Екимджиев: КС трябва да прояви мъдрост по казуса с Кирил Петков

Конституционният съд (КС) трябва да вземе преди всичко мъдро и ерудирано решение по казуса "Кирил Петков", решение, съобразено със социално-политическите промени през последните 30 години, коментира правозащитникът адв. Михаил Екимджиев пред Mediapool. Според него КС не бива да използва лесния подход, прилагайки чисто формално конституционната норма.

Според основния закон само български граждани имат право да бъдат избирани за народни представители или министри. След решение на КС от 1995 година Жорж Ганчев бе обявен в несъвместимост заради двойното си гражданство и бе изваден от парламента.

Сега казусът е свързан със служебния министър на икономиката Кирил Петков, който е подал документи за отказ от канадското си гражданство през април т.г. Това е близо месец преди да бъде назначен за министър, но към момента не знае дали канадските власти са заличили двойното му гражданство, защото няма документ за това.

Казусът бе отнесен до Конституционния съд от ГЕРБ, след като темата бе повдигната от "Има такъв народ". Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ дори напусна заседанието на КСНС при президента, използвайки като претекст присъствието на Кирил Петков.

"Очакването към КС е да прояви мъдрост и да намери необходимия баланс между задължителния за конституцията консерватизъм, но и необходимостта от еволюция при тълкуването на конституционната норма при съобразяване със социално-политическите промени за последните 30 години", казва адв. Екимджиев.

Той напомня, че понятието за гражданство сега е много различно от това, което е влагано в него преди 1995 година. "Не би било изненадващо, ако КС излезе с различно решение сега", допусна адвокатът.

Твърде поляризиран дебат

Екимджиев напомни, че в дебата доминират две полярни тези. Една е формалистичната – че конституцията е ясна, решението на КС е ясно и Кирил Петков няма право да е министър. Другата е, че конституционният текст е безнадеждно остарял, в него няма здрав разум и поради това текстът трябва да бъде игнориран.

"Поддръжник съм на едно балансирано и нюансирано становище, което от една страна защитава смисъла на конституцията да брани устойчиви ценности и да бъде най-неподатлива на политическа конюнктура. Но има и друго. Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека са живи организми. Те не могат да съществуват във вакуум, встрани от историческото, социалното и икономическото развитие. Една правна норма винаги се тълкува в конкретен исторически и политически контекст", казва Екимджиев.

Светът се промени

Сега светът за българите е различен. Те могат да пътуват, работят и живеят свободно из ЕС и множество държави по целия свят, с които имаме сключени спогодби. Преди две години отпаднаха визите и за Канада.

"Живеем в един глобализиран свят, в който има свобода на движение, свобода на сключване на брак... Всичко това трябва да бъде отчетено като контекст. Казусът трябва да се вкара в контекст, да се прецени поведението на Кирил Петков и изискванията на канадската държава. Например, действал ли е той добросъвестно, подал ли е своевременно искане за освобождаване от канадското гражданство. На следващо място трябва да се прецени какво предвижда канадското законодателство при подаване на молба за освобождаване от гражданство", казва Екимджиев.

Той напомня, че Кирил Петков може да бъде освободен от канадско гражданство само по силата на суверенната воля на Канада. Това означава, че нито потърпевшият гражданин, нито българската държава могат да задължат Канада да предприеме някакви стъпки.

От гледна точка на тази перспектива изниква и правозащитен казус: Трябва ли Кирил Петков неопределено време да чака акт на държава, върху която нито той, нито България, могат да въздействат?

"Трябва ли той неопределено време да търпи ограничения и да не може да бъде депутат или министър в България заради решение, което е изцяло в ръцете на трета държава. Представете си, че не става дума за Канада, а за Афганистан. Страната се управлява от талибани, които България не признава за легитимна власт. Ако Кирил Петков имаше и афганистанско гражданство, трябваше ли той цял живот да бъде държан в неизвестност зарад талибаните?", пита адвокатът.

Позицията на ДПС е озадачаваща

Според Михаил Екимджиев позицията на ДПС по казуса "Кирил Петков" е меко казано озадачаваща. В Турция има стотици хиляди изселници от България, които разполагат с двойно гражданство, за които ДПС претендира, че им брани правата.

"Посланието към техния електорат е такова: Не си и помисляйте (да влизате в българската политика), защото ще влезете в много тежка процедура", казва Екимджиев.

Според него при всички положения нормата за двойното гражданство трябва да бъде омекотена от КС.

"Нормата не трябва да важи най-малкото при наличие на гражданство на друга държава в ЕС. Трябва да се промени и изискването президентът да е живял в България през последните 5 години, защото тя драматично противоречи на два от основополагащите принципи от Договора за функционирането на ЕС – правото на установяване и правото на придвижване", казва адвокатът.