Екозащитници обявиха алтернативни на правителствените мерки срещу незаконната сеч

Екозащитници обявиха алтернативни на правителствените мерки срещу незаконната сеч

Шестнадесет алтернативни на правителствените мерки срещу незаконната горска сеч, предложиха в сряда от Коалиция "За да остане природа в България" на кабинета, който обяви свои идеи за поправки в Закона за горите, които да ограничат нерегламентираният дърводобив, за да се свали наложеният през март мораториум върху износа на дръвесина.

Според природозащитниците, предложените от правителството мерки са необходими и навременни, но се правят, без да се промени цялостната философия на Закона за горите и заради това няма да постигнат търсения ефект.

Проектопромените на правителството засягат опазването на гори върху земеделски земи, подобряване на контрола върху транспорта и складирането на добитата дървесина чрез използването на GPS-устройства и видео-камери за наблюдение, както и повишаване на изискванията за придобиване на правоспособност от лицензираните лесовъди и търговците, извършващи дейности в горските територии, припомнят от организацията.

Според нейните членове обаче, те няма да доведат до съществено подобрение в управлението и опазването на българските гори заради високото ниво на корупция в сектора, неефективното правораздаване, липсата на достатъчна финансова обезпеченост и независимост на горските контролни органи и размитата отговорност на участниците в дърводобивния процес.

Затова екозащитниците предлагат 16 прости и пряко приложими мерки, които реално да ограничат незаконните практики в горите.

Едно от исканията е Законът за горите да ограничи експорта на незаконна дървесина като се разреши единствено на държавните горски предприятия да изнасят необработена дървесина, която е добита от държавните гори.

Според коалицията, за да се спре бракониерството е необходимо да се забрани дърводобивът извън работно време и контролните органи да имат правото да конфискуват всички средства, използвани за незаконен добив и транспорт на дървесина, независимо от собствеността. На конфискация следва да подлежат и моторните триони на лица, които се намират в горски територии без да имат позволително за сеч или разрешително за моторния трион, смятат екозащитниците.

Мащабните сечи в частните гори могат да се ограничат, ако законът изисква съгласието на всички законни собственици на всяка гора, а не само на един от тях, без знанието на останалите, допълват те.

Те предлагат, за да не се разпиляват усилията на контролните органи, да се ограничи срокът, в който се позволява дърводобив в дадено насаждение. Добитата в държавни и общински гори дървесина трябва да се продава предимно от централен склад и чрез електронни търгове. Задължително трябва да се премахне използването на хартиените превозни билети, които позволяват голям спектър от манипулации и на практика са основно средство за "узаконяване" на произхода на незаконно добитата дървесина в България. С цел повишаване на прозрачността в горския сектор е необходимо да се въведе и централизирана електронна система за проследяване движението на добитата дървесина, до която да има широк достъп и да позволява гражданите да изискват проверки за законността на дървесината върху всяко превозно средство.

Промени, свързани с философията на Закона за горите, са наложителни по отношение отделянето на Изпълнителната агенция по горите от Министерството на земеделието и храните и финансовото стимулиране на служителите по контрола и опазването на горите. В Закона за горите трябва да бъде ясно вменена и материална отговорност на всички участници в дърводобивния процес при допуснати нарушения, за да се прекрати порочния модел отговорността за всички нарушения в горите да се прехвърля на секачите, които са предимно от ромски произход, посочват от "За да остане природа...".

Според екоактивистите, концесиите за дърводобив са една от най-големите опасности за българските гори и затова трябва да се премахне възможността за сключване на дългосрочни договори за възлагане на добив на дървесина и продажба на дървесина на корен, с изключение на продажбата на добита дървесина. Дългосрочните договори не само не решават някакъв проблем на държавата, тъй като ползването в държавните гори расте ежегодно, но на практика, при сегашните високи корупционни нива, създават условия за още по-занижен контрол и още по-значителни злоупотреби, смятат природозащитниците.

Те дават като пример признатата невъзможност на държавата да контролира изпълнението на концесията за ски-зона Банско в Национален парк "Пирин", проблемите с дългосрочните договори за добив в Трън и Етрополе, както и ловните концесии в Родопите, Странджа и Стара планина.

Освен това, разследвания в Румъния12 доказват опасността от значителни злоупотреби и насърчаване на незаконния дърводобив при монополизирането на горския сектор от големи фирми, които единствено биха покрили изискванията за дългосрочни договори, аргументират се още от организацията.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес