Експерти: България още не е готова за еврото

Не е вярно, че валутният борд у нас пречи на растежа на икономиката. Няма по-добър вариант от запазването му до присъединяването на България към еврозоната. Засега обаче страната все още не е готова за тази стъпка и няма нужда да се бърза с нея.

Около това становище се обединиха икономисти пред Mediapool по повод изказванията на бившия премиер Иван Костов и на един от бащите на борда – Красимир Ангарски, че паричният съвет е временна мярка, която вече започва да пречи на икономиката.

В момента стратегията на българските власти е от борда да се излезе чрез присъединяване към еврозоната.

На научна дискусия в края на февруари Костов разви тезата, че ако няма скорошна перспектива за влизане в еврозоната, България трябва да излезе от валутния борд. По думите му в противен случай страната ще продължи да изостава твърде много с икономическото си развитие.

Аргументите на Костов са, че прекалено дългото поддържане на борда води до формирането на различни дисбаланси в икономиката и до изоставане в икономическото развитие. По думите му има доклад на МВФ, в който е посочено, че държавите с валутен борд изостават в сравнение с тези, които нямат такъв строг паричен режим. "През 1997 г. например Румъния и България имаха еднакъв БВП на глава от населението, докато през 2016 г. БВП на глава от населението в Румъния е с 43% по-висок“, изтъкна Костов.

Финансистът и ръководител на работната група за въвеждането на борда през 1997 г. Красимир Ангарски също разви подобна теза. "Валутният борд вече пречи на икономическото развитие на страната. Търпим ограниченията от 20 години и вече идва момент, когато трябва да предприемем нови действия за преминаване в по-добър режим“, заяви той. По думите му негативите на борда са болезнено преструктуриране на икономиката, загуба на растеж и ниски доходи.

Благодарение на борда в момента всеки лев е покрит с валутни резерви в евро, като по последни данни на БНБ покритието на борда е много добро - около 160%. На практика централната банка няма самостоятелна парична политика. Освен това БНБ не може да кредитира нито правителството, нито търговските банки.

Десислава Николова: Няма негативни ефекти от борда

"Теоретично се твърди, че фиксираният валутен курс за продължителен период от време може да намали конкурентоспособността на икономиката, защото причинява реално поскъпване на валутата и потиска износа. За България обаче това допускане на практика не е вярно, защото има много добре представящ се износ“, обясни пред Mediapool икономистът от Института за пазарна икономика Десислава Николова. Тя е правила задълбочено икономическо изследване за това доколко реалното поскъпване на лева вреди на износа, но се оказало, че това е част от равновесен процес, защото България е догонваща икономика.

"До момента фиксираният курс не спъва износа на България. Освен това в експорта на страната има силен вносен компонент, който е по-евтин, и това подпомага износа. Така че, проблем с борда няма и за 20 години никой не е отчел никакви негативни ефекти от него. Напротив, има само позитиви, например разумната фискална политика и финансовата стабилност“, твърди Николова.

По думите ѝ единствената целесъобразна стратегия за изход от борда е присъединяване към еврозоната, но въпросът е кога да стане това.

"В момента има два проблема. От една страна, България не е готова, а от друга – еврозоната също не е в режим на прием на нови членове“, посочи Николова. По думите ѝ за последно държава е приета във Валутно-курсовия механизъм II (т. нар. ERM II) през 2006 г. Извън числовите Маастрихтски критерии, на които България като цяло отговаря, има и други проблеми – страната за трета поредна година е в процедура по макроикономически дисбаланси, има действащ Механизъм за сътрудничество и проверка, а и все още не сме член на Шенген. Но дори България да се присъедини към ERM II, за страните от нашия регион обичайно минават между 5 и 10 г. до реалното приемане на еврото", посочи още Николова.

"Въпросът е дали изобщо трябва да бързаме. Според мен няма такава нужда. Ние и в момента се ползваме от предимствата на фиксирания към еврото валутен курс, без да понасяме негативите от присъединяването, като например финансирането на спасителните фондове на еврозоната и поемането на огромни държавни гаранции в размер на около 14% от БВП“, посочи още Десислава Николова. Според нея по-добрата стратегия е да се изчака самата еврозона да си разреши проблемите, сред които в момента е италианската банкова система.

Калоян Ганев: България още не е готова за еврото

България не трябва да променя стратегията си, според която единственият изход от борда е присъединяване към еврозоната, смята и преподавателят в Стопанския факултет на СУ доц. Калоян Ганев.

"Такава промяна не е необходима, тъй като за запознатите с материята, в т. ч. и от специализираната научна литература, е ясно, че единственият оптимален изход е присъединяване към паричен съюз, какъвто в случая е еврозоната. Задачата на България и на нейните правителства е не да хвърля зарове накъде да поеме, а да предприеме необходимите действия за привеждане на икономиката в готовност за приемане на еврото. Ясно е какво трябва да бъде направено, ясни са повечето реформи, които се изискват, но непрекъснато се отлагат“ посочи Ганев.

Той също смята, че засега от борда няма идентифицирани вреди.

"Аргументите, че еврозоната ще престане да съществува в обозрим хоризонт са несериозни, въпреки възможността някои отделни държави да я напуснат. Но дори и в този най-лош и силно невероятен сценарий, какъв е проблемът валутният борд да продължи да съществува при курс на лева, фиксиран към валутата на Германия, например? Спомнете си, че така стартира изобщо ситуацията през 1997 г., когато евро все още не съществуваше“, посочи още Ганев.

България не може да настоява да влезе в еврозоната, смята икономистът.

"Обективно погледнато, страната няма готовност за приемане на единната валута към настоящия момент. Номиналните критерии може и да са изпълнявани през последните години, но за европейските институции, отговорни за процеса, е важна устойчивостта на това изпълнение в дългосрочен план. Такава устойчивост може да има след като се постигне напредък и по т. нар. реална конвергенция, предполагаща сближаване на реалните показатели, в т.ч. реален БВП на глава от населението. Преди всичко обаче трябва да е налице синхронизация на бизнес цикъла с този на еврозоната, за да се гарантира, че няма да има асиметрично влияние на паричната политика на ЕЦБ върху българската икономика“, посочи още Ганев.

Димитър Чобанов: Бордът не спира растежа

Не е работа на служебното правителство да подава заявка за присъединяване на лева към ERM II, смята икономистът и преподавател в УНСС Димитър Чобанов по повод изявлението на служебния премиер Огнян Герджиков, че има такава амбиция.

"Присъединяването към ERM II и еврозоната е свързано с определени реформи, а едно служебно правителство с кратък мандат няма как да обещае от името на политиците, че ще ги извърши“, аргументира се Чобанов, който също смята, че моментът не е подходящ за подаване на подобна заявка.

Според него България най-сериозно изостава по отношение на неформалния критерий за постигане на реална конвергенция на икономиката на България с тези в еврозоната, защото все още БВП на човек от населението у нас в момента е твърде нисък. Необходимите реформи са традиционните, за които всички са наясно – подобряване на бизнес средата, по-ефективно изразходване на публичните ресурси, повишаване на качеството на образованието, ограничаване на корупцията, подобряване на правораздаването.

Чобанов също е категоричен, че бордът не спира растежа у нас. "Идеята, че чрез парична политика може да се постигне растеж, не е намерила някакво особено потвърждение в практиката. Европейската централна банка се опитва да прави това от години, но резултатите са почти никакви“, смята икономистът. Според него бордът е препоръчителен за по-малки и отворени икономики и доказателството е, че страни с борд като Естония, Литва и България, нямаха пречки да постигнат силен растеж преди кризата.