ЕК стартира наказателна процедура с искане България да спре "Южен поток"

ЕК стартира наказателна процедура с искане България да спре "Южен поток"

Европейската комисия открива наказателна процедура срещу България по повод конкурса за избор на строител на газопровода "Южен поток" и иска властите да спрат всички дейности по неговото изграждане. ЕК има съмнения, че с избора на изпълнител за изграждането на българското трасе са нарушени правилата на европейския вътрешен пазар и по-специално провеждането на обществените поръчки.

Шантал Хюз, говорител на еврокомисаря по вътрешния пазар Мишел Барние, каза в понеделник пред Mediapool, че българските власти имат едномесечен срок да дадат официална информация за проведената процедура по избор на изпълнител на поръчката за проектиране, доставка на материали, изграждане, обучение на персонал и въвеждане в експлоатация на българския участък от газопровода "Южен поток". Това е първият етап от наказателната процедура.

След двумесечно мълчание за направения вече избор, миналата седмица компанията "Южен поток България" обяви, че най-големият за страната ни инвестиционен проект ще бъде даден на консорциум между близката до Кремъл компания "Стройтрансгаз" и пет български фирми, гравитиращи около властта: "Промишлено строителство холдинг", зад което стоят фирми, свързани с Делян Пеевски и собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, "Техноекспортстрой", "Главболгарстрой" (ГБС), "Понсстройинженеринг" и "ПСТ Холдинг".

От "Южен поток България" не пожелаха да кажат каква е крайната цена с мотива, че зависи от обществените поръчки за подизпълнители, които по техни думи вече вървят, но в същото време никъде не са обявени предварително. Според предварителни данни стойността на проекта е 3.5 млрд. евро.

Шантал Хюз коментира, че в Брюксел разбират решението на българското правителство да даде приоритетно значение на газопровода, но също така припомни, че Комисията вече е изразила своята загриженост за съответствието на "Южен поток" на европейските правила в областта на енергетиката.

Още в средата на януари 2014 г. Шантал Хюз предупреди за проверка от страна на ЕК за начина на провеждането на търга за избор на изпълнител на българското трасе. Тогава тя посочи, че обичайният срок за провеждане на подобна процедура е минимум 10 дни и трябва да се изясни какви европейски норми действат, тъй като става дума за международно споразумение и за даване на изключителни права.

Търгът за изпълнител на участъка на "Южен поток" у нас бе обявен на 21 декември 2013 г. - точно преди старта на коледните празници, които продължиха до 29 декември, а преди новогодишната ваканция имаше само два работни дни. Крайният срок за подаване на писма за намерение за участие в конкурса бе 11 януари. Реално кандидатите за участие в процедурата имаха само девет работни дни за заявяване на интереса си.

Говорителят на еврокомисар Барние припомни още, че приетата наскоро Европейска стратегия за енергийна сигурност изисква новите инвестиции в енергийната инфраструктура в ЕС да спазват всички правила за вътрешния пазар.

От Министерството на икономиката и енергетиката заявиха, че очакват уведомителното писмо от ЕК с поставените в  него въпроси, на които ще отговорят в изискания срок.  Ведомството смята, че процедурата за избор на изпълнител на българското трасе е следвала законосъобразни процедури, "които имат свои аргументи в българската и европейската правна рамка". Пълна информация по тях щяла да бъде предоставена на Брюксел.

В съобщението до медиите пише още", че България "нееднократно категорично се е  ангажирала да спазва европейската правна рамка при реализирането на проекта "Южен поток на българска територия".
"Българската страна и до сега е информирала навременно и подробно Европейската комисия за всички предприемани действия и развитието на "Южен поток“ на българска територия. В същото време България, заедно със страните-членки, през чиято територия минава трасето на газопровода, сме активен участник в диалога между ЕС и Русия за разрешаване на правните дефицити по реализацията на проекта на територията на съюза", допълват от министерството.

България обаче е под заплаха и за откриване на още една наказателна процедура заради "Южен поток" - за предложени от депутати на БСП законови поправки, които според ЕК изключват тръбата от обсега на европейското законодателство, изискващо да се осигури достъп и на трети страни до капацитета на газопровода.

България обаче не вижда проблем в това, че с въвеждането на понятието "морски газопровод" ще гарантира на основния акционер в проекта – руската "Газпром", резервиране на пълния капацитет на тръбата в участъка по дъното на Черно море. Единият от вносителите на поправките - Явор Куюмджиев, обясни пред Mediapool, че не било проблем да се регламентира, че на първата газоразпределителна станция на тръбата в България – в региона на варненския плаж Паша дере, част от капацитета ще се разтоварва, за да се освободи мощност за евентуални доставки на други търговци. Технически как ще става това и кой ще ползва освободените количества не е ясно.

На среща с представители на еврокомисаря по енергийните въпроси Гюнтер Йотингер в София на 13 юни България ще иска от тях информация на кои точно разпоредби и членове на европейското законодателство не отговорят предложените от Куюмджиев и Ерменков поправки, обясни депутатът от БСП. От думите му стана ясно, че на този етап управляващите не смятат да се съобразят със забележките на Брюксел, който той преди дни определи като "общи приказки".

Още по темата
Още от Бизнес