѝ остават високи, смята още ЕК. Намалява и делът на необслужваните кредити, но той все още остана на нива над средните за ЕС.

Според ЕК през 2018 г. България има "значителен напредък" по отношение на реформите във финансовия сектор, "известен напредък" по отношение на събирането на данъците и борбата със сивата икономика, подобряване на надзора върху финансовия сектор, подобряване на заетостта на уязвимите социални групи, осигуряване на качествено и достъпно образование. Слаб обаче е напредъкът по отношение на четири болни теми – управлението на държавните предприятия, реформата на несъстоятелността, здравеопазването и формулата за минималната работна заплата.

За поредна година ЕК прави силен акцент върху "социалния стълб" на ЕС. "Нивата на бедност, социално изключване и неравенство на доходите са все още сред най-високите в ЕС", пише в доклада.

От 14 социални показателя, които следи ЕК, България е в "критично състояние" в пет области – дял на хората в риск от бедност или социално изключване; разлика в доходите между най-богатите и най-бедните; ефект на социалните помощи за намаляване на бедността; брой на децата под 3 г., посещаващи ясла (9.4% спрямо над 30% в ЕС) и ниво на дигиталните умения на гражданите.

България обаче бележи значителен прогрес по отношение на деинституционализация на децата от домовете, изтъква още ЕК.

ЕК отчита, че 13 от страните в ЕС – или с две повече от миналата година - страдат от икономически дисбаланси, които варират в широк спектър. Сред тях с прекомерни дисбаланси са Италия, Гърция и Кипър, за които се препоръчват бързи коригиращи действия. Най-сериозните проблеми на трите страни са високият дял на лошите кредити в банковия сектор и огромен публичен и частен дълг.

България, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Хърватия, Холандия, Португалия, Румъния и Швеция също страдат от дисбаланси, които обаче не са толкова остри в сравнение с тези на трите средиземноморски държави.

Проблемите им са различни, като за Франция дисбалансите се дължат основно на слаба производителност, Италия има висока безработица и дълг, а Германия изостава с инвестициите.

Още от Бизнес