ЕК за България: Необоснован оптимизъм за икономиката и липсващи реформи

Необоснован оптимизъм за съживяване на икономиката, съчетан с липса на реформи в ключови сектори, както и на напредък в борбата с корупцията. Такива са основните констатации на Европейската комисия (ЕК) относно националната програма за реформи и конвергентната програма на правителството за 2014 г.

Прогнозата на България за икономически растеж от 2.1% за тази и 2.6% за следващата година е над допустимите отклонения, посочват от Брюксел, чиито данни са за растеж от 1.7% през 2014 г. и 2% през 2015 г.

Вместо това има ръст на сенчестата икономика при продължаваща липса на ефективни структури за борба с корупцията и проблеми с независимостта на съдебната власт. Страната ни е критикувана още за отстъпление в пенсионната реформа, за здравеопазването и младежката безработица, за отсъстващи реформи в образованието.

Брюксел отправя шест препоръки за реформи в данъчната политика, пенсионната система, пазара на труда, образованието, енергетиката и подобряване на бизнес средата. По-голямата част от препоръките се повтарят и от предишни доклади на Еврокомисията, но напредък не се забелязва, а в някои области дори имаме отстъпление.

Увеличаване на сенчестата икономика

"Спазването на данъчното законодателство и качеството на администрирането на данъците продължават да представляват основни предизвикателства пред България. Наличните оценки свидетелстват за значителен дял на сенчестата икономика, потвърден от данните за недекларирания труд в България", смята Еврокомисията.

Въпреки предприетите мерки, остават високи административните разходи за събиране на приходите, както и разходите за спазване на изискванията при плащането на данъци. ЕК препоръчва да се въведе цялостна данъчна стратегия за повишаване на събираемостта на данъците, справяне със сенчестата икономика и намаляване на разходите за спазване на изискванията.

Отстъпление в пенсионната реформа

През 2013 г. България отстъпи от поетите ангажименти в областта на пенсионната реформа, констатира Брюксел. Отчетено е въвеждането на допълнителни схеми за ранно пенсиониране и отложеното увеличение на пенсионна възраст. Не е постигнат и никакъв напредък за изравняване на възрастта за пенсиониране между мъжете и жените. Няма въведени по-строги критерии и механизми за отпускането на инвалидни пенсии, за да се ограничат злоупотребите.

ЕК препоръчва да се приеме дългосрочна стратегия за пенсионната система. Посоката е ясна – да продължи планираното годишно увеличение възрастта за пенсиониране с очакваната за продължителността на живота; да се премахнат възможностите за ранно пенсиониране и да се въведе еднаква пенсионна възраст за мъжете и за жените.

ЕК настоява още и за по-строги критерии и процедури при отпускането на пенсии за инвалидност, чрез по-добро отчитане на остатъчната работоспособност на подалите заявление за получаване на такива пенсии.

Непрозрачно финансиране на болниците, нерегламентирани плащания

Липсва прозрачност във финансирането на болниците, а извънболничното лечение не е добро. Нещо повече, високото ниво на регламентирани и нерегламентирани плащания, поемани пряко от пациента, на практика изключва някои групи от населението от достъп до здравеопазване, смята Брюксел.

Според ЕК заради лошото здраве на българина в бъдеще ще има необходимост от по-високи бюджетни разходи за здравеопазване. Брюксел препоръчва подобряване на прозрачността във финансирането на болниците, оптимизиране на болничната мрежа и развиване на възможностите за извънболнично лечение.

Минималната заплата не се определя прозрачно

Въпреки че нивото на безработица се стабилизира през 2013 г., броят на безработните младежи и тези, които са без работа дълго време, продължава да расте, констатира ЕК. В България делът на младите хора, които не работят и учат е един от най-високите в ЕС.

Брюксел отчита и "твърде ограничен напредък в укрепването на капацитета на Агенцията по заетостта". Необходимо е подобряване на политиките по заетостта. България не разполага с ефективни мерки, насочени към нерегистрираните в бюрата по труда млади хора, включително ромите, в съответствие с целите на Гаранцията за младежта, отбелязва ЕК.

Това е програмата, с която лидерът на европейските социалисти Сергей Станишев се гордее много, защото получи финансиране по предложение на ПЕС.

Според Брюксел българите са едни от най-застрашените от бедност и социално изключване в ЕС.

Минималните прагове за плащане на социалноосигурителните вноски биха могли да попречат на неквалифицираните работници да си намерят работа. За това Брюксел препоръчва да се направи преглед на минималните прагове.

Минималната работна заплата, която беше вдигната съществено през 2013 г. при управлението на БСП и ДПС, може да окаже отрицателно въздействие върху трудовата заетост и трябва да се наблюдава отблизо, смята Брюксел. Според ЕК е необходимо заедно със социалните партньори да се разработят прозрачни насоки за изменение на законоустановения размер на минималната работна заплата, като се отчита въздействието върху трудовата заетост и конкурентоспособността.

Реформата в образованието също изостава

ЕК продължава да настоява за приемане на Закона за училищното образование, който да даде рамката за реформи, включително модернизиране на учебните програми и подобряване на обучението на преподавателите. Приемането на закона се бави още от времето на тройната коалиция.

Необходимо е да се повиши качеството на професионалното образование, да се намали делът на преждевременно напусналите училище и да се подобри достъпът до учене през целия живот.

Висшето образование пък все още не е в състояние да посреща адекватно потребностите на пазара на труда, отчита ЕК.

Като стъпка в правилната посока ЕК оценява въвеждането на задължително двугодишно предучилищно образование.

Липсват ефективни структури срещу корупцията

Реформата в администрацията също се бави, липсват ефективни структури за справяне с риска от корупция. Необходими са усилия за подобряване на бизнес средата като цяло.

ЕК определя като предизвикателство процедурите за получаване на разрешения и регистриране на фирми. Дългото съдебно производство по обявяване във фалит – над три години, както и ниското ниво на възстановяване на вземанията, пречи на бизнеса.

Електронното правителство е в застой, а това пречи за увеличаване на прозрачността и намаляване на административната тежест, отчита Брюксел. В същото време вицепремиерът по икономическите въпроси Даниела Бобева не спира да обяснява колко мерки е предприело правителството, за да облекчи бизнеса. До момента минаха три пакета с над стотина мерки, като ефектът от тях засега не се чувства особено.

Съдебната власт не е независима и това е проблем за бизнес средата

Независимостта на съдебната власт продължава да е основен проблем, влияещ върху бизнес средата в България, отчита ЕК. Според Брюксел са предприети "някои стъпки за справяне с корупцията, но цялостният напредък е ограничен и все още нестабилен, като са необходими по-последователни проверки и възпиращи санкции във връзка с конфликтите на интереси".

Необходимо е да се осигури по-добра координация между институциите за борба с корупцията, които да бъдат защитени от политическа намеса, настоява Брюксел.

Енергиен пазар на тъмно

Конкуренцията в сектора на електроенергията и природния газ остава слаба, отчита ЕК. "От особено значение за подобряване на функционирането на пазарите на енергия включват липсата на електроенергийна и газова борса и отсъствието на прозрачен пазар на едро".

Свободният пазар на електроенергия е доминиран от един единствен доставчик, като неговият малък размер означава, че конкуренцията не може да изпълни функцията си за гарантиране на ефективността на разходите. Все още има какво да се желае по отношение на

независимостта и ефективността на националния регулатор, констатира Брюксел.

ЕК отчита, че зависимостта от вноса от ограничен брой доставчици и липсата на развитие на инфраструктурата създават риск от прекъсване на доставките. За новия програмен период 2014-2020 г. е предложен широкообхватен пакет от мерки за подобряване на енергийната ефективност, който да бъде финансиран от ЕС, е отбелязано в документа.

ЕК настоява да се премахнат пречките за навлизане на пазара, да се намали делът на регулирания сегмент, да се създаде прозрачен пазар на едро за ток и природен газ, като постепенно се премахват квотите. Отправя се препоръка енергийния регулатор да стане независим, както и да се ускори изграждането на междусистемни връзки със съседните държави членки.