Екоорганизации рекетират минния бранш и металургията

Екоорганизации рекетират минния бранш и металургията с неверни информации за замърсяване на околната среда, ефектът от което ще е геноцид и смърт на десетки хора. Това заявиха представители на най-големите компании в бранша “Челопеч Майнинг”, “Елаците мед”, “Асарел Медет”, “Каолин”, “Аурубис”, “Минстрой Холдинг” и други.

 

Те излязоха обезпокоени от факта, че в обществото се създава негативна кампания против бранша, осигуряващ заетост на близо 40 000 души.

 

“Индустрията е под голям натиск и атака. Ако се позволи дестабилизация на сектора, това означава, че ще се дестабилизира и икономиката на страната, защото той е гръбнакът на българската индустрия в момента”, заяви Алекс Нестор, зам.-председател на Българската минно-геоложката камара (БМГК).

 

Индустрия в подем

 

Въпреки кризата минният бранш и металургията трета поредна година са в подем. Общият добив на полезни изкопаеми е нараснал с 13% през 2011 г. спрямо година по-рано, сочат данните на БМГК. Така на глава от населението се пада по 13 тона продукция, което е над средното в световен мащаб, посочи Иван Андреев, изпълнителен директор на БМГК. В Европа България е трета по добив на мед и четвърта – на злато, допълни той.

 

Общата стойност на произведената продукция на предприятията в сектора възлиза на 2.8 млрд. лв. през 2011 г., което е ръст от 21% спрямо предходната година. С най-голям принос е добивът на метални полезни изкопаеми и въглища – общо над 73%. Това е 4% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.

 

През 2011 г. в минната промишленост са били заети 24 931 души, което е с 812 души по-малко спрямо година по-рано. Средната годишна заплата в отрасъла е била 13 681 лв., като в рудодобива достига 16 820 лв. Това е увеличение от 310% от 2000 г. досега, отчете Иван Андреев. По думите му производителността на труда е близо 2.5 пъти по-висока от средната за индустриалния сектор.

 

Произведената продукция в металургията през 2011 г. е 7.2 млрд. лв., докато година по-рано е била – 6.3 млрд. лв., каза Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). В сектора са били заети 12 211 души през 2011 г., което е с 4000 работници по-малко спрямо 2009 г.

 

След приватизацията на големите предприятия в сектора досега са инвестирани над 4 млрд. лв. в технологична модернизация, подобряване на работната среда и опазване на околната среда, посочи Паунова. По думите ѝ ефектът от това е, че днес българската металургия е конкурентоспособна на европейската. Страната ни произвежда над 12% от електролитната мед на ЕС и около 4-5% от оловото и цинка, отбеляза Паунова.

 

Рекетьорите

 

Така заради добрите финансови резултати на фирмите идват рекетьорите.

 

“Едни от тях правят атаки с цел рекет и изнудване, а други са се включили в изпълнението на политически кампании, предвид предстоящите избори догодина”, каза Алекс Нестор, зам.-председател на БМГК с уговорката, че браншът няма нищо против неправителствените организации (НПО), които допринасят за развитието на демокрацията. Той раздели НПО-тата на четири групи. В едната са тези, които търсят баланс между бизнеса и екологията. В другата - НПО-та против бранша, които не са добре информирани. Третата са т.нар. фанатици, които принципно са против всякаква индустрия. И последната най-опасна са рекетьорите.

 

Такава организация е “Коалиция за устойчиво развитие”, посочи Алекс Нестор. По думите му тя е регистрирана легитимно, като в нея влизали екоорганизации с по един до трима представители от различни краища на страната. По този начин те натрупвали критична маса, за да могат да участват в международни проекти.

 

Председател на управителния съвет на “Коалиция за устойчиво развитие” е бившият журналист и някогашен собственик на несъществуващата вече агенция “Балкан” Дончо Иванов, показва справка в сайта на организацията.

 

Методът на действие на НПО-тата рекетьори е да намерят един, двама недоволни в съответния регион, където има минна и тежка индустрия. Двамата недоволни правят инициативен комитет. След това идват в София и дават пресконференция, на която обясняват, че човешкият живот е най-висшата ценност, а индустрията трови живота им. Така описа начина им на работа Алекс Нестор.

 

НПО-тата рекетьори обикновено се обръщат към адвокатите на фирмите в бранша с искане да им се плати, за да не ги закачат, каза Алекс Нестор. Обикновено зад такива НПО-та стоят маргинални политици, каза той без да посочи имена.

 

Според журналистката Мария Шахъмова това са евродепутатът Слави Бинев, който прави акция срещу златодобива в Крумовградско, бившите царски дейци от НДСВ Борислав Цеков и Стоян Ганев, както и лидерът на “Екогласност” Александър Каракачанов.

 

Зад атаките стои политически клуб “Екогласност”, каза Димитър Ангелов, изпълнителен директор на “Каолин”. Според него сценарият е един и същ на всички мероприятия – обвинения в геноцид, умиращи хора, натровени реки.

 

Над 1 млрд. лв. инвестиции в околна среда

 

За последните години, след приватизацията на предприятията, са инвестирани над 1 милиард лева в опазването на околната среда, заяви Иван Андреев, изпълнителен директор на БМГК.

 

Той даде пример как “Елаците мед” са превърнали хвостохранилището в естествена поляна и гора, а изхвърляните въглеродни емисии в атмосферата са намалели с над 5000 тона вследствие на модернизацията на производството.

 

Около една четвърт от всички инвестиции на “Челопеч майнинг” са вложени в подобряване на околната среда, каза Константина Градева от компанията. Така са рекултивирани терени, които са били нарушени от минната дейност, възстановени са 16.4 хектара земи, засадени са над 150 000 дървета и храсти общо за над 2 млн. лева. Инвестициите в нови технологии, щадящи околната среда, пък възлизат на над 10 млн. лева от 2004 г. до 2011 г. Още 7.5 млн. долара са вложени в модернизацията на хвостохранилището, а 70 млн. долара са инвестирани за въвеждането на технология за едро трошене под земя.

 

Покупката на “Горубсо Мадан” за 35 млн. лв. от “Минстрой Холдинг” пък беше дадена за пример за устойчиво развитие на региона. От сделката над 10 млн. лв. са отишли за покриването на неплатени осигуровки на работниците, 5 млн. лв. ще бъдат инвестирани в ново оборудване, а до 6 години ще бъдат разкрити 900 нови работни места, посочи Николай Вълканов, собственик на “Минстрой холдинг”.