Екатерина Михайлова: Прокуратурата помни своето тоталитарно минало

снимка БГНЕС

Единият от проблемите на прокуратурата е манталитетът на хората в нея. Държавното обвинение помни своето минало преди 1989 година, което тежи на всички ни. Това казва в интервю за Mediapool Екатерина Михайлова, която има шест мандата като народен представител, а сега е ръководител на департамент "Право" в Нов български университет. Тя допълва, че в тоталитарния период прокуратурата е била напълно централизирана и йерархично изградена, а сега продължава да функционира по същия начин. По думите ѝ реформата е много труден процес, защото засяга и манталитета на хората, които са в прокуратурата. "Не може да подминаваме тези неща. Говорим за живи хора, които имат мисли, чувства и обременености", казва Михайлова.

 

Г-жо Михайлова, какво послание излъчиха главният прокурор и ВСС при избора на прокурор Иван Гешев?

 

Процедурата се движи в рамките на закона и конституцията. Появиха се обаче въпроси, което се случва често, когато се избира ръководител на толкова важна институция. Първият въпрос е свързан с липсата на конкуренция. Това не даде възможност на обществото да оцени правилно избрания кандидат. Когато има конкуренция, хората могат да отсъдят за качествата и дефектите на кандидатите. Говорим за дефекти в рамките на компетентността, а не дали някой е достатъчно висок, с каква шапка е отишъл на гласуването и прочие. Важните неща са нравствените качества и правната компетентност. Ако се върнем назад, ще видим, че вече е имало питане до Конституционния съд за моралните качества на определен човек, назначен от президента за член точно на Конституционния съд (Георги Марков – б.р.). Тогава КС отговори, че преценката за качествата се прави от органа, който е излъчил съответната кандидатура. Обществото е чувствително за това кой е кандидатът за висока позиция. Било е чувствително преди, чувствително е и днес покрай избора на главен прокурор. Има протести на граждани, има възражения от средите на юристите - изразени от Висшия адвокатски съвет, съдии, неправителствени организации. Когато чувствителността на обществото е налице, нормално е да има реакция на президента.

 

За мен основният дефект на процедурата по избора на главен прокурор е, че нямаше повече кандидати. Ако имаше, те можеше да бъдат сравнени. Съвсем друг въпрос е какъв щеше да е изборът. Аз самата участвах в избор, в който не получих необходимите гласове, а одобрен бе друг кандидат, който в крайна сметка не стана член на КС (Венета Марковска). Но това, че не бях избрана в точно тази процедура, накрая ме постави в добра светлина. Тогава обаче имаше състезание и можеше да се преценят качествата. В онази процедура президентът (Плевнелиев) успя да накара другите замесени институции да си преосмислят решението и да променят избора си (Президентът, прокуратурата и председателят на КС с общи усилия не дадоха възможност на съдия Венета Марковска да се закълне като член на КС на ръба на закона, а след това парламентът избра друг член на КС – б.р.). Когато се избират хора за такива позиции, обществото е чувствително. Представителите на институциите би трябвало поне да се опитат да чуят това, което им се казва отвън, за да осмислят още веднъж какво трябва да се направи.

 

Въпросът с отчетността на главния прокурор приключва със самия му избор. Може би заради това има толкова остро фокусиране върху кандидата?

 

Това е проблем на конституционния модел от 1991 година. Аз съм чела стенограми, а и спомените на тогавашния правосъден министър – Пенчо Пенев, който е един уважаван човек и юрист. Имало е различни варианти къде да бъде поставена прокуратурата. Решението е било тя да се постави в съдебната власт с аргумента, че преди това прокуратурата е била много силна. Депутатите от Великото Народно събрание са смятали, че ако държавното обвинение влезе в независимата съдебна власт, това ще попречи на главния прокурор да се превърне в лице с неограничена власт. Аз съм говорила много пъти за това. Години по-късно се оказва, че основният проблем на това решение е, че се поставят на една плоскост съд и прокуратура, а функциите им са много различни. Например, председателят на върховния съд не може пряко да моделира и въздейства върху съдиите, но в прокуратурата това не е така. Освен това държавното обвинение помни и своето минало, което тежи на всички ни. Преди 1989 година прокуратурата е била напълно централизирана и йерархично изградена. Сега продължава по същия начин, въпреки частичните опит за децентрализация през Закона за съдебната власт. Това е процес, който трудно се случва, защото засяга и манталитета на хората, които са в прокуратурата. Ние не може да подминаваме тези неща. Говорим за живи хора, които имат свои мисли, чувства и обременености.

 

В петък главният прокурор остави впечатление, че диктува на ВСС как да протече избора на негов наследник. Г-н Цацаров обяви, че ВСС просто ще прегласува кандидатурата на Иван Гешев и няма място за нови кандидатури. Има ли той право на това?

 

В конституцията този въпрос не е уреден. Става дума за един текст от Закона за съдебната власт, приет след последната промяна на основния закон преди четири години. Този текст от закона създаде два отделни режима – на "късата" и "дългата писта". Когато президентът върне кандидата за главен прокурор, имаме две хипотези. При едната Висшият съдебен съвет (ВСС) може просто да прегласува върнатия кандидат. Другата опция е цялата процедурата да започне от начало с предлагане на нови кандидати.

 

Дали главният прокурор може да командва ВСС? Отговорът е "Не". Нито той, нито някой друг може да командва. Въпросът е доколко този текст от Закона за съдебната власт е издържан конституционно. Вече имаме проведен избор по "късата писта" с прегласуване на номинацията на съдия Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд. В случая със съдия Чолаков аргументите на президента да не издаде указ бяха други, че предстои встъпване на нов състав на ВСС и не е редно толкова важна позиция да се решава в последните дни на мандата на стария ВСС. Но и новият ВСС реши да проведе избора по "късата писта". Сега имаме липса на конкуренция. Въпросът тук е единствено дали президента ще сезира КС с искане да се разтълкуват тези процедури, които са проблемни от гледна точка на текстовете в основния закон.

 

Но дори и да сезира Констиционния съд, това няма да бъде убедителен аргумент за забавяне на указа за новоизбран главен прокурор?

 

Не, разбира се. Конституционният съд вече се е произнесъл по въпроса за президентския указ (че президентът действа в условие на обвързана компетентност и е длъжен да подпише указ след повторен избор – б.р.). Част от хората, които дебатират по сегашната ситуация, знаят за това. Вярно е, че понякога може да станем свидетели и на еволюиране на позицията на Конституционния съд. Аз лично имам въпроси към самия текст на Закона за съдебната власт за двете "писти", а не към конституционната разпоредба, задължаваща президента да подпише при повторен избор. Според мен КС няма да даде друг отговор за конституционната разпоредба, ако бъде питан. Имаме два органа, единият е колективен кадрови орган на съдебната власт - ВСС, а другият е едноличен – държавният глава. Хипотезите, които времето поставя пред нас, може да са различни. В момента са разсъждава върху това, че ВСС прави избор, който не се подкрепя от част от хората. Така се създава и спорът. Президентът на това основание призовава ВСС да премисли. Но може да имаме и обратната ситуация. ВСС да избере кандидат, който много да се харесва на обществото, но президентът по някакви съображения го спре, защото не го харесва. Трябва ли да затворим вратата на ВСС? Когато говорим за конституцията, винаги трябва да помислим за различните хипотези, които могат да се появят.

 

Колко може да се забави указът?

 

Няма срок в конституцията, но всичко трябва да се случва в някакви разумни рамки. Ако президентът сезира КС, това ще отнеме време. Имали сме случаи на много бърза реакция от КС, но тогава е било важно да се отговори бързо, защото иначе се губи смисълът от въпроса. Става дума за споразуменията с НАТО и актът на парламента, който даваше право на правителството да допуска натовски самолети да използват българското въздушно пространство. Тогава КС реагира бързо, защото ситуацията беше екстремна, но сега не е така. Обикновено минават няколко месеца, докато КС отговори.

 

Ако президентът забави указа толкова време, това ще е равнозначно на война между институциите.

 

Да, а войната между институциите е излишна. Нека не забравяме какви са функциите на президента. Той може да бъде арбитър и да балансира. Когато има такива функции, няма как да бави с месеци решението си, защото така ще излезе извън функциите си. Имали сме и такъв случай. След протестите през 1997 година д-р (Желю) Желев отказа да даде мандат за съставяне на правителство на БСП. Това бе на границата да бъде нарушението на конституцията, но има една особеност, която трябва да се вземе предвид. Д-р Желев бе в края на своя мандат и предстоеше встъпването на президента Петър Стоянов. Ставаше дума за дни. Понякога може да забавиш, за да прецениш, но не може да се бавиш до безкрайност.

 

Правилно ли беше решението на президента да върне кандидатурата на прокурор Гешев?

 

Правилно беше. Към него се обърнаха немалко хора и организации, които искаха това. След като има толкова сериозни възражения, президентът трябва да има ухо да чува обществото. Правилно беше, че не обяви решението си между двата тура на местните избори, за да не се възприеме като политическо решение. Не може да искаме от него повече мотиви, защото той изобщо не беше длъжен да се мотивира. Все пак даде аргументи, които ще станат повод за размисъл във ВСС. Дори президентът да реши да сезира КС, то решенията на съда действат занапред. Всичко, което се случило до онзи момент е легално и не може да бъде оспорено.

 

Овладяна ли е съдебната власт от политическата?

 

Имаме примери в тази посока. Имаме и много изказвания на магистрати и дори от председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Той говори за намеса, натиск и овладяване. Това са сериозни индикации, които трябва да накарат тези, които имат правомощия, най-малкото да разгледат случаите и да се бие тревога. В същото време самият конституционен модел на Висшия съдебен съвет включва и политическия компонент чрез представителите на парламента в него (половината от изборните членове – б.р.). Проблемът е в самата конституционна рамка. Съдебната власт е съдът. Прокуратурата трябва да е автономна институция извън съдебната власт. Тя трябва да бъде по-близо до полето на изпълнителната власт, но без да е подчинена изцяло на нея. Самата конституция възлага на изпълнителната власт да гарантира вътрешната сигурност. Едва тогава ще могат да се развият и процедурите за отчетността на прокуратурата и главния прокурор.

 

Прокуратура към изпълнителната власт или румънския модел?

 

Аз не бих определила румънския модел (с обща прокуратура и директорат за борба с корупцията по средните и високите етажи на властта) като един от най-красивите на света. Има по-удачни модели, които съществуват в Европа. В по-голямата част от Европа прокуратурата има автономия, която дава възможност за отчетност. Аз съм застъпник за такъв модел. За нашите условия това ще е най-добре. Разбирам страховете да се премести прокуратурата изцяло в изпълнителната власт. Тогава въпросът дали политиците се бъркат в съдебната власт ще стане излишен, защото на политиците това ще им е работата. До изкривявания лесно се стига, а и се познаваме какви сме на тия географски ширини.

 

Как се вписва в тая картина предложението на ЕК за сваляне на мониторинга?

 

Предложението на ЕК беше направено в края на мандата на тази комисия. Малко побългариха процедурата, но по-важното е дали се задава нещо друго и дали то ще бъде достатъчно ефективно. Проблемът със съдебната власт и с политическата намеса в дейността ѝ не е само български. Виждаме Полша и Унгария. Полша беше осъдена от Съда на ЕС без да е под мониторинг. Виждаме какво се случваше в Румъния през последните две години. Дано да имат сили европейските институции и да създадат ефективни механизми, с които да възпират опитите за намеса в работа на независимата съдебна власт. Ако искаме да направим работещи институции, трябва да можем да излъчим достатъчно независими хора, които да работят в тях. После трябва да създадем инструменти за институционално възпиране. В демократичната държава властите са така устроени, че да се възпират една друга. В България европейските институции биха могли да помогнат и да се надяваме, че ще го направят.

 

Венецианската комисия, например, от години се опитва да помогне на България, но някак все не успява. От години комисията говори за тоталитарния модел на българската прокуратура, а сега пак чакаме да ни го каже. Какъв е смисълът?

 

Още преди 11 години Европейският съд по правата на човека постанови по делото "Колеви срещу България", че трябва да се установи отчетност и търсене на отговорност от главния прокурор. Това не среща съгласие сред хората, които взимат решения и заради това чакаме отново Венецианската комисия да ни го каже. Тук пак се сблъскваме с конституционния модел, който първо слага председателите на върховните съдилища и главния прокурор в едно поле, но после ги разделя. Начинът, по който функционират съда и прокуратурата са различни. Хубаво е отвън да чуваме повече гласове, но още по-добре ще е нещо да правим.

Още по темата
Още от Интервюта

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?