ЕК: Удължаването на ИСПА няма да спаси усвояването й

Възможно е Европейската комисия да разреши удължаването с една година на някои от финансираните проекти по предприсъединителната програма ИСПА, но дори и тогава изглежда невъзможно използването на всички средства, отпуснати от Брюксел за страната ни по тази програма. Средствата по седемте оперативни програми в периода 2007-2013 г. засега не са застрашени, но се усвояват бавно и правителството пропуска шансове да подпомогне с европари българската икономика в условията на криза.

Това коментира във вторник пред БТА Денис Абът, говорител на еврокомисаря по регионалната политика Павел Самецки, по повод развихрилата се полемика в България за крити от предишната власт предупредителни писма от Европейската комисия за проблеми с изпълнението на оперативната програма “Околна среда“ (ОПОС).

В края на миналата седмица екоминистърът Нона Караджова обяви, че бившият кабинет не е информирал за опасността ЕК да спре достъпа да 1.8 млрд. евро по ОПОС заради оскъпени, ненужни на страната и спорни като ефективност общински проекти. Тя обясни предприетите мерки, които трябваше да бъдат съобщени на Брюксел вчера.

Отговорът на критото по думите на Караджова писмо на шефа на генерална дирекция “Регионално развитие“ Дирк Анер от 8 януари миналата година все още не е пристигнал в Брюксел, каза Абът. По думите му посочената от Анер дата за получаване на въпросния отговор – 31 януари 2010 г., не е крайна, но ако няма такъв, ЕК ще завърти колелото за замразяване на средствата по ОПОС, а след това то трудно ще бъде спряно.

“Разбирам, че в момента в България върви политически диалог. Европейската комисия не иска да бъде въвличана в него. Изпратихме писма, това е сигурно. Наши официални лица повдигаха споменатите в писмата проблеми няколко пъти. Това ставаше на различни технически срещи. Българската администрация бе добре запозната със загрижеността на Европейската комисия още преди писмото на г-н Анер да бъде изпратено“, посочи Абът.

“Важното е не кой, какво и за кое писмо знаеше. Най-важното е, че българските власти работеха заедно с Европейската комисия, за да бъдат адресирани проблемите. Никой не иска да наказва България, искаме България да бъде третирана както всички останали страни членки, но искаме също да сме сигурни, че българският народ се възползва максимално от европейските фондове. Това са 6,8 милиарда евро“, допълни той.

Караджова съобщи в петък, че по посочените от ЕК като съмнителни 29 водни проекта са предприети мерки като намаляване на стойността на 12 от тях и анулиране на други пет. Преразгледани са и проблемните 157 проекта за техническа помощ за общините в подготовка на инвестиционни екопроекти. Общата стойност на спорните проекти е 323 млн. евро.

Писмото на Дирк Анер насочило също вниманието към много слабото усвояване от България на средствата по оперативните програми на Европейския съюз. Досега в Европейската комисия са внесени искания за плащания по едва 0.8 на сто от цялото налично финансиране. И ако България не рискува на този етап да загуби европейски средства за периода 2007-2013 г., ниското равнище на плащанията сочи липсата на действия на място. Тези действия са недостатъчни, за да се отразят положително на българската икономика в кризисни времена, обръща внимание Анер.

Съществува реална опасност България да връща пари в бюджета на ЕС по програмата ИСПА, тъй като досега от него са изплатени само 36 на сто от общо 877 млн. евро, отпуснати на България за транспортни и екопроекти в периода 2000-2010 г. Към 18 януари общата сума на плащанията е 496 млн. евро, като са включени и предварителни плащания на Европейската комисия, а крайната дата за одобряване на проекти е 31 декември 2010 година.

Абът заяви, че е възможно България да получи допълнителна година за реализацията на някои ИСПА-проекти, ако Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент променят регламента по бившата предприсъединителна програма, но даже и при такъв сценарий пълното използване на средствата изглежда невъзможно. Това означава, че България ще загуби значителна част от наличното финансиране от Европейския съюз и ще трябва допълни в ред случаи финансирането с национални средства.