Експеримент превърна отпадъчен СО2 в камъни

Учени смятат, че са открили начин за решаване на проблема с изхвърляните във въздуха въглеродни емисии – просто ги превръщат в камъни, предаде ББС.

Изследователи съобщават, че са извършили експеримент в Исландия, при който са вкарали отпадъчен въглероден двуокис и вода на няколкостотин метра в подземни вулканични скали. Реакциите с минералите в дълбоките базалтови недра са превърнали СО2 в стабилна неподвижна варовикова основа.

"От инжектираните от нас 220 тона СО2 95 процента се превърнаха във варовик за по-малко от две години", разказва Йорг Матър от Саутхемптънския университет във Великобритания.

"Беше огромна изненада за всички учени от проекта. Помислихме си: Уау! Това е наистина бързо", допълва той.

Целта на изследователите е била да проучат възможните решения на проблема с климатичните промени, предизвикани от изхвърляните парникови газове, чрез тяхното "улавяне и складиране".

Предишни експерименти опитваха инжектиране на чист СО2 в пясъчни основи или в дълбоки солени водоносни хоризонти, но оставаха опасенията за обратно изпускане на вредните газове в атмосферата.

Проектът "Карбфикс" (Carbfix) в Исландия обаче търси начин да задържи въглеродният двуокис здраво на едно място. Работейки с геотермалната електроцентрала "Хелишейди" край Рейкявик, учените смесват СО2 с вода и получената леко киселинна течност се инжектира на стотици метри дълбочина във вулканични скали.

Водата с ниско pH е влязла в реакция с калциевите и магнезиевите йони в базалта и са се получили калциеви и магнезиеви карбонати. Взета със сонда проба извадила порест камък, чиито кухини са били пълни с бели карбонати.

Изследователите също така "бележат" инжектирания СО2 с карбон-14, радиоактивна форма на елемента, която ако има теч на въглеродния двуокис на повърхността, би показала това. Досега обаче не са открити следи от изпускане на вредните газове от естествения им склад.

"Това означава, че можем да вкараме долу големи количества СО2 и да ги съхраняваме по много безопасен начин", посочва друг от изследователите в проекта Мартин Стът от обсерваторията "Ламонт-Дохърти" на американския Колумбийски университет.

Според него в бъдеще може да се помисли методът да се приложи за електроцентрали, разположени в близост до базалтови скали, в които може директно да се пращат произвежданите от тях въглеродни емисии.

"Можете да откриете базалт на всеки континент и вече няма да има грижа за проблема със СО2", допълва доктор Матър.