Екозащитници обявиха алтернативни на правителствените мерки срещу незаконната сеч

Шестнадесет алтернативни на правителствените мерки срещу незаконната горска сеч, предложиха в сряда от Коалиция "За да остане природа в България" на кабинета, който обяви свои идеи за поправки в Закона за горите, които да ограничат нерегламентираният дърводобив, за да се свали наложеният през март мораториум върху износа на дръвесина.

Според природозащитниците, предложените от правителството мерки са необходими и навременни, но се правят, без да се промени цялостната философия на Закона за горите и заради това няма да постигнат търсения ефект.

Проектопромените на правителството засягат опазването на гори върху земеделски земи, подобряване на контрола върху транспорта и складирането на добитата дървесина чрез използването на GPS-устройства и видео-камери за наблюдение, както и повишаване на изискванията за придобиване на правоспособност от лицензираните лесовъди и търговците, извършващи дейности в горските територии, припомнят от организацията.

Според нейните членове обаче, те няма да доведат до съществено подобрение в управлението и опазването на българските гори заради високото ниво на корупция в сектора, неефективното правораздаване, липсата на достатъчна финансова обезпеченост и независимост на горските контролни органи и размитата отговорност на участниците в дърводобивния процес.

Затова екозащитниците предлагат 16 прости и пряко приложими мерки, които реално да ограничат незаконните практики в горите.

Едно от исканията е Законът за горите да ограничи експорта на незаконна дървесина като се разреши единствено на държавните горски предприятия да изнасят необработена дървесина, която е добита от държавните гори.

Според коалицията, за да се спре бракониерството е необходимо да се забрани дърводобивът извън работно време и контролните органи да имат правото да конфискуват всички средства, използвани за незаконен добив и транспорт на дървесина, независимо от собствеността. На конфискация следва да подлежат и моторните триони на лица, които се намират в горски територии без да имат позволително за сеч или разрешително за моторния трион, смятат екозащитниците.

Мащабните сечи в частните гори могат да се ограничат, ако законът изисква съгласието на всички законни собственици на всяка гора, а не само на един от тях, без знанието на останалите, допълват те.

Те предлагат, за да не се разпиляват усилията на контролните органи, да се ограничи срокът, в който се позволява дърводобив в дадено насаждение. Добитата в държавни и общински гори дървесина трябва да се продава предимно от централен склад и чрез електронни търгове. Задължително трябва да се премахне използването на хартиените превозни билети, които позволяват голям спектър от манипулации и на практика са основно средство за "узаконяване" на произхода на незаконно добитата дървесина в България. С цел повишаване на прозрачността в горския сектор е необходимо да се въведе и централизирана електронна система за проследяване движението на добитата дървесина, до която да има широк достъп и да позволява гражданите да изискват проверки за законността на дървесината върху всяко превозно средство.

Промени, свързани с философията на Закона за горите, са наложителни по отношение отделянето на Изпълнителната агенция по горите от Министерството на земеделието и храните и финансовото стимулиране на служителите по контрола и опазването на горите. В Закона за горите трябва да бъде ясно вменена и материална отговорност на всички участници в дърводобивния процес при допуснати нарушения, за да се прекрати порочния модел отговорността за всички нарушения в горите да се прехвърля на секачите, които са предимно от ромски произход, посочват от "За да остане природа...".

Според екоактивистите, концесиите за дърводобив са една от най-големите опасности за българските гори и затова трябва да се премахне възможността за сключване на дългосрочни договори за възлагане на добив на дървесина и продажба на дървесина на корен, с изключение на продажбата на добита дървесина. Дългосрочните договори не само не решават някакъв проблем на държавата, тъй като ползването в държавните гори расте ежегодно, но на практика, при сегашните високи корупционни нива, създават условия за още по-занижен контрол и още по-значителни злоупотреби, смятат природозащитниците.

Те дават като пример признатата невъзможност на държавата да контролира изпълнението на концесията за ски-зона Банско в Национален парк "Пирин", проблемите с дългосрочните договори за добив в Трън и Етрополе, както и ловните концесии в Родопите, Странджа и Стара планина.

Освен това, разследвания в Румъния12 доказват опасността от значителни злоупотреби и насърчаване на незаконния дърводобив при монополизирането на горския сектор от големи фирми, които единствено биха покрили изискванията за дългосрочни договори, аргументират се още от организацията.