Еконормите не може да се спазват само с тояга, трябва и морков

Не приемам партийни препоръки за новите шефове на паркове, екоинспекции и басейнови дирекции, казва министърът на околната среда Искра Михайлова

Еконормите не може да се спазват само с тояга, трябва и морков

Защитените зони ще влязат в кадастъра, за да е ясно предварително дали инвестиционните намерения засягат уязвими територии и ще се предотвратяват спорни и незаконни строежи. Освен това регионалните екоинспекции вече ще са длъжни да информират министерството на околната среда и водите за искащи екооценка проекти, които засягат защитени зони. Това казва министърът на околната среда и водите Искра Михайлова в интервю за Mediapool.

Тя съобщи още, че ще се понижи планираното от догодина вдигане на таксата, плащана от общините за депониране на битовите отпадъци, за да не се повишат драстично местните данъци за хората. Вместо 35 лв. за тон "пазарлъкът" е отчисленията да станат между 25 и 30 лв. Ще се свалят и банковите гаранции за площадките за събиране на цветни и черни метали, които сега са 25 хил. лв. за всяка фирма и 5 хил. лв. за всяка нейна площадка, за да не се разраства незаконната търговия. С пакетиране на проекти за строеж на депа за битови отпадъци пък България ще спасява евросредства за изтичащия програмен период.

Г-жо Михайлова, стана ясно, че заради липса на екооценки над 75 процента от общините все още нямат общи устройствени планове (ОУП), което е проблем за тяхното развитие, но и отваря вратичка за спорни строежи?

Имах в петък среща с кметове по този въпрос. Сякаш бръкнах в гнезда с оси. Има няколко групи проблеми с това, че отдел НАТУРА в Министерството на околната среда и водите не им одобрява оценките за съответствие. Сред тях са разминавания в картите на защитените зони, както и това, че те не се нанасят в кадастъра, който е само имотен регистър. Само в МОСВ са картите за имотите, които попадат в защитените територии. Затова се готви промяна в закона за кадастъра, за да се нанасят в него и защитените зони.

Другият кръг проблеми е свързан с това, че има допустим процент за действия и дейности, даже застрояване на част от защитени зони, но трудно може да се измери този процент. Например, една защитена територия попада в две съседни общини, а те имат планове – едната да речем 8 процента застрояване за ваканционно селище, съседната – за 37%, но двете като се събират заедно става 45 процента за защитената територия, което е недопустимо и ние спираме и двата проекта. Аз смятам, че по-скоро трябва да се даде път на проекта за 8 процента, а за другия да се работи по привеждане в съответствие, а не и двата едновременно да застинат.

Когато има ОУП и планове за управление на зоните НАТУРА, тогава ще имаме пълна яснота какво може да се случва в териториите и няма да има толкова спорове, обжалвания, незаконни строежи, посягане върху дюни и въобще защитени територии.

Това е болната тема, която миналата седмица отново се разпали покрай казуса със ски зоната Банско, който години наред не може да се реши, а екозащитници заявиха, че зад твърденията за разминавания в териториите по концесионен договор и териториален устройствен план на общината се крие нежелание за контрол. Така ли е и как ще се реши най-сетне този проблем?

Това е сходен на проблема с ОУП, с който аз ще имам "удоволствието" да се занимавам. Нещата стоят по следния начин – когато е сключен концесионният договор (с Юлен" АД – бел. авт.) не са били изчерпателно и напълно изброени всички обекти в територията по тогавашния териториален устройствен план. Какви са били причините – незнание, неточност или друго, не се наемам да коментирам, но тъй като смятам, че няма нищо тайно, съм наредила да се предоставят всички искани документи по случая.

Поискала съм подкрепата на колегите си от министерствата на инвестиционното планиране, на регионалното развитие, на младежта и спорта и правната дирекция в Министерския съвет и тази за концесиите, тъй като някои проблеми надхвърлят компетенциите на нашето министерство. Например, параметрите и качеството на този териториален устройствен план на община Банско и съвпадението между неговите граници и тази по геодезическото заснемане.

Ние тогава сме получили един план, сключили сме договор по него, а след това се прави заснемане и се вижда, че границите се разминават. Затова ни трябва експертизата на Министерството на инвестиционното проектиране, на кадастъра, за да се види какво е замерването, има ли цифров план. По отношение на посочените като незаконни обекти от гражданската организация (две ски писти, въжена линия, чайна и ски влек – бел. авт.) искаме становището на регионалното ведомство, за да се види чия собственост са те, кой ги стопанисва. Още повече тези обекти са извън обхвата на националния парк "Пирин". Иска се и становище на спортното министерство, ако тези бази са били техни. На етап сме на мобилизация на цялата държавна администрация, за да се намери решение в полза на държавата.

Какви са вариантите за такова решение?

Засега не мога да кажа, защото се чака и експертизата на териториалния устройствен план и оценката за обектите на концесионната територия. Всички тези елементи трябва да се насложат.

А какво се предприема относно върнатото от Върховния административен съд решение на министър Нона Караджова, че не е нужна екооценка на плана за подмяна на един от лифтовете?

Решението на този проблем ще е част от комплексните мерки, които ще се предприемат за ски зона Банско. Защото трябва да отчетем и желанието на местната общност за развитие на курорта, което пък трябва да стане през плана за управление на парка, но стана ясно, че ще се върви към актуализацията на стария, а не към нов план. Това също стои като въпрос и майсторлъкът ще е да се намери допирната точка – защитата на парка и развитието на региона.

Защо се получава така, че парковете от години работят без модерни планове за управление, макар за изработването на такива планове да бяха отпуснати и евросредства? Само обжалването на избора на изпълнителите ли пречи?

Факт е, че всички паркове работят с много остарели планове за управление и е трябвало да има нови такива, които да се обсъдят с обществеността, природозащитниците, земеделските производители, бизнесът, който се занимава с туризъм, защото това е най-добрият подход. Единственият проект на план за управление на парк, който върви в някакъв ритъм, е този за парк "Централен Балкан", за "Рила" се оспорва, за "Пирин" също.

Какво ще се предприеме при това положение?

За "Централен Балкан" има обществени обсъждания и се надявам при тях да се изслушат всички мнения и да се вземат разумни мерки. За "Рила" и за "Пирин" е много важно все пак до края на годината да се сключат договори с изпълнителите. Аз съм непоправим оптимист за това, защото, колкото и да звучи административно-чиновнически, дори проблемът със Седемте Рилски езера зависи от плана за управление на парка. Защото той ще регулира както достъпа до тях, така и всички съоръжения, които биха попречили да се качват бъгита, джипове и други и биха регулирали потока на коне, които разрушават пътеките. Ще има мерки за наблюдение на качеството на водата в езерата. Всичко това зависи от план, който да отразява сегашното състояние на парка, но и бъдещото му развитие. Ще направим всичко възможно да има такива планове.

Как върви конкурсът за нови директори на парковете, регионалните екоинспекции и басейновите дирекции?

Крайният срок за подаване на документи от кандидатите за постовете е 16 октомври. От тях очаквам и концепция за работата на съответното звено. За мен тези концепции са важни по няколко причини. Защото се оказа, че някои от регионалните структури са водили самостоятелна политика, различна от тази на министерството. Например регионалната екоинпекция във Варна е давала разрешителни за инвестиционни намерения за ветропаркове в райони, които дават много сериозен негативен ефект върху защитени зони и затова сме пред влизане в европейския съд заради Калиакра. Проблемът е, че министър Караджова е отменила решението на РИОСВ, но съдът е отменил нейното решение и това е последната капка в казуса.

Много свободно са децентрализирани тези структури.

Това означава ли, че ще бъдат централизирани отново?

Не и за сметка на бизнеса и гражданите. Не е логично и нормално да имаме регионални структури, а всички решения да се вземат централно. Но що се отнася до инвестиционни намерения в защитени зони по НАТУРА и по чувствителни теми ще искаме да имаме предварително информиране. Сега екоинспекциите не са длъжни да правят това, но вече ще трябва, когато става въпрос за защитени зони и потенциален комулативен ефект на проектите върху чувствителни територии, както например Черноморското крайбрежие.

Ще зависи ли и големината на инвестиционния проект?

Зависи, искам да видя и какво ще предложат хората, които имат намерение да ръководят екоинспекциите, защото се предполага, че те ще знаят и евентуалния инвеститорски поток.

Кой ще разгледа кандидатурите за тези постове и концепциите на претендентите и как ще се застраховате от политически назначения на експертни длъжности?

Ще има комисии. Съответно в тази за екоинспекциите ще влязат и представители на министерството, отговорни за политиките по околната среда, за парковете – експерти от отдела за биоразнообразие, за басейновите дирекции - от отдел "Води". А концепциите на кандидатите ще са застраховката срещу политически назначения, защото в тях те трябва да покажат не само вижданията си за развитието на съответната структура, но и познанията си в съответната област. Отделно са стандартните изисквания за ценз и управленски опит.

Отсега заявявам, че няма да приемам препоръки от партийни централи за кандидати, защото и това се е случвало в друго министерство, където в досието на служители са откривани препоръките от съответните партийни централи.

Каква сума може да загубим от отпуснатите от ЕС средства за изработка на планове за управление на парковете?

Като цяло по оста за биоразнообразието от бюджет 202.592 млн. лв. договорите са 83, а стойността на изпълнените договори е само 4 млн. лв. Останалите са в изпълнение, но само 12 проекта са поискали допълнителни плащания след авансовото. Четири от тях дори не са поискали авансово плащане и становището е да се изчака ноември и да се спрат онази, по които няма никакво движение.

Очаква се неизпълнение и на проектите за регионалните депа за твърди битови отпадъци. Там какви загуби на евросредства се очертават и какво ще се предприеме за намаляването им?

Действително има забавяне на проекти. Има депа, за които се знае, че няма да се случат. Други, ако не започнат да работят сега, няма как да се справят във времето. Примерно в Костенец, Самоков, не е дори обявена процедурата за избор на изпълнител на проекта. В Панагюрище пък е прекратена. Във Варна проектът за Аксаково се обжалва и може да не се сключи договор до края на годината. Има голям проект с подпроекти за Стара Загора, който е в процес на оценка и се наблюдава много внимателно. Същото е положението в Ямбол, където обаче има граждански протести. В Разлог също има протести срещу мястото на депото.

Преди края на ноември няма да има прекратени договори по оста за отпадъците, ще продължим да наблюдаваме нещата по възлагането на обществените поръчки. Има възможност да направим един голям инвестиционен проект от 50 млн. евро, в който да включим група депа и да го предложим на Европейската комисия за одобрение и по този начин да запазим парите. Брюксел няма нищо против това, но този общ проект трябва да бъде изпълнен до края на 2015 г. и всички депа вътре да се завършат в този срок. Рискът тук е, че ако са един по един проектите, ще се губят пари само за тези, които не се изпълнят, а ако са в един общ проект, едно депо да не стане – губим всички пари. Още не сме решили дали да предприемем такъв ход.

Заради въведената такса за депониране на отпадъците, която плащат общините и която през 2014 г. ще се вдигне сериозно, се прогнозира драстичен ръст на таксата смет догодина. Какво да очакват гражданите и бизнесът?

Това е заложено за постигане на целите за намаляване на обема депонирани отпадъци. За съжаление обаче за изпълнението на тази цел се залага само икономическият механизъм на тоягата, а морковът го няма. Ясно е, че ние не може да се откажем от въведените отчисления за депониране на отпадъците, които трябва да стимулират общините да разделят сметта. Но съм съгласна, че за 2014 г. е заложен над два пъти ръст на отчисленията. Работи се за намаляване на скока на отчисленията догодина и по-плавното им повишаване после. Тоест, те да се съчетаят с възможности през следващия програмен период, когато няма да се финансират депа, а съоръжения за разделно събиране на отпадъците, за компостиране, сепариране и оползотворяване. Така гражданите няма да бъдат така натоварени и ще покажем и моркова.

Ясно ли е вече с колко ще се намали таксата за депониране на битовите боклуци?

Сега предвиденото повишение е от 15 лв. на 35 лв. за тон. Водят се разговори със сдружението на общините и сега "пазарлъкът" е отчислението да стане от порядъка на 25 или 30 лв, което е по-приемливо.

Как ще стане изчисляването на такса смет според изхвърлените битови отпадъци, а не според данъчната оценка на имота, което трябва да се въведе от 2015 г., съгласно предвидени поправки в Закона за местните данъци и такси?

Това трябва да решат общините и те имат цялата 2014 г. на разположение, за да изберат модел. Такава опция съществуваше и досега, но много по-лесно беше за общините да определят таксата смет според данъчната оценка и така да налагат втори данък на гражданите.

Много по-лесно ще се приложи таксата според отпадъците в малките населени райони с еднофамилни къщи, където лесно може да се измери количеството изхвърлян битов отпадък. В големите градове ще е трудно. Обсъждат се вариантите. Един от тях е принципът на таксите за входа – разделят се разходите на живеещите и се определя дължимата сума. Лесният вариант е количеството боклук, генерирано в съответното населено място, да се раздели на броя жители. Така се определя дължимата такса на човек и според членовете на домакинствата се плаща. Иначе много са възможностите. Например с разноцветни чували, които се продават от общината на различна стойност, но за това трябва висока гражданска култура и навици години наред. Съчетано с разделяне и преработка на рециклируемите отпадъци, крайният ефект ще е намаляване на таксата смет.

С общините се договаряме също така целите, които са поставени за разделното събиране на отпадъците да се отчитат на местно ниво, за да могат те да бъдат стимулирани. Така ако една община намали депонираните битови отпадъци с определен процент, да получава 50 процента намаление на дължимите отчисления за тяхното депониране.

Целта не е да събираме едни пари, а да се намалят депонираните отпадъци, а отчисленията да се използват за разделно събиране на сметта.

Доста рестрикции в събирането на цветни и черни метали разбуниха недоволството на фирмите, които се занимават със скрап и според които има ръст на незаконна такава търговия. Общините от своя страна трябва да направят от догодина площадки за безвъзмездно предаване на този вид отпадъци, стари електронни уреди и др. Имат ли те тази готовност и така ли ще останат нещата законодателно?

Общините искат помощ за изграждане на площадките, а рециклиращите черни и цветни метали организации продължават категорично да са против общинските безвъзмездни площадки, тъй като им се взема бизнесът. Според тях с 30 процента е намаляло изкупуването на такива отпадъци и със също толкова е нараснал износът им. Това е загуба за индустрията на страната, тъй като металите са важна суровина. По този въпрос предстои да се работи. Имахме среща миналата седмица и проблемът е, че законните площадки за събиране на цветни и черни метали са намалели с 900 броя, но на незаконните расте. И тук само рестрикциите няма да свършат работа.

Обсъжда се намаляване на размера на банковата гаранция, която сега се плаща за площадка за търговия с цветни и черни метали. Коментира се възможността да има общински площадки за събиране на отпадъци и като дивани, маси, и други, които е недопустимо и грозно да ги оставяме край контейнерите в града. Явно и тук трябва да покажем моркова, тъй като не сме дорасли безвъзмездно да си предаваме отпадъците. Затова ще има промени и на тези изисквания, които ще гледаме да съгласуваме и да внесем за обсъждане в парламента до края на годината.

Каква е визията ви за реформата във водния сектор?

Ох, това ми е болната тема, но този път - щем не щем, реформата ще трябва да стане, защото от Европейската комисия ясно са ни разписали срок до 2016 г. тя да се случи, ако искаме евросредства за водния сектор. До края на годината трябва да представим в Брюксел много ясен план за действие с разписани конкретни мерки и графици за изпълнението им. Този план също така трябва да отчита ефекта от досега направените инвестиции от еврофондовете във водния сектор. Остава решимостта да се оправят нещата със собствеността на ВиК-мрежите, да може след това да се уреди и ползването на активите от операторите и съответно финансирането на ВиК-обекти с пари от еврофондовете.

ВиК-концесиите остават ли тема табу?

За съжаление коментарите с общините в тази насока винаги опират до негативните обществени реакция заради концесията на "Софийска вода" и по-скоро засега няма да се предприемат други такива действия.

Трябва да сме наясно обаче, че инвестициите във водната мрежа се отразяват върху цената, също както стоят нещата с тока. Трябва да има балансирано решение, защото ако много поскъпне водата, ще трябва да се върви към водни помощи както има енергийни.

Как приключихме предприсъединителната пограма ИСПА в сферата на околната среда?

От средствата са усвоени 86.5 процента, тотално загубен е проектът за регионален център за управление на отпадъците в Кърджали. С 3.7 млн. лв. от националния бюджет се изпълнява проектът за закриване и рекултивиране на стари сметища, което трябваше да приключи още преди две години, но още продължава. Нетната финансова корекция за неизпълнение на проекти е 16 млн. евро.

След като правителството на ГЕРБ обяви, че през Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, което е на подчинение на МОСВ, са финансирани неправомерно общини на ДПС и дейността му бе преструктуриране, предвождате ли от своя страна промяна в работата на това звено?

Да, смятаме да променим приоритетите му и то вече да не е патерица на оперативната програма "Околна среда", а да работи пълноценно. Като начало ще отворим за финансиране всички водни проекти, които бяха спрени от предишното управление на министерството, но имат 50 на сто изпълнение, за да може те да бъдат приключени и да има смисъл от направените вече инвестиции. За това са нужни 50 млн. лв. през 2014 г., които се надяваме, че ПУДООС ще получи от бюджета. Таксите, които предприятието събира от предприятията, генериращи опаковки на пазара, намаляват, тъй като с годините бизнесът предпочита да се включи в организации и системи за разделно събиране на отпадъците, тъй че искаме от финансовия министър повече средства от бюджета.

Споделяне
Още по темата
Още от Интервюта

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?