Екатерина Захариева обеща спешно внасяне на съдебния закон

Новият правосъден министър Екатерина Захариева обеща в четвъртък "спешно" продължаване на съдебната реформа, започната от нейния предшественик на поста Христо Иванов. Тя обяви, че в рамките на три месеца Народното събрание трябва да приеме промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които да отразяват поправките в конституцията от края на миналата година. Според Захариева съдебната реформа е най-важният приоритет за управляващите и обеща това да си проличи в следващите месеци.

В същото време новият правосъден министър отказа да поеме всякакви конкретни ангажименти относно проекта за съдебен закон, който ѝ бе оставен в наследство от екипа на Христо Иванов. Захариева говори за първи път по-подробно за своите приоритети по време на дискусия, организирана от "ПанЕвропа България" по повод холандското председателство на ЕС. Преди това холандският посланик Томас ван Оорхост представи накратко приоритетите на неговата страна, сред които е и утвърждаването на върховенството на закона.

Засега остава ключов въпросът какво точно от проекта за съдебен закон ще бъде подкрепено от Захариева и управляващите от ГЕРБ. Министърът на правосъдието казва, че промените в закона трябва да стъпят върху окастрените промени в конституцията, но фактът е, че основният закон по никакъв начин не ограничава нейните действия.

Едно от най-важните предложения, записани в чакащия проект за нов съдебен закон, е премахването на единоначалието в прокуратурата, заради което в момента всички обвинители са тотално подчинени на главния прокурор, а не само на административните си ръководители и горните инстанции.

Предлага се и ликвидирането на първоначалната прокурорска проверка, която често се използва, за да бъде държан проверяваният в зависимост, без изобщо да има образувано разследване срещу него. Идеята е прокурорите да образуват директно досъдебно производство, което ще намали възможностите за своеволия, но главният прокурор Сотир Цацаров вече се обяви срещу тази идея.

Сред останалите важни моменти в проекта за нов ЗСВ е премахването на възможността за устни разпореждания на висшестоящите прокурори към подчинените им, като се разписва задължение ръководителите сами да се произнесат по съответната преписка, ако редовият прокурор откаже.

От ключово значение за съдиите е пълната демократизация в управлението на съдилищата – предлага се голяма част от решенията, взимани в момента от административните ръководители, да минат в правомощията на общите събрания. Освен това има идея съдиите да получат право да предлагат на ВСС кандидат-председатели и съветът да е длъжен да подлага на гласуване номинациите им.

Екатерина Захариева не се ангажирала с конкретна подкрепа за нито един от тези текстове. Политическата конюнктура не е благоприятна за приемане на радикалния закон, а ГЕРБ и ДПС вече показаха, че са готови да бранят позициите на главния прокурор. Това предизвика и оставката на Христо Иванов.

Въпреки това Екатерина Захариева ще трябва да предприеме конкретни реформаторски стъпки до 27 януари, когато се очаква мониторинговият доклад на Европейската комисия.

Министър Захариева обясни в четвъртък, че план-максимумът на реформата е хората да повярват, че получават справедливо правораздаване, но това няма да стане от "днес за утре".

"План-минимум е да се приемат поправките в Закона за съдебната власт", допълни тя.

Захариева обясни, че стои зад актуализирана съдебна стратегия, написана от екипа на Христо Иванов, която предвижда и реформа на държавното обвинение. Министърката изброи и други закони, които трябва да бъдат приети – Антикорупционният закон на Меглена Кунева, промени в наказателния процес и Търговския закон, новия Кодекс за административните нарушения и наказания.

"Това е много работа, но тя трябва да бъде свършена в рамките на не повече от две години. Няма да променим философията на съдебната реформа, защото тя е ясна", каза Захариева.

По време на дискусията холандският посланик обясни, че мониторинът на Брюксел ще продължи, докато България изпълни всички изисквания на Европейската комисия. Той напомни, че предишният доклад за страната ни е бил "доста критичен" и очаква развитието на ситуацията в следващия доклад.

Попитан за членството на България в Шенген, Томас вас Оорсхот заяви, че шенгенското пространство е "много важно постижение за ЕС", но в момента се намира под атака. По думите на посланика част от проблемите идват от по-слабия контрол по външните граници на ЕС от определени страни.

"Цел за всички е България да влезе в шенгенското пространство. Всички ще имаме полза от това. Но някои членки правят връзка на членството с върховенството на закона. Защото между двете има връзка между тях. Трябва да има работеща съдебна система", смята още дипломатът.

_______________

Този документ е  създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.