Екопътека "Марина река" е зеленият музей на парк "Странджа"

Екопътека "Марина река" се намира в Природен парк "Странджа", в непосредствена близост до самата едноименна река и в сърцето на защитената местност със същото име. Самата Марина река извира северно от границите на резерват "Силкосия", в близост до село Българи. До екопътеката се стига с автомобил, като има изграден малък неохраняем паркинг. Тя започва от пътя Царево - Малко Търново, на около 12 км от Царево. За да я минете ви трябват около 50 минути в едната посока. Тя е наричана "Живият музей на терциерна Европа", но определено е зеленият музей на парк "Странджа".

Екопътеката е подходяща за всякакви хора, защото е широка и удобна. Маршрутът е кратък, лесен и достъпен. Той минава по стар коларски път сред дъбово-букова гора. Навсякъде сте заобиколени от източен бук, източен горун, дъб лъжник и благун. Поставени са табели с описания и снимки на растителните видове, които се срещат. Това допълнително обогатява туристите.

Екопътека "Марина река" е обозначена със синя маркировка. Тя е една от най-добре обурудваните в страната с информационни табели за растителните и животинските видове в региона. Обособени са 5 модула, посветени на растенията, земноводните, влечугите, птиците и бозайниците. Направена е за децата класна стая на открито. Та е любопитно оформена с чинове за учениците, място за учителя и класна дъска.

Растителността в района е стара от преди 65 млн. години, защото е от времето на терциера. Това е периодът между измирането на динозаврите преди 65 млн. години и последния ледников период преди 1.8 млн. години. Видовете в региона са се капсулирали, тъй като през последното заледяване само Странджа планина и Кавказ от цяла Европа не са били сковани в лед. По време на терциера в цяла Европа има богата растителност, която през ледниковата епоха в продължение на хиляди години е покрита с до 25 м лед. Странджа е единствената част на континентална Европа, която не е покрита с лед, заради което и много от растенията тук са толкова древни.

В нея растат зеленики (цъфтят през май), тисово дърво (чиято дървесина е толкова здрава, че в миналото от нея са правели лъкове и стрели), както и вечно зелените храсти на лавровишната и джела. Най-известна е странджанската зеленика, кото е висок вечнозелен храст със силно разклонено стъбло. Листата са лъскавозелени, едри, продълговатоланцетни и голи. Стъблото е с гладка сива кора. Цветовете са едри, лилаворозови, събрани по върховете на клонките в чадърести съцветия. Достига височина до 3 метра, като е богата на алкалоиди и е силно отровна.

Всяка година се организира "Фестивал на зелениката", който е най-популярният и най-красивият в Бургаска област. Провежда се на различно място в Странджа, но винаги е през месец май, когато зелениката цъфти. Организатор е природен парк "Странджа", Изпълнителната агенция по горите и Югоизточно държавно предприятие – Сливен. С всяка изминала година фестивалът е все по-успешен и с все повече маршрути и посетители. Програмата включва различни състезания и конкурси. Местните хора представят кулинарни умения, танци и ръкоделия, характерни за региона.

Паркът притежава европейско значение по отношение своето богатство от 42 вида сладководни и проходни риби. В горното течение на Марина река се срещат лешанката и застрашената в Европа източна балканска пъстърва. Сред земноводните са южният и малкият гребенести тритони, горската дългокрака жаба. Старите гори край долината на реката са обичайно местообитание за смока-мишкар и смокът-стрелец. Ендемични представители на гущерите са защитените в България и в Европа понтийски горски гущер и източен крехар. В разредените участъци на гората и по поляните може да се срещне късокракият гущер, защитен на национално и европейско ниво и включен в Списъка на световно застрашените видове. Обитател на горите и горските поляни е шипоопашатата костенурка, включена в Списъка на световно застрашените видове.

Тук са съсредоточени едни от най-плътните консервационно значими популации в България на южния белогръб кълвач и на черния кълвач. В широколистните гори на защитената местност се среща полубеловратата мухоловка, определена като "застрашена от изчезване" на европейско ниво и включена в Световния списък на застрашените видове, както и защитения на национално и европейско ниво козодой. Черният щъркел обитава горите, откритите пространства и отвесните скали край долното течение на Марина река.

От дневните грабливи птици в долината гнездят и ловуват защитените в България и Европа голям и малък ястреб, орел-змияр, осояд и малък креслив орел. Над Марина река преминава Via pontica - един от двата най-големи прелетни пътища на птиците в Европа. От нощните грабливи птици обитатели на Марина река, поставени под европейска и национална защита, са горската улулица и бухалът. От бозайниците са характерни ендемичната южночерноморска къртица и защитеният в България и в Европа източноевропейски таралеж. Защитени в Европа представители на земеровките са малката водна земеровка, срещаща се покрай реката, и малката кафявозъбка, горски и обикновен сънливец, включени в Световния списък на застрашените видове. Сред прилепите е установена най-многобройната за страната популация на дългоухия нощник. Видът е включен с категория "уязвим" в Световния Червен списък. По бреговете на реката и в горите около нея се срещат видра, златка, дива котка, вълк и чакал, както и дива свиня, сърна и благороден елен.

Важното значение на защитената местност "Марина река" по отношение на опазването на всички тези растителни и животински видове, прави местната екопътека уникална за България. Тя е истинският зелен музей на Европа.

*Публикацията е изготвена по проект на Министерството на туризма – "Живописните екопътеки на България"