Експерти да проучат замяната на външния дълг от кабинета "Сакскобургготски"

Депутати от Синята коалиция, ГЕРБ и Коалиция за България предлагат екип от независими експерти да проучат сделката за замяна на външния дълг, извършена от правителството на Симеон Сакскобургготски.

Предложението огласиха в сряда в парламента пред журналисти четирима депутати – Асен Агов и Димо Гяуров от Синята коалиция, Стоян Мавродиев от ГЕРБ и Бойко Великов от Коалиция за България.

Депутатите предлагат темата на проверката да бъде формулирана така: "Анализ за замяната на български дълг и оценка на последствията от замяната за българския данъкоплатец”.

Четиримата депутати внасят и предложение кои да са участниците в експертната група - ръководител - проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН, и членове - Георги Ганев, програмен директор в Центъра за либерални стратегии, и проф. Милко Стоименов, доктор на икономическите науки, доскорошен член на Комисията за финансов надзор.

Проверката на учените ще бъде оформена в доклад, който в шестмесечен срок да бъде предоставен на парламентарната комисия по бюджет и финанси.

Сделката с външния дълг бе подготвена в пълно информационно затъмнение в края на 2001 и началото на 2002 година от тогавашния финансов министър Милен Велчев и заместника му Красимир Катев с посредници от големи финансови къщи в Лондон. Сделката бе обявена и афиширана като изключително изгодна за България..

Според одобрените от парламента през март 2002 г. параметри България емитира нови глобални облигации, деноминирани в евро и долари, с които заменя брейди-облигации за 1.327 млрд. долара. В резултат на трансформацията номиналът на дълга се намалява с 8-10% (около 125 млн. долара), а фискалният резерв се увеличава с около 130 млн. долара от освободено обезпечение.

Още при обявяването на параметрите на сделката икономисти възразиха, че ползите от нея няма да се тези, които се сочат, че е невъзможно при деноминиране на дълг в евтини долари в скъпо евро да сме на печалба, че има скрити сметки, които не се обявяват на обществеността.

НДСВ и особено финансисти и икономисти от кръга на Милен Велчев горещо одобриха сделката, като оставиха без внимание подозренията, че тя облагодетелства финансови посредници от Лондонското сити, които може да са свързани със сина на Симеон Сакскобургготски Кирил, активно опериращ в Ситито. От опозицията тогава обявиха, че имат съмнение и самият кръг Велчев – Катев да има личен интерес от сделката. Неин поддръжник бе и Иван Искров, тогава председател на бюджетната комисия, който, според злите езици, бе награден за активната защита с поста управител на БНБ.

Самата ратификация, прокарана през парламента от тогавашното мнозинство на НДСВ и ДПС, бе пратена на Конституционния съд от опозицията. Съдът обаче се произнесе, че сделката е законосъобразна.

В следващите години главният прокурор Никола Филчев разпореди да бъдат проверени действията на правителството при сключването ѝ, но нарушения не бяха открити. Филчев се закани да направи и повторна проверка, но така си остана със заканата.

Критик бе и Пламен Орешарски, който впоследствие стана финансов министър и преустанови всякакви коментари по нея. По време на правителството на Станишев темата за трансформацията на външния дълг от Велчев и Катев бе табу, въпреки многобройните гласове на икономисти, че тя е неблагоприятна за България и до падежа на облигациите през 2013 -2015 година данъкоплатците ще платят загуби между 300 и 700 млн. лв.