ЕК смъмри България като слаб ученик за националната референтна рамка

ЕК смъмри България като слаб ученик за националната референтна рамка

Европейската комисия (ЕК) е смъмрила българските власти като слаб ученик, неспособен да напише приемлив план за развитие по зададените критерии и въпреки множеството двустранни срещи. Това показва прочит на “работната чернова” на позицията на ЕК по отношение на представената от България Национална стратегическа референтна рамка (НСРР) за периода 2007-2013 г.

Рамката бе представена в Брюксел през април, а анализът на Еврокомисията пристигна през юли. НСРР и критиките на ЕК по него ще са една от основните теми на заседанието на правителството в събота и неделя в Евксиноград.

НСРР е документът, който определя рамката за финансиране на Оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове (Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд) и Кохезионния фонд.

Както Mediapool писа, ЕК в анализа си сериозно критикува способността на българското правителство да запише ясни и конкретни приоритети за развитието на страната.

На практика обаче, няма област в рамката, която да не е обект на сериозни забележки – било заради липса на анализ, било заради липса на връзка между анализ и поставени цели, заради липса на съотносими критерии за оценка на постиженията, или заради липса на връзка с останалата част на НСРР.

“Преди ЕК да одобри програмите по Структурните фондове, трябва да е напълно убедена, че на всички нива има адекватни системи и структури, които да защитават финансовите интереси на Общността,” сочи едно от заключенията в документа.

Според експерти, именно провалът в изработването на НСРР е дал основание на европейски комисари да предупредят страната ни, че може да се лиши от достъпа до част от помощта за устойчиво развитие, предоставяна на България под формата на средства по Структурните и Кохезионния фонд.

“Стратегическата част на НСРР е директно отражение на приоритетите на отделните Оперативни програми. Това не е взаимообвързана национална стратегия”, категорични са евроекспертите.

“Използвайте съотносими индикатори на постиженията”, предупреждават в прав текст от ЕК. Уточнението е, че авторите на НСРР използват сравнение ту със старите 15 членки на ЕС, ту с новите 10.

В документа се отбелязва, че “Комисията би искала да обсъди метода на определяне на представеното разпределение на помощта от Структурните фондове по Оперативни програми, както и нивата на съфинансиране”. В черновата на доклада се отбелязва, че Министерството на финансите, което е отговорната институция по подготовката на НСРР, дори не си е направило труда да определи какво ще е съфинансирането от държавния бюджет, който се подготвя в рамките на същото министерство.

“Трябва да бъде обяснена връзката между НСРР и политиките за национално развитие от Националния план за развитие, както и цялостният контекст на разходите от националното, европейското и друго (от международни финансови институции) достъпно финансиране”, се подчертава в забележките на документа.

Къде е опитът от предприсъединителните фондове?

Европейските експерти са сериозно изненадани от факта, че българските власти не са отбелязали нищо по отношение на предприсъединителните фондове и най-вече какви са направените изводи от натрупания опит.

Експертите обаче прогнозират на базата на работата на България с програма ИСПА, че България “изпитва сериозни затруднения в приложението на изискванията по Глава 21 (Регионално развитие и структурни фондове), което се изразява в забавянето на проектите, проблемите в тръжните процедури, трудностите при управлението на изпълнителите и др.”

Притесненията са свързани с административния капацитет и процедурите за  контрол и управление на финансовите средства, уточняват евроекспертите.

Социално-икономическият анализ е от случайни абзаци

Качеството и съотносимостта на социално-икономическия анализ в НСРР трябва драстично да бъдат подобрени, предупреждават от ЕК.

По отношение на направения анализ на икономическото развитие става ясно, че той “изглежда съставен от случайно подбрани абзаци”.

“В аналитичната част равнището на безработица е коментирано като “близо до средното в ЕС”, докато в стратегическата част на документа, както и в SWOT-анализа е определено като “високо”, което дава основание за съмнения в качеството на анализа изобщо”, обясняват още авторите на доклада.

“Тъй като българската икономика е изключително енергоемка и според признанието е “уязвима по отношение на външната нестабилност”, човек би очаквал анализ, свързан със сериозната зависимост на България от вноса на енергоизточници, постоянно нарастващите цени на петрола и, ако тази тенденция се запази, влиянието им върху икономиката в целия програмен период”, се казва още в оценката. Такива анализи изненадващо липсват.

Не казвате защо се бавят големите транспортни проекти

Що се отнася до транспорта, представеният от България анализ “не показва връзката между транспортната инфраструктура и икономическия растеж или състоянието на градския транспорт (което е определено като “слабост”).” Липсва обяснение за забавянето на големите инфраструктурни проекти.

Евроекспертите питат още, когато се говори за развитие на градските железници, дали се има предвид само софийското метро или има и други проекти.

На никой от европейските читатели на българската НСРР не е станало ясно и кои от инфраструктурните проекти ще бъдат дадени на концесия и за кои ще се разчита на европейско (и бюджетно) финансиране. Както и “какви действия планират българските власти по отношение на въздушния транспорт, освен “подобряване и модернизиране на ключовата летищна инфраструктура”.

Пътищата от 3 и 4 клас не се споменават в сектора “транспорт”, което за пореден път създава впечатлението, че е копирана Оперативна програма (ОП) “Транспорт”, без да се вземат предвид стратегиите за регионално развитие и за развитие на селските райони, е записано в критичния документ.

“НСРР не казва нищо за последиците от отрицателните демографски процеси върху инвестициите в инфраструктура и в политиките за развитие на човешките ресурси”, подчертават още авторите от ЕК.

“Българските власти трябва да обяснят как са взели предвид демографските перспективи при решаването на въпроса кои здравни услуги да модернизират и къде. Предоставянето на здравна информация чрез електронно здравеопазване може би не е най-подходящата стратегия, като се има предвид ниското ниво на компютъризация и компютърна грамотност в България, особено в селските райони”, отбелязват евроекспертите.

По-добре да подобрите традиционните услуги за гражданите

В същата насока са и забележките към въвеждането на електронни услуги за населението. “Да започнете с въвеждането на електронни услуги може би е свръхамбициозно на този етап; осигуряването на по-добри услуги лице-в-лице, подобряването на управлението като цяло и увеличаването на проектното управление може би е по-практично и реалистично, що се отнася до развитието на местния и регионалния административен капацитет”.

“Остават сериозни опасения, свързани със способността да се прилага законодателството прозрачно, без политическа намеса”, обясняват още европейските експерти.

Знаете ли какво правите с екологията?

Особено сериозни критики търпи представянето на приоритетите по отношение на околната среда. “Не е ясно как екологичните проблеми ще бъдат интегрирани “на всички етапи на програмирането”.

От ЕК дори отбелязват в заключението, че “българските власти се приканват да помислят за съсредоточване на отговорностите за водния сектор в едно министерство и една оперативна програма, тъй като комисията е убедена, че сегашното разделяне между две оперативни програми и две министерства не е нито оперативно, нито осъществимо.

“ЕК настоява пред българските власти да представят интегрирана водна политика, която да обръща внимание на цялостната система за управление на водите”, се казва още в документа.

Как ще се справите с диспропорциите град-село?

ОП “Регионално развитие” е насочена към “значителните вътрешно -регионални диспропорции в развитието”, но няма анализ на този феномен, отбелязват евроекспертите. Те обръщат внимание на факта, че липсва оценка на  диспропорциите между градовете и селата.

“Необходимо е по-ясно виждане как България смята да се справи с вътрешните диспропорции (град-село) и как кохезионната политика ще допълва Европейския фонд за развитие на селските райони в преструктурирането и разнообразяването на икономиката в селските райони,” допълват евроекспертите.

Наясно ли сте как се справят 10-те с усвояването на евросредствата?  

“Огромна част от проблемите, идентифицирани в НСРР като целеви действия, вече са били осъществени от новите страни членки. Като се има предвид двугодишният опит на новите членки и уроците, които те са научили по отношение на усвояването на средствата от Структурните и Кохезионния фонд, дали българските власти са наясно с възможните рискове и какви стратегии подготвят, за да ги преодолеят”, питат в заключение представителите на ЕК.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?