ЕК запази оценката си за растежа на България от 3.8%, но я повиши за инфлацията до 2%

Без промяна остава лятната междинна икономическа прогноза на Европейската комисия (ЕК) за България. Очакваният икономически растеж е 3.8 на сто през тази и 3.7 на сто през следващата година.

Основен двигател ще бъде местното търсене на стоки и услуги. Положителните развития на пазара на труда и планираното увеличение на заплащането в публичния сектор ще подкрепят продължаващия растеж на частното потребление. Очаква се ръстът на инвестициите също да остане силен през прогнозирания период, основно заради възстановяване усвояването на европейските фондове, но и заради по-силните инвестиции в частния сектор.

В същото време обаче се очаква приносът от нетния износ към БВП да бъде отрицателен. Макар че стабилното външно търсене би трябвало да подкрепи растежа на износа, силното местно потребление и инвестиции означават, че вносът ще продължи да е по-голям от износа.

Ценовият натиск се е засилил през пролетта в резултат на по-голямото поскъпване на петрола и вторичните ефекти от цените на храните. Регулираните цени също са нараснали значително през същия период. Това ще ускори инфлацията с 2% през 2018 г., но ще се забави леко до 1.8% през 2019 г. За сравнение, в предишната си прогноза ЕК очакваше инфлация от 1.8% и през двете години.

Този модел се дължи основно на силния базов ефект при енергийните продукти, докато увеличението в реалните доходи би трябвало да подкрепи потреблението и цените като цяло.

Европейски съюз и еврозона

Що се отнася до Европейския съюз като цяло, очакванията са през 2018 г. и 2019 г. растежът да остане силен – 2.1 на сто за тази година и 2 наа сто през следващата.

След пет поредни тримесечия на силен растеж обаче икономиката е забавила темп през първата половина на 2018 г. и прогнозите са понижени с 0.2 процентни пункта спрямо тези от пролетта — както за ЕС, така и за еврозоната.

Очаква се през втората половина на годината растежът леко да се засили, тъй като условията на пазара на труда се подобряват, дълговете на домакинствата намаляват, потребителското доверие остава високо, а паричната политика е все така благоприятна.

Основните предпоставки за устойчив икономически растеж в ЕС и еврозоната се запазват. Забавянето на темповете на растежа се дължи отчасти на временни фактори, но в някои страни от ЕС роля за това може да са изиграли и нарастващото напрежение в търговията, високите цени на петрола и политическата несигурност.

В резултат на покачването на цените на петрола от пролетта насам инфлацията през тази година се очаква да бъде средно 1.9% в ЕС и 1.7% в еврозоната. Това представлява повишение с 0.2 процентни пункта и в двете зони спрямо пролетта. Прогнозата за 2019 г. е повишена с 0.1 процентни пункта за еврозоната – до 1.7%, но за ЕС остава непроменена – 1.8%.

Въпреки че постигнатите напоследък силни икономически резултати се оказаха устойчиви, съществува значителен риск от влошаване на прогнозата. Причината е в ескалация на напрежението в търговията. При засилване на напрежението, това ще се отрази негативно на търговията и инвестициите и ще доведе до понижаване на благосъстоянието във всички включени в прогнозата държави.

Сред останалите рискове са посочени възможна нестабилност на финансовите пазари, свързана с геополитически рискове.